Сведения и факти за щедрия дарител Илия Димитров – директор на фабрика „Св. Георги“ в Трявна

Наскоро попаднах на една снимка от Държавен архив – Габрово, на първия директор на фабрика „Св. Георги“ в Трявна – Илия Димитров. До сега не бях виждала негово визуално изображение, дори надгробният му паметник в двора на църквата „Св. Георги“ в Трявна, макар и внушителен, е без снимка. По сведения от книгата на Вера Христова за историята на въпросната църква, Илия Димитров е роден на 31 май 1880 г. и починал на 7 декември 1972 г. /Бел. Г. Иванова: Вероятно, поради техническа грешка, в книгата на В. Христова, е посочена грешна година на смъртта. На надгробния паметник на Илия Димитров в църквата „Св. Георги“ пише, че е починал през 1942 г. Роден е на 30, а не на 31 май 1880 г., според смъртния му акт/. Дарявал пари и предмети на храма, като най-крупното му дарение, станало факт малко преди смъртта му, когато дарил 100 000 лв. на църквата „Св. Георги“.

Илия Иванов Димитров е родом от Свищов, но трайно свързва живота си с Трявна и до края на дните си е увлечен от богатото й културно историческо минало. Родителите му Иван Димитров Илиев и Елена Илиева Сливнелиева – учителка по професия, също са от крайдунавския град. В началото на миналото столетие, на 2 декември 1902 г., той се жени за Величка Манолова Кашева *. И, както вече споменах, реално той е първият директор на фабрика „Св. Георги“, чието начало е поставено още през 1902 г. По сведения на Богомил Даскалов, учреденото тогава акционерно дружество „Св. Георги“, на Георги Губиделников, „облегнато на финансовата помощ на Българска търговска банка“, изкупува имотите на бившите тревненски фабрики, привлича капитали на тревненци, и започва да работи само с бившата фабрика на Димитър Златев и Сие – в долния край на града. Първоначално „заведущ“ предприятието бил тревненецът Койчо поп Николов. Новата фабрика била пусната в действие през 1907 г. с управител Андрей Дойкин - директор на Габровския клон на БТБ, а от 1913 г., на негово място, бил назначен Илия Димитров - зам. директор на Габровския клон на БТБ, който впоследствие оглавява Тревненския клон на банката.

Ето какво пише за него Б. Даскалов в поредицата „Индустриална Трявна“ в „Общински вестник Трявна“, бр. 93 от 28 февруари 1939 г.: „Господин Илия Димитров – директор на фабриката е вече ръководител на предприятието от почти основаването му дори до днес. Всичко, което фабриката днес е в актив се дължи на неуморимата дейност на енергичния и сега директор. Изникналите други две индустриални предприятия: фабр. „Памучна прежда“ и „Терм. централа „Бедек“, в същия двор на фабрика „Св. Георги“, които са с отделни управления и ръководни лица, са също дело на предварителни проучвания на възможностите от г. Илия Димитров, синовете на когото влизат в ръководството като машинен инженер – Стефан /Бел. Г. Иванова - ученик на Б. Даскалов в прогимназията/, и пом. директор Михаил“.

По сведения из записките на габровския предприемач Андрея Момерин - собственик на най-старата, първа българска фабрика за фин трикотаж, създадена от баща му Христак Момерин в Габрово през далечната 1890 г., Илия Димитров - бивш главен счетоводител на фирмата „Йосиф Р. Цанков и Со“ в Габрово, бил назначен за административен директор на фабрика „Св. Георги“ в Трявна, при условие, че стане акционер и закупи акции от едноименното Акционерно дружество. „Впоследствие, под предлог да се заинтересува технически персонал и работниците в производството, той издейства от управлението на фабриката, да се отпуснат и изплащат на срокове акции на всички, съобразно възможностите им – отбелязва А. Момерин. - След време Илия Димитров изкупува акциите от работниците и персонала и така набира пакет акции за повече от 50 % от дружествения капитал, „добива бащинство и става господар на предприятието“.

По думите на покойния Никола Бонев, един от директорите на бившата мебелна фабрика „Изкуство“ в Трявна, Илия Димитров бил състудент на големия финансист, дипломат и политик Атанас Буров, който всъщност го „довел“ в Трявна да ръководи фабриката. И, за да го заинтригува, му дарил 10 % от акциите, като по този начин го ангажирал с дейността на предприятието. Факт, който се разминава с цитираните по-горе сведения от А. Момерин.

