За майсторите на църквата в село Баница

В сайта „Карта на времето“ * е поместен интересен материал из историята на врачанското село Баница. До наши дни са достигнали сведения за съществуването на средновековен манастир в землището на селището на името на „Св. Никола“. Според преданията там е написано Банишкото евангелие - един от шедьоврите на средновековната българска литература, в което са отбелязани всички християнски празници и почитани българските светци. Сведенията за по-нататъшната дейност на църквата през епохата на османското владичество са твърде оскъдни. Столетия след разрушаването на манастира в Баница няма изградена църква. Първата обществена сграда е училищната, построена през 1874 г. (според Кръстьо Ралчев), а десет години по-късно, през 1884 г., е съградена църквата „Св. Възнесение Христово“. По сведения на Банишкият свещеник Младен Кирков от 1898 г., тя е построена от тревненеца Къньо Славов, който работил съвместно с други „майстори-зидари от Трявна“. Иконното богатство на църквата е дело на зографа Велко Илиев от Дебърско. Резбената украса – „темплото, иконостасът, владикова и други тронове и прозорците“ са изработени от братята Енчо и Иван от Трявна, а царските и страничните двери са изработени от друг известен майстор – Нестор Илиев от Дебърско, по-голям брат на зографа Велко.

Опитах се да открия повече сведения за споменатите по-горе тревненци, но за съжаление, не намерих нито един майстор -дюлгерин от Трявна и Тревненско с името Къньо Славов. Интересен момент е, че по това време във Врачанско, работи майстор Къню Денюв /р. 1845 г./ от Околиите /Тревненско/, племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия. Той строи първата катедрална църква във Враца „Св. Николай”, /1867 г./. По сведения на Дабко Устагенчов обаче, тя е дело на баща му – уста Генчо Кънев. Според арх. Н. Тулешков може да се приеме, че Къню Денев е бил само „отговорник за строителството“, тъй като тогава е едва 22-годишен. В съдружие с друг виден майстор от Тревненско – Генчо Ганчев Кънев от Генчовци /1845-1915 г./, също племенник и ученик на Уста Генчо Големия, строи църквите: в селата Осен /1884/ и Галатин /1884 г./. /1891-1895 г./. Самият уста Генчо Кънев строи църквата в с. Царевец през 1884 г.

Докато разглеждах родословието на уста Деню Кънюв от Околиите, открих едно име, което обаче не бих могла да съотнеса машинално към църковния градеж в с. Баница, тъй като не успях да открия повече сведения за въпросния човек и неговото занятие, а и по възраст, струва ми се, не отговаря на описанието „майстор-архитект“ на храма. И все пак, ще го упомена. Дядото на уста Деню Кънюв – Къню Денюв /р. 1795 г./ имал брат Слав Денюв /р. 1875 г./, чийто внук се казвал Кольо Денев Славов /1865–1913 г./. Без да знам дали и той е наследил занаята на своите предци – дюлгерлъка, не съм убедена, че дори и да е така, един 19-годишен, по онова време, младеж може да бъде главен майстор и да ръководи тайфа дюлгери. Макар, че братовчед му Къню Денюв е бил отговорник за строителството на Врачанската катедрала „Св. Николай“, когато е бил едва 22-годишен. Както вече споменах, не успях да открия повече информация за този клон на Денювия род от Околиите. Не знам и колко достоверни са сведенията на свещ. Младен Кирков от 1898 г. и дали името на майстора на храма е записано коректно.

Колкото до тревненците Енчо и Иван, изрязали резбата в храма, само мога да предполагам, че става дума за майстор Енчо Колев от с. Гаджулите /р. 1817 г./, който бил дюлгерин, но се занимавал „малко и с резбарство“, което изучил от фамилията на Дойковците. Има запазени сведения, че той зарязал занаята си в „напреднала възраст“. Не ми е известно обаче, с какво се е занимавал неговият брат Иван, роден през 1829 г.

Още един добър майстор дюлгерин от тревненското село Околиите носи същото име – Енчо Колев /1841-1926 г./, но неговият брат се казвал Рачо, а не Иван...

И понеже иде реч за отдавна отминали времена, за липсата на достатъчно документални свидетелства, не знам дали все пак самоличността на тези майстори би могла да бъде установена с категоричност. Но си мисля, че и съграденото от тях с много обич и усталък, е достатъчен повод за памет и гордост…

 

Галина Иванова

 

* https://kartanavremeto-vratsa.org/

Църквата "Св. Възнесение Христово"

Църквата "Св. Възнесение Христово"

На заден план се вижда и част от иконостаса на църквата,
който не блести с изящна резба...