Днес честваме Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Така помпозно политиците ни преименуваха празника преди година. И с това, види се, изчерпаха ангажиментите си към родната Култура и Просвета. За азбуката ни, която все по-рядко употребяваме в писанията си в социалните мрежи, няма кой знае какво да добавим. „Шльокавицата“, обилно гарнирана с разни анимирани картинки и готови шаблони, отдавна е превзела писмената ни. Пък за грамотност, има ли смисъл да отваряме дума???? Звучи потресаващо, но освен едната гордост по отминалата слава, величие и достолепие на предците, друго не ни остана. Жаждата за знания и духовни достижения вече е шаблон, който плакатно развяваме по разни празници и събития, без дори да осъзнаваме, че сме изгубили най-важното – пламъка на познанието, който наред с Вярата, ни е съхранил във времето. Все по-бедни духом, все по-отчуждени и озлобени помежду си, зомбирани в битката за физическо оцеляване, забравяме, че единственото ни спасение в ежедневните голготи, е Духът. Жаждата за Знание, Просвета, Култура. Достатъчно е да познаваме историята и корените си, пък и миналото на другите народи, за да прозрем този неоспорим факт. И да преосмислим приоритетите и стремленията си…
Жалко, тъжно, и страшно е, че и т.н. "народни избраници" не радеят за всички тези безценни достояния, символ на българщината. Залитайки между кухата патриотарщина и битките за екзистенца, всяка нова власт е сляпа за Духовното. Културата никога не е била приоритет, Образованието – също, и резултатите са налице. Все по-ужасяващи и пагубни за народ с над 1300-годишна история, с претенции за уникалност и величие. И може би, не е далеч денят, в който ще загасне и последната искра на онзи пламък, що не гасне. А може би, трябва да изгорим в този Ад, за да възкресим из пепелищата на забравата онова, що погубихме… Във всички случаи имаме нужда от духовен катарзис, светли хоризонти и висини, наред с битката срещу битийните катаклизми на днешното. И от онези ценности, които останаха между страниците на книгите, които все по-рядко разлистваме. Тъжно е, че на този, уж светъл празник, не остана кой знае какво светло да празнуваме с днешна дата. Тук-там по някоя искра и толкова. А за пламъка на духовността, са нужни хиляди, десетки хиляди искри и сърца…
Дано пък има смисъл да се надяваме. И да пребъдем. Одухотворени, знаещи, искащи, можещи, мислещи, защото както е казал поетът – „…народността не пада, там дето знаньето живей!“…
***
Здрави, честити и благословени да са всички хора на Духа, Просветата, Науката и Културата! Блажени със знания, достижения и високи стремления да са и нашите учители и ученици!
На добър час на абитуриентите и дано, въпреки многобройните изпитания и предизвикателства, следват своя Път със сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.