През 30-те и 40-те години на XX в. Българската православна църква навлиза в период на духовна мобилизация и само за по-малко от десетилетие постига резултати, които дават основание да се твърди, че тя е на висотата на своето призвание. Този подем се изразява в много аспекти, но един от най-важните е издигане ролята на Църквата в живота на младите хора и на тези, които се нуждаят от духовно и материално обгрижване. Началото е поставено с инициативата за обхващане на православното християнско население в организационни форми, регламентиращи и подпомагащи религиозно-просветната и социално-благотворителната дейност на местните поделения.

Регламентирането на работата с младите хора е дело на Културно-просветното отделение на Св. Синод, което разработва Типови устави за детско, ученическо, студентско и юношеско православно християнско дружество. При тяхното изготвяне се ползва опита на подобни дружества във Франция и Белгия, проучен по време на специализацията на Търновския митрополит Софроний, който заимства идеята и общия план, но всичко останало до завършения вид е негово творчество. Образците, съставени от него, са с безспорно качество и прилагането им сред православната християнска младеж в България го доказва по категоричен начин.

Типовите устави предвиждат децата, подрастващите и юношите /до времето на тяхното встъпване в брак/ да се организират в съответните дружества: Детско /ученическо, юношеско, студентско/ православно християнско дружество “Св. ...” в град/село/ ... Всяко от тях има цели, съобразно потребностите на младежите в различните възрасти.

За децата: Пробуждане на религиозно чувство и укрепване на вярата им в Иисус Христос, възпитание в обич и привързаност към родната православна църква и отечеството, формиране на християнски добродетели и постигане на добро физическо състояние.

За учениците: Като се предполага, че преминават в редиците на ученическото дружество от тези на детското, целта е да се доразвие и укрепи постигнатото преди. За юношите и работещите: Включва се и подбуждане към трудолюбие, милосърдие и взаимопомощ, професионален напредък, понеже повечето от тях имат някакво занятие или професия.

От изложеното прозира двояка цел: от една страна пробуждане, утвърждаване и укрепване на православната християнска вяра, от друга - изграждане на здрави физически и душевно личности, добри граждани, предани на Църквата и отечеството.

За постигане на целите на тези дружества, във втория раздел – Работа, са дадени примерни форми на дейност с възможност за творческо приложение. Те са съобразени с особеностите на младите хора в различните етапи на тяхното израстване. Децата от предучилищна и начална училищна възраст все още изграждат представите си за света, усвояват умения и навици, необходими през целия им живот. Ето защо при тях се препоръчва да се запознават в достъпен вид с живота на Иисус Христос, с учението на православната Църква, да се приучават към съзнателна и искрена молитва и редовно участие в богослуженията, да се уреждат библиотеки и читални, летни колонии, екскурзии, посещения на свети места, да се подпомагат бедните членове чрез своя благотворителна каса. При учениците християнската просвета е вече с характер на систематично и методично изучаване на Словото Божие; изнасят се религиозно-научни беседи, полагат се грижи за моралния облик чрез самоконтрол и взаимопомощ. При юношите се включват и дейности, свързани с нуждите на извънучилищната младеж: курсове за подготовка или опресняване на познанията за различни професии и занаяти, обзавеждане на домове с трапезарии и работилници, откриване на бюра за справки и търсене на работа; особено внимание се отделя на идващите за пръв път в града и тяхното настаняване на работа и местоживеене, с оглед да не се допусне морално или физическо падение.

За осъществяване на тези дейности, в раздел III се регламентира набирането на материални средства. Източник за тях е благотворителността. Постъпления се предвиждат и от членски внос, според възможностите на членовете, помощи, дарения, завещания. Препоръчва се изнасяне на духовни утра и вечеринки, продажба на книги, значки и картички, а за юношеските дружества - предмети, изработени от техни членове.

