Трявна за българската книга

Тревненци, допринесли за нашата книжовност са:

I. Петър Сапунов

1. Переводител на четириевангелието от гръцки, 1828 г., Букурещ.

2. История на славянобългарския народ – превод, 1844 г., Букурещ.

3. Най-нов сънотълкувател, 1844 г., Букурещ.

4. Молебен канон на Св. Иван Рилски и лекарственик, 1845 г., Букурещ.

Петър Сапунов има и собствена печатница в Букурещ в 1844 г.

 

II. Петко Р. Славейков

От Трявна издава първите печатни трудове:

1. Български пословици, 1852 г., Г. Петербург.

2. Басни Есопови, 1852 г., Букурещ.

3. Песнопойка, 1852 г., Букурещ.

4. Смесна китка, 1852 г., Букурещ.

И др. още 52 разни книги, преводни и оригинални, без вестниците от 1854 г. до 1876 г., издадени повечето в Цариград.

 

III. Ралие Казасидес

син на Пенчо Генев Казасов – като издател на книгите:

1. Древна Египетска история, преведена от Н. Грънчаров /зет на Р. П. Казасов/, 1858 г., Букурещ.

2. Съкратена свещена история, превод от Н. Грънчаров, 1858 г., Букурещ.

 

IV. Кънчо Кесаров

1. Българска сметница, 1859 г., Цариград.

2. Читанка за народните училища, 1869 г., Цариград.

 

V. Янко С. Мустаков

1. Най-практична метода за първоначалното изучаване на децата, 1869 г., Русчук.

2. Буквар, нареден по звучната метода, 1872 г., Русе.

3. Читанка, 1874 г., Виена.

4. Православно Християнско учение, 1874 г.

 

VI. Капитан Райчо Николов

1. Закон за българските войници, 1877 г., Пловдив.

 

VII. Илия Д. Шиваров

1. Събрание на черковни молитви, 1867 г., Русе.

2. Същата (II издание), 1869 г., Виена.

 

VIII. Димитър К. Витанов

1. Физическа География, 1873 г., Прага.

2. Небесни Светила, 1875 г., Виена.

 

IX. Недялко Д. Пандурски

Издател и разпространител на книги и патриотически картини:

1. Войвода – разказ от Л. Каравелов, 1871 г., Букурещ.

2. Българе от старо време – повест от Л. Каравелов, 1872 г., Букурещ.

3. Патриотически картини /1873 г./. Табло на 7 българи, умрели за свободата на България.

4. Самоубийството на Ангел Кънчев.

5. Четата на Х. Димитър и Ст. Караджа полага клетва.

6. Боят на същата чета при Сареяр.

7. Симеон Цар Български влиза в Цариград.

8. Убийството в парахода „Германия“.

9. Антим I патриарх Български (Екзарх).

 

 

Богомил Даскалов

„Общински вестник „Трявна““, бр. 96/1939 г.

Петко Р. Славейков

Янко С. Мустаков

Капитан Райчо Николов

Ученици и учители от Тревненското училище, 1868 г.
с учителите си Йонко П. Николов, Илия Д. Шиваров /в средата/
и Христо Н. Даскалов

Недялко Пандурски с майка си Иванка