None

понеделник, 2 май 2022 г.

„Пътища неведоми“ на писателя Стоян Цонев излезе от печат в навечерието на рождения му ден

На днешния ден писателят, публицист, дългогодишен редактор и главен редактор на в. „Тревненска седмица“ – Стоян Цонев празнува своята 81-годишнина. Да е жив и здрав, и да се радва на творческо дълголетие, семеен уют и верни приятели!

В навечерието на рождения му ден, излезе от печат деветнадесетата му поред книга – „Пътища неведоми“, откъс от която публикувам днес. Да й пожелаем успех! А ето какво споделя и редакторът на изданието проф. Валентин Мутафчиев за най-новото „отроче“ на писателя…


Скиталец

 

Сладкодумец е дядо Стоян, както го наричат приятелите и почитателите му. Докато стане дядо с внучка и правнучка, написа и 18 книги. Така е, когато можеш и имаш какво да кажеш. За по-малко от година, сподели на белия лист записките и размишленията си за скитосванията си по другите страни, трупани няколко десетилетия. Разказва с писателски усталък и със сърцето си, с неповторимия си разговорен език - естествен и жив, леко островат, напомнящ ни близко и далечно минало. Споделя красоти и вълнения, размишлява за срещите си с хора и българщината по света.

Прави го с емоция и позиция, с кокетлива, дълбокосмислена „неяснота“ понякога. Рее се дядо Стоян в мислите си, въвежда ни твърде нависоко. Едновременно с това е безкомпромисно конкретен и родолюбиво критичен и сигурно е прав за себе си. Можем да го оспорим понякога, но честното му откровение - почти невъзможно.

Стоян Цонев подминава информацията от гидовете и рисува непознати детайли на природни красоти, на човешки творения и характери, които няма къде да намериш другаде, като стъклената чашка, примерно, символ за хубаво кафе в Будапеща. Рисува и осмисля. С болка и топлота пише за Сараево, „европейския Йерусалим", залят от етническо разнообразие. Описва хора, църкви, катедрали, джамии... Изпъкват неповторими детайли - красива и интересна чешма. След художника следва сърцеведът. Гледа разрушенията, следите от куршумите, обсъжда последствията от войните... И те просълзява: „И едните майки и другите в тази почерняла земя, носеха черни забрадки".

За канава Стоян Цонев ползва историята, която познава много добре и я интерпретира достатъчно - и достъпно за читателя. Дори се задява с нея понякога, както успешно го прави с гръцките богове и богини.

Всичко това не е само от „близване“ от Бога. Иска много знаене и можене. Стоян Цонев е историк по образование, но и художник по призвание. Личи по богатата му информация за стилове - готика, барок, неокласицизъм... Направи ми впечатление интерпретацията му за архитектурната специфика на източногерманския (по онова време) град Карлмарксщад: „...нещо като укротен кубизъм с дескриптивна геометрия..."

Ами географските понятия и ориентация? Те придават на текста убедителна достоверност. От къде е тази информация – не знам. Предполагам, че не е само от „Чичко Гугъл".

Дядо Стоян е патриот до мозъка на костите си. Като историк, намира белези на българско присъствие и заслуги в близкото или далечно минало. Независимо, коя страна в Европа е посетил. Навсякъде намира паметници, следи или подсказки за българско присъствие и заслуги на повече или по-малко наши известни и неизвестни личности.

Не се меси в спора Украйна – Русия. Но не пропуска да отбележи, че древните българи са основали Киев. Имаш чувството, че България на три морета му е тясна. Съветва да се пазим от национализъм, но не прощава мегаломанията на комшиите – било то сърби, македонци, гърци или румънци... руският шовинизъм и исторически фанатизъм.

Едновременно с това, като автор, Стоян Цонев е разголващо критичен както към себе си, така и към сънародниците си, без да прекрачи границата на ненужния нихилизъм. Оставя го като многоточие... приличащо на четири въпросителни, защото, независимо от всичко, останала ни е доброта и добрини да правим понякога. В такава връзка, елегантно и убедително, търси слабостите или позитивите на местните хора в страните, които посещава.

Случайно или преднамерено, пътешествията на скиталеца дядо Стоян са най-вече до страни, свързани и преплели историята си с България, с нейното минало, величие и заслуги към близките ни народи, с Русия, Украйна и Молдова... Но и останалите му „разходки", до голяма степен се подчиняват на историята и на българското присъствие в нея.

Прочетете „Пътища неведоми" - интересно, приятно и полезно четиво за скиталци и родолюбци.

 

Проф. Валентин Мутафчиев

Редактор на книгата "Пътища неведоми"




Писателят Стоян Цонев


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...