От особена важност е въпросът за дружествените членове, който е уреден в раздел IV. Те биват действителни, спомагателни и почетни. В детското дружество действителни членове могат да бъдат всички ученици от първоначалното училище, които приемат да изпълняват наредбите и устава. За ученическото дружество степента на съзнателност е по-висока. Освен предходното изискване е необходимо да принадлежат към Българската православна църква и да са редовни ученици. Те са задължени активно да работят за постигане целите на дружеството. При юношите, наред с посочените условия, се налагат следните ограничения: да не са ученици, да не са встъпили в брак, да не членуват в неправославни организации. За спомагателните и почетните членове уставите предвиждат, освен споделяне целите на дружествата, да помагат с парични или материални средства. Тяхното приемане става от настоятелството по писмена молба и препоръки от двама действителни членове, на Общото годишно събрание.

Правата и задълженията на членовете на православните християнски дружества се посочват в раздел V. Основни задължения на всеки член са: редовно посещение на църковните богослужения, изповед, причащаване, присъствие на дружествените събрания, активно участие в различните комисии, трудолюбие в учението или професията, редовно плащане на членския внос. Право на членовете е да бъдат избираеми и избиратели, да се възползват от всички придобивки на дружеството - библиотеки, летни колонии и всички улеснения, които дружеството може да предостави. Неспазващите устава и задълженията си се отстраняват. Това става много внимателно, след надлежни проверки и ако наложените мерки не дадат резултат.

Ръководен орган на дружествата са настоятелствата. Те имат действителни и запасни членове, които се избират на Общото годишно събрание с тайно гласуване и за срок от една година. Настоятелите избират помежду си председател, подпредседател, секретар-касиер и библиотекар-домакин. Техни задължения са организацията и ръководството на дружествения живот.

Контрол върху дейността на настоятелството упражнява комисия, избирана от годишното събрание. Тя проверява сметките. При необходимост от изпълнение на конкретни задачи могат да се избират и други комисии.

Всяко дружество има ръководител, който за детските и ученическите е учител, одобрен от епархийския архиерей, а този на юношеското се назначава направо от митрополита. Ръководителят е представителната фигура, която осъществява връзката на дружеството с всички външни организации, с духовната и със светската власт. За дейността си е отговорен пред епархийското управление и Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

Най-важните въпроси от живота на дружеството се решават от дружествените събрания. Те са годишни, редовни и извънредни. Годишните се свикват един път в годината. На тях се изнасят отчети, доклади, гласува се бюджет, приемат се правилници, избира се настоятелство и контролна комисия. Редовните събрания се свикват през два месеца и разглеждат текущи въпроси. Когато възникне необходимост се провеждат извънредни събрания.

Всяко дружество има свое знаме и значка, патронен празник и печат, в средата на който стои разтворено Евангелие с надпис: “Това ви заповядвам: да любите един другиго” /Йоан 15:17/, а наоколо - наименованието на дружеството.

Дружествата членуват в Съюза на православната християнска учаща се младеж в България. Неговият устав също е изготвен от архимандрит Софроний и е одобрен от МНП с Окръжно №14652/20. IV.1931 г. Съюзът има за постоянно седалище град София. Целта му е да обедини духовно и организационно всички православни християнски дружества в България. За постигането й Съюзът поддържа взаимни братски отношения между дружествата в епархиите. Предвижда се издаването на съюзен орган и книжнина. Важен момент от работата на Съюза е уреждането на курсове за ръководители на дружества, организиране на публични религиозно-научни лекции, сказки, духовни концерти и др. Освен тези строго специфични дейности, той извършва и присъщите на отделните дружества мероприятия, но на по-високо, съюзно ниво. Висш негов орган е Съюзният събор, който се свиква с благословение на Св. Синод, в споразумение с МНП. Във форума участват, освен ръководителите и делегатите, синодален пратеник и местният епархийски архиерей.

Уставът предвижда при всяка митрополия да има по един епархийски ръководител. Той трябва да бъде духовно лице с висше богословско образование. Определя се и се назначава от епархийския архиерей, с чието знание и във връзка с главния съюзен ръководител поддържа единството между отделните дружества.