Ил. Димитров бил и човекът, който заминал за Англия, където по онова време се произвеждали най-добрите платове, за да купи станове за фабриката. Взел със себе си преводач и злато. След направения оглед, спазарил машините. Те били стоварени в Русе и докарани в Трявна с волски каруци. Шеф-монтажът бил дело на специалисти - англичани. Илия Димитров издирил и поканил в Трявна най-добрия за времето си десенатор в България - Стефан Костов от Сливен. Убедил го да постъпи на работа във фабриката, като му обещал „тройна заплата на народен представител“, осигурил превоз за покъщнината му и къща за семейството му. На всеки Гергьовден във фабриката бил организиран безплатен банкет. А в края на годината, всеки работник получавал и „бонус“ - плат за семейството и близките му. Освен това, предприятието и персонално неговият директор, подпомагали финансово редица благородни и благотворителни инициативи в града. В потвърждение на този факт са и думите на покойния Данко Зинзаров, който преди няколко години, покрай проучванията ми за началото на Тревненското машиностроене, си спомни с обич и уважение за сина на фабриканта Илия Димитров – Стефан, който продължил благородните и хуманни каузи на своя родител и подпомагал лично, и от името на фабриката, бедни и нуждаещи се. Редовно организирал курбан за Гергьовден с безплатна храна и питиета за тревненци. 

През 1943 г., година след смъртта на Илия Димитров, била отслужена панихида в негова памет и било оповестено дарението му в полза на различни институции и организации в Трявна, отбелязва д-р Ирина Димитрова в статията си „Между развързаната кесия, пестеливостта и чувството за дълг, отразени в тревненския периодичен печат 30-40 г. на ХХ в.“. „Трябва да се спомене и факта, че фабрикантът приживе прави дарения, както от свое име, така и от името на предприятието, което ръководи – пише още тя. - Дарява на църквата „Св. Георги“, на училище „П. Р. Славейков“, на читалище „Напредък“, на Женското дружество, на Тревненската община и др.“.

Не случайно, както е отбелязано в Летописната книга на Църковното настоятелство при храм „Св. Георги“ – на Гергьовден, през 1922 г., след тържествената църковна служба, въпреки „изобилния дъжд“, тогавашният Великотърновски митрополит Филип, заедно с иконом Тодор Хлебаров и четиримата градски свещеници на Трявна, отслужили водосвет в двора на фабрика „Св. Георги“, а негово Високопреосвещенство произнесъл реч за „голямата полза от фабрика „Св. Георги“ за Трявна и тревненци“… 

„Каква би била Трявна, ако по един нещастен случай фабриката „Св. Георги“ би се загубила“… Как би се отразило на благосъстоянието на Трявна, ако пресъхне тоя извор на 6 000 000 лева, които фабриката заплаща за работниците си, и които се пръскат в населението – тук?“ – риторично пита Б. Даскалов на финала на първата част на статията си за въпросната фабрика. Уви, въпросите му се оказват пророчески, тъй като само 8 години по-късно, „златната фабрика“ – един от знаковите символи на индустриална Трявна, била национализирана и силово затваря врати… По това време, „младият директор на предприятието“ –Стефан /син на Ил. Димитров/, очаквал дете. А им взели всичко и дори нямало с какво да „приемат“ бебето, разказва Мария Костова, 23-годишна тогава. Приятели събрали пари и дрехи за новороденото…

По-нататъшната съдба на синовете на Илия Димитров, е неизвестна. Вероятно са били принудени да напуснат Трявна, заедно със семействата си. И следите им се губят. Може би, наистина са се установили при свои роднини в чужбина, както споделят техни съвременници. И добре, че баща им, който си отива от този свят пет години по-рано, не съпреживява тези пагубни за семейството му и родната индустрия събития… Богомил Даскалов също не доживява времето, когато фабриките насилствено затварят врати. И наистина - каква ли би била Трявна, каква ли би била България, ако преди 75 години не бе прекършен устремът и ентусиазмът на първите…????

 

Галина Иванова

 

* По всяка вероятност Величка Манолова Кашева е дъщеря на гайтанджията от Габрово Манол Кашев. По сведения на Иван Постомиров, гл. уредник в РИМ – Габрово, неговият син Петко Кашев /р. 1882 г./, завършил Търговското училище в Свищов и постъпил на работа във фабрика "Успех", а по-късно станал и нейн директор. През 1919 г. напуснал фабриката и започнал да развива производството на гайтан и седефени копчета (до 1931 г.). Синът му Емануил П. Кашев, продължил семейната традиция в производството на копчета, като я разширил и модернизирал. През 1945 г. бил осъден на смърт от "Народния съд", тъй като бил мобилизиран и участвал в ловна дружина за борба с партизаните и техните ятаци.

** В интерес на истината, във фонда на фабрика „Св. Георги“ в ОДА – Габрово, открих и едни спомени от Петър Димов Ганчев, писани през юли 1968 г. – „за работата и борбите във фабрика „Св. Георги“. И, за да съм максимално обективна, ще споделя и някои моменти от тях с убеждението, че всеки брани собствената си истина, а за историческата, е все още рано… Ще минат още и още години, докато времето отсее „зърното“ от „плявата“…

И така, в спомените си за фабрика „Св. Георги“, Петър Ганчев, разказва за условията на работа в предприятието, където постъпил през 1912 г., едва 13-годишен. „Работехме в тъмни и влажни помещения – пише той. – Нашата работа се състоеше в това: да разкъсваме на малки парчета докараните от фронта стари дрехи, често окървавени, след което се пращаха в чепкалата. Работехме по 12 часа на ден и ни плащаха по 30-40 стотинки дневно…“. След известно прекъсване, през 1921 г., П. Ганчев отново се върнал на работа във фабриката, а през есента на същата година в Трявна било „образувано“ Работническо текстилно дружество, което първоначално наброявало 15 души, а по-късно техният брой достигнал 50. П. Ганчев бил избран за негов Секретар.

Директорът на фабриката Илия Димитров не бил доволен от учредяването на въпросното дружество и се опитал да овладее ръководството му чрез свой подставен човек. Опитът му се оказал неуспешен и „озлобен“ от този факт, той повикал Петър Ганчев в кабинета си, където му отправил предложение, а именно - в дружеството да бъдат включени няколко души от администрацията на фабриката. После Ил. Димитров привикал и брата на Петър - Ганчо, който работел като огняр. „Нахвърлил се срещу него с обиди и закани“, убеден, че той „стои зад ръководството“ на дружеството. „Вие, г-н директор, се плашите от силата на работниците – отговорил му Ганчо. – Те ще се организират и ще извоюват 8-часов работен ден“. Още на следващия ден Ганчо бил уволнен. Опитите на Синдикалния съвет на дружеството в Габрово, да го върне на работа, се оказали безуспешни. Същевременно, много от членовете, се уплашили да не ги уволнят и не се явили на насроченото събрание по повод уволнението на техния колега. Впоследствие споделили, че били викани в администрацията на фабриката, където били заплашвани. „След събранието, директорът засили своите заплахи – пише още П. Ганчев. – Това започна да оказва влияние върху някои по-слаби членове. Дружеството започна да запада“. Самият той бил „предупреден“ да се „откаже“ от секретарството, за да не последва съдбата на брат си. Петър не се съгласил и двамата с баща му напуснали работа. След 5-6 месеца, работническото дружество „престанало да съществува“.

През август 1922 г. в Трявна била организирана среща на комунисти от Габрово, Дряново, Трявна и околните села. Тя се състояла в кръчмата на „Лесето“ /Илков/. Сред клиентите бил и Илия Димитров със своите чиновници – Димитър Минчев, Сава Керемедчиев, Кирил Попов и др., които се напили и започнали да „провокират“ комунистите. Стигнало се и до бой, в който Д. Минчев извадил пистолет и прострелял в крака един от гостите на срещата. Околийският началник, който също бил в кръчмата, наблюдавал сблъсъка, безучастно. „Ние се организирахме – кой с дърво, кой със стол и прогонихме провокаторите – пише още П. Ганчев. – Те избягаха във фабриката, заключиха вратата и поставиха охрана“…

През февруари 1927 г., използвайки отсъствието на Илия Димитров, зам. директорът Ст. Парашкевов, който не бил в добри отношения с директора, назначил отново на работа Петър Ганчев. След завръщането си Димитров бил много ядосан,  но не посмял да го уволни. Продължил обаче, с тормоза.

В спомените си П. Ганчев споделя и една случка, която го убедила да напусне фабриката, този път завинаги. Колкото и да били обтегнати отношенията му с директора Ил. Димитров, притиснат от финансови затруднения, Петър му поискал аванс от 500 лева, който да връща поетапно в продължение на няколко месеца. В отговор Ил. Димитров му заявил, че не заслужава такава услуга, че му бил „чер в очите“, но ще му отпуснат парите, ако „заложи нещо в търговската банка“, чийто акционери били собствениците на фабриката – Буров, Губиделников, Димитров и др. Петър „демонстративно“ напуснал кабинета му. И през април 1931 г. си тръгнал окончателно от фабрика „Св. Георги“, „поради тормоза от страна на директора“. Започнал работа в една фабрика в София, където го „извикал“ Атанас Добрев - бивш десенатор в „Св. Георги“…

Илия Димитров – директор на
текстилна фабрика "Св. Георги" в Трявна,
17 юни 1917 г., Габрово
Снимка: ОДА - Габрово

Сватбената снимка на Величка и Илия Димитрови,
2 декември 1902 г., Габрово
Снимка: ОДА - Габрово

Застроената площ на фабриката „Св. Георги“,
заемала около 7000 кв. м. площ.
Сградите й били разположени „всред“ двор от 29 000 кв. м.
Фабричните помещения били три, а към тях се добавяли и
множество складове, работнически жилища и др.
За времето си фабриката е един от най-големите производители
на вълнени платове в България.
/Справката от фонда на фабрика „Св. Георги“ в ОДА – Габрово,
се отнася за периода 1917-1937 г./

Гробът на Илия Димитров в двора на
църквата "Св. Георги" в Трявна. Видно и от снимката,
гробните места са две, с общ надгробен паметник.
Вероятно вторият, безименен, гроб е бил предназначен за
съпругата му, но разбира се, това е само хипотеза...