Тревненски бУдил: Трагичната история на д-р Христо Момчилов

За здравето на тревненци някога се грижели само чистият въздух, планинският климат, овощията, пчелният мед и дъхът на розовите градини, пише Вера Христова в една любопитна хроника на разни интересни събития в Тревненско. Така например, според Димо Казасов, известният наш съгражданин, публицист, политик, журналист и общественик, първият лекар в Трявна дошъл през 1895 г. Д-р Гилберт бил евреин по народност, но получил образованието си във Франция.

Днес ще ви разкажа за един негов колега, който шест години по-късно се грижи за здравето на тревненци. Случайно попаднах на неговата история, описана в „Еленски сборник. Обществено-исторически, културно-просветни и животописни очерки“, кн. 2 /1938 г./, фототипно издание /2016 г./. Автор на статията е еленчанина Димитър Станчев, който разказва накратко за живота, делата и трагичния край на един от големите благодетели на Елена – д-р Христо Момчилов. Роден в красивото балканско градче на 24 декември 1873 г. в семейството на заможни родители. Той бил единствен син на родителите си - Юрдан П. Момчилов и Сийка Кънчева. Първоначалното си и прогимназиално образование получил в Елена, Трявна, Дряново и Горна Оряховица, където баща му „служил“ като мирови съдия. След това бъдещият д-р Хр. Момчилов постъпил във Търновската гимназия, където завършил средното си образование с отличен успех през 1892 г. По негово желание, родителите му го изпратили да учи медицина в Париж, където се и дипломира през 1899 г. с много добър успех. След като се завърнал в България и отбил „военната си повинност“, започнал частна практика в родния си град.

През 1901 г. д-р Момчилов постъпил на държавна служба и като околийски лекар, работил около две години в Бяла и Трявна, откъдето го преместили в Елена. Там той практикувал високохуманната си професия от 1 януари 1904 г. до 1 януари 1908 г. През периода 1 януари 1909 г. до 18 ноември 1911 г. д-р Момчилов бил лекар в Софийската „Климентинска“ болница. Напуснал доброволно и заминал за Париж, за да специализира хирургия и очни болести. През 1912 г., след завършването на специализацията, той взел участие във войната /* Балканската война/, като полкови лекар в 46 пехотен полк. След приключването на войната, се установил като лекар в Елена.

През 1914 г., от 11 до 20 февруари, по време на изборите за народни представители, „либералното“ правителство на Радославов го преместило в с. Брезово, Пловдивско, където бил задържан само 9 дена. След изборите го „върнали“ пак в Елена на същата длъжност.

Д-р Христо Момчилов взел участие и в Първата световна война, „от началото до края й“, като началник на втора полска болница при Дунавската дивизия. Когато войната приключила, той отново заел длъжността на Еленски околийски лекар, която изпълнявал непрекъснато от 1918 г. до фаталната за него дата 20 август 1928 г.

Във въпросния августовски ден, четирима „нехранимайковци“ от Търновските села, организирани в „разбойническа шайка“ за обири и грабежи, под предлог, че имат нужда от медицинска помощ, към 20-21 ч. „нахълтали“ в дома на д-р Момчилов, а той без да заподозре намеренията им, ги извикал в кабинета си и започнал да ги разпитва за болежките им. Тогава те извадили и насочили срещу лекаря револвери и му заявили, че ще го убият, ако не им даде 50 000 лв. Първоначално докторът казал, че ще им даде исканата сума, но в този момент в стаята влязла прислужницата и като видяла обкръжилите го „злодейци“ с револвери в ръце, започнала да плаче, да чупи стъклата на прозорците откъм пътя и да вика за помощ. Изненадани от настъпилата суматоха, разбойниците се уплашили и хукнали да бягат. В опит да спаси живота си, д-р Момчилов побягнал към дворната врата на къщата. Но там го застигнал един от „злодейците“ и го прострелял с два изстрела. Единият от куршумите попаднал в корема му, другият – в дясното бедро, под слабините. Притеклите се на помощ близки и съседи, вдигнали на ръце тежко ранения д-р Момчилов и го внесли в къщи. Оказана му била навременна медицинска помощ. През нощта от Търново и с. Константин пристигнали негови колеги да му окажат нужната помощ и да спасят живота му. Въпреки положените грижи, обаче, към 3 ч. сутринта, той починал.

Усещайки края на земния си път, с нотариален акт д-р Момчилов завещал цялото си състояние, възлизащо на около 4 милиона лева за „културни и благотворителни цели“. Най-голям дял завещал на Общината в Елена, която построила градска баня и електрическа централа. Дарени били и средства за църквата, болницата, Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките, за разни културни инициативи.

Приживе д-р Хр. Момчилов многократно засвидетелствал обичта си към родния град. Бил човек с „бистър ум“, който живо и „всестранно“ се интересувал от всичко в живота на Елена. Бил член на всички културни и благотворителни дружества в града. „Особено много“ се грижел за дружество „Здравец“ – „за летни ученически колонии“. Построил му „двуетажно здание“ в махала Горни Чукани /1930-1931/ на избрано от него място и с лични средства. След смъртта му то било именувано „Дом д-р Момчилов“.

Името му било „твърде популярно“ в Елена, Търновско и съседните окръзи. Търсили го пациенти от далечни градове и села, дори от Румъния, особено що се отнася до очни болести. Д-р Момчилов бил отзивчив и внимателен към пациенти си и „еднакво се грижел за всички, били те богати или бедни“.

На погребението му се стекъл целият град, представители на местните власти и на близките общини. Тленните му останки били погребани в двора на църквата „Успение Пр. Богородица“, в гроба на неговите родители. По негово желание, записано в завещанието му, бил издигнат мраморен паметник с надпис: „На покойните Юрдан П. Момчилов и Сийка Юрд. Момчилова – от признателния им син, убит от злодейска ръка – Д-р Христо Момчилов“.

Подготви

Галина Иванова

* Специални благодарности за снимките на Светослав Петров от Музея на Възраждането "Иларион Макариополски" в гр. Елена