Епископ Софроний дава живот на своите теоретични разработки по организирането на учащата се и извънучилищна младеж в православни християнски дружества непосредствено след като е назначен от Св. Синод за временно заместващ Търновския митрополит. Първите му стъпки в тази насока са да прикани всички свещеници да сформират такива дружества и храмови братства. В същото време живо се интересува от съществуващите вече такива и изисква подробна ин-формация за състоянието и дейността им. За улеснение и внасяне яснота в работата на енорийските свещеници като пастири, той изработва “План за пастирската работа на енорийския свещеник”. В този план са разработени 9 раздела. Първият от тях е посветен на детските и ученически православни християнски дружества. Наред с общите приложения се дават във вид на приложения образци: 1. Учредителен протокол за образуване на детско /ученическо/ православно християнско дружество; 2. Писмо от шефа на училището до св. Митрополия, с което се съобщава за образуването на новото дружество. Програмата за работата им предвижда теоретическа и практическа дейност, като в помощ на теоретическата се препоръчва специален Наръчник. Практическата част обхваща: посещения на богослужения, участие в детски църковни хорове, съзнателна молитва, изповед, причащаване, благотворителност, екскурзии, летовища, библиотеки и други. Раздел IV препоръчва да се създадат клонове на основания на 22.III.1934 г. в София “Съюз на православните жени в България”.

По-нататък епископ Софроний посочва инициативи, които могат и трябва да се осъществяват от църковните и прицърковни организации. Те се обособяват в две направления с една обща цел. Първото се отнася до ангажиране вниманието и свободното време на децата - хорове, игрища, летовища и пр. Второто съдържа дейности, подпомагащи тяхното израстване - забавачници, градини, трапезарии, приюти.

Особено внимание в плана е отделено на църковната благотворителност. Посочват се различни способи: чрез парично подпомагане, което е полезно, но със слаб възпитателен характер; предоставяне на продукти - хляб, въглища, дрехи и пр.; подпомагане под формата на привличане на нуждаещите се в организирани благотворителни заведения - способ труден за осъществяване, но с най-голям ефект върху обхванатите хора.

Пътищата за църковна просвета са посочени в раздел VII. Първият от тях е живото слово на енорийския свещеник в ролята му на духовен пастир и просветител, вторият - печатно слово - периодиката, издавана от централните и местните църковни организации.

За организиране и контрол на дейността на православните християнски братства и дружества, в съгласие с устава на Съюза на православната християнска учаща се младеж в България, епископ Софроний издава Наредба за епархийското ръководство на тези дружества и братства в Търновска епархия. Тя определя състава на епархийското ръководство - епархийски ръководител /с висше богословско образование/ и помощници - епархийски организатори. Председател на ръководството е самият митрополит. В Наредбата са посочени съответните задължения по организирането и ръководството на тяхната дейност.

Значителна работа се извършва под негово ръководство и за правилното организиране на незаетото с училищна дейност време на подрастващите. За тях той препоръчва да се организират църковни детски летни игрища, където през лятната ваканция да се събират и под надзора и възпитанието на специално определени духовни лица да прекарват свободното си време. Тези занимания се съчетават с елементи на религиозно образование за да се поддържа и обогатява усвоеното в часовете по вероучение в училището.

