Годежите в Трявна от турско време

Преди да настъпи момента на годеж (сгодеж) между момъка и момата, последните обикновено трябва да са се познавали и поне един или два пъти да са се виждали по хората.

В селото, тогава Трявна, в турско време, не е било лесна работа мома и ерген (момък) да се срещат и говорят, а най-вече – за бъдащата си свързана съдба. В такъв случай на помощ на тях се явяват сватовниците, обикновено стари жени, които от името на момъка правят среща с родителите на момата и правят предложението за женитба. В такъв случай родителите на момата, а най-вече майката, сондират мнението на дъщеря си и, когато последнята даде своето съгласие, те съобщават на сватовницата, която отнася отговора на момъка и неговите родители.

От тук се почват преговорите и приготовленията на годежа. Момъка от своя страна, след като чрез сватовницата вече се е остановило, какво иска той и какво дават родителите на момата, и кога трябва да стане годежа, приготвя се, като накупува неждните вещи: голям копринен пош, годежен пръстен, плат за рокля (фистан), обици, гривни, една или повече пиндари, ермилици и рубета (зависи от състоянието на момъка и родителите му), хубав, миризлив сапун и едно или две специални шишета с ливанту (миризлива вода). От страна на момата и родителите й също се пригласят за момъка: долня риза и гащи (донови), бели, вълнени или памучни чорапи, кройки от хубав чер сукнен плат за чехли и по някога горня бяла риза с надлежната връзка и копчета.

В деня, за който страните са се уговорили да стане годежа, в повечето случаи вечерно време, момъка, родителите му и негови приятели и близки свои, специално поканени, тръгват за дома на момата под формата на процесия, на чело на която върви младо момче, обикновено брата на момъка а, ако няма такъв, някое близко роднинче – девера, което носи с двете си ръце таблата, постлана с нов голям пош, върху който са турени нещата, отредени за момата. Тук процесията се съпровожда и от „заложника“, обикновено „зетя“ на момкова баща, който носи в чиния поставени в пош, разни шекери, размесени със стафиди и нахут (леблебии) за мезе и шише, пълно с ракия, за да се черпи във време на годежа у момината майка. Щом процесията пристигне в дома на момината майка, дето са се събрали вече поканени роднини, приятели и съседи – всички стават на крака, а момата и майката първи излизат да посрещат годежниците, приемат таблата с даровете и въвеждат момъка и неговите хора в специалната стая, определена да се извърши церемонията на годежа. Тук момата дава някой грош на момчето, което й подава таблата с годежните подаръци.

Сега всички „момини“ поздравяват с „добре дошли“ момъка и хората му и започват обикновените разговори за времето, за търговията, занаяти и др. новини.

Най-после настъпва и самия акт на годежа. Ако той се извършва с присъствието на попа, последният е, който повиква момъка и момата да се изправят пред него, разпитва ги поотделно, сами ли, без принуждение от някого, са пожелали да си дадат един други ръка и обет за встъпване в брак и, след като получи утвърдителния от двете страни отговор, взема им пръстените, изчита специално за случай известни молитви и поