Тревненски майстори изрязали красивия иконостас на църквата „Св. Димитър“ в Сливен

По художествените си качества, той е сред най-красивите у нас, твърдят специалистите. В сегашния си вид храмът бил построен през 1831 г., вероятно от брациговци. Според преданията, на това място имало „стара, ниска, дъсчена църква“, но през 1815 г. голям пожар изпепелил храма. Още на следващата година сливналии я възстановили, до толкова, че да могат да извършват богослужения в нея. Основания за подобни изводи дават запазени икони от 1817, 1818 и 1819 г., пише на сайта: https://slivensega.wordpress.com/.

В юбилейната книга на църквата „Св. Димитър“ /1931 г./, издадена по повод 100 години от построяването й, е отбелязано, че около 1825 г. българите поискали ферман за възстановяване на изгорялата църква. След като го получили, градежът започнал. Строежът бил завършен през 1831 година, а освещаването на храма станало през 1834 г.

Църквата „Св. Димитър” представлява трикорабна базилика дълга 31 метра и широка 15 метра с площ 461 кв. метра. От 1873 г., когато в Сливен идва първият Сливенски Митрополит Серафим, църквата става катедрален храм на учредената, със султанския ферман от 1870 година, Сливенска епархия. 

Особено ценен е иконостасът, дело на тревненски майстори, чийто имена са неизвестни. В сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ е отбелязано само, че тревненски резбари изработват иконостаса, олтарните двери и потон в църквата. „Със захлас би гледал човек удивителния похват на опитната ръка – пише още в юбилейната книга на църквата по повод на иконостаса. - Листите, клонките, жълъдите, буковите цветчета, гроздовете – всичко това е предадено най-добре. Взрете ли се между клонките, вие ще съгледате тук елен се лута из дъбак, там друг присегнал високо от дървото и налапал плодът, на друго място друг елен се загледал или навел надолу дългата си шия и над малката му глава стърчат оригиналните му рогове. Някъде ще съгледате птица кацнала и кълве нещо, друга летяща посред листата. На друго място дивата коза, а до нея щъркелът налапал змия. И всичко това не е случайно. В него е вложена идея мирова и идея библейска. На грижливия майстор не е била чужда църковната молитва, познавал е той псалмите и псалом 103, където се описва великолепието на природния Божи мир. Вътре в него се намира Бог, с цялата Своя красота и величие, със Своята правда. Към всичко това не може да не се стреми човек, мимо своята воля и щение. Ей по тези причини, от тези съображения, е вложена в изработката на олтарната резба всичката тази природа”.

Освен красивия иконостас, в храма са запазени и икони на именити тревненски зографи - Иоаникий Папа Витанов и Симеон Цонюв, рисувани през периода 1830-1832 г. В църквата има много икони, рисувани в по-късен период, от известния сливенски иконописец Атанас Кавръков. Негови са и стенописите в абсидата, зад Св. Престол, представляващи: горе – Св. Богородица Ширшая небес, а на стените отляво – „Св. Три Светители”, а отдясно – „Св. св. Кирил и Методий” и между тях – „Св. Климент Охридски”.

През 1966 г. църквата „Св. Димитър“ е обявена за паметник на културата от местно значение. През пролетта на 1971 г. тогавашния Национален институт за паметници на културата, предприема действия за реставрация и консервация на иконостаса. В резултат на това и вследствие на немарливото отношение на реставраторите, на 29 юни – Петровден, същата година, избухва пожар, който унищожава изключително ценния резбован таван на женското отделение, както и голям брой икони. Иконостасът не бил засегнат директно, но „целият бил опушен“ и от развилата се висока температура – „твърде много повреден“. Той бил реставриран едва през 2009 г., а в храма е монтирана и аспирационна инсталация, която да отвежда дима от запалените свещи. Извършено е и основно боядисване на стените и таваните.

 

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Св. Димитър" в Сливен

Иконостасът на храма