В Трявна, както е видно от периодичните отчети, изисквани от енорийските свещеници и постъпили в митрополитската канцелария, към началото на 30-те години на XX в. подобни организационни форми съществуват само в прогимназията, в Държавното столарско училище, както и при храм „Св. Арх. Михаил”. В началото на 30-те години инициативата за създаване на прицърковни организации обхваща и храмовете и училищата в селата и махалите. По настояване на епархийската власт, от самото начало на съществуването си те са задължени да предоставят план с намеренията за конкретни дейности. Например братството в Трявна предвижда участие с инициатива и с материални средства в бъдещото планиране и благоустрояване на градския гробищен парк и направата на нова камбанария. Братството в Плачковци си поставя за цел организационно и финансово укрепване, за да може да подпомага нуждаещи се енориаши, както и основаване на дружество на Червения кръст. В с. Скорците започват работа по направа на камбанария на храма. В Станчов хан основна цел е основаването на детско православно християнско дружество и трапезария за крайно бедни деца. Църквата в с. Енчовци предвижда уреждане на братствен читалищен салон, както и материално подпомагане на населението при водоснабдяването на селото. Храм „Св. Георги” възнамерява да построи доходно здание и да открие църковна забава- чница. Любопитна е ситуацията в този храм, в който няма основано братство. Причината, както изтъква председателят на храма, е да не се възпрепятства работата на общоградското братство при храм „Св. Арх. Михаил”, понеже половината от членовете му са енорияши на хр. „Св. Георги”.

Първото основано православно християнско братство в Трявна е „Покров на пресвета Богородица” към храма „Св. Арх. Михаил”, но в него членуват жители на целия град, независимо от енорийското деление. Началото му е поставено на 14.Х.1923 г. През годините братството развива мащабна организационна, църковно-просветна и благотворителна дейност. Това става възможно благодарение на ентусиазма и реалното участие на братствените членове. Техният брой се променя, но не съществено. Редовно отчетените за отделните години се около 190-200, преобладаваща част от които са жени. Към края на 1944 г. броят им рязко спада наполовина, което е обяснимо, с оглед на ситуацията в страната. Но в следващите години отново се увеличава. Това е видно и от движението на капитала на братството. Ако към края на посочената година сумата на приходите е 7397 лв., то в края на 1946 г. тя нараства на 29 927 лв. С това се обезпечава финансова братствения живот - издръжка на използваните помещения, организиране на църковно просветни форми (всеки четвъртък в салона на братството се провеждат беседи), материално подпомагане на нуждаещи се граждани (в пари и в натура - храни, дрехи отопление), поклоннически пътувания и т.н. Библиотеката притежава 241 книги и периодични издания. Хорът участва редовно в богослуженията, в общоградските тържества и изнася самостоятелни концерти. Братството дарява средства и за войниците на фронта - 5000 лв. и за бригадирското движение – 10 000 лв.

Православното християнско братство в Плачковци е учредено на 4.IV.1937 г. и в него членуват около 50 души. В отчета за 1939/1940 г. ръководителят, свещ. Ил. Вражилов отбелязва, че в рамките на отчетния период са проведени 22 беседи. Организирано е поклонническо пътуване до Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Подпомогнати са две семейства със общо 200 лв.

Братството на с. Енчовци „Св. Благовещение” е основано на 7.IV 1932 г. Негов ръководител е свещ. П. Киселков. Броят на членовете е променлив - около 50. Ежеседмично се провеждат беседи. Към братството има неделно училище, посещавано от 10-15 деца и хор, който участва в богослуженията. Библиотеката притежава 79 тома. Организират се поклоннически пътувания и екскурзии. Подпомага крайно нуждаещи се енориаши с пари, в натура и лекарства, чрез местния клон на Червен кръст. Поддържа нощен подслон. След 9.IX.1944 г. дейността му буквално замира. Причината е арестът и безследното изчезване на свещ. П. Киселков. Членовете на братството са наплашени до такава степен, че всички опити на новия свещеник Димитър поп Златев да възстанови дейността са напразни.

Само за няколко години след 1944 г. стройната система от социални и благотворителни заведения, изградена и поддържана от Търновската митрополия и местните православни християнски дружества и братства, е изцяло променена. От десетките по-големи и малки учреждения от такъв характер нито едно не остава официално да съществува като църковно. Формално Митрополията не е лишена от правото да упражнява благотворителна дейност, но без социалните си заведения и с крайно ограничени финансови възможности не може пълноценно да изпълнява тази си роля.

 

Доц. д-р Людмил Малев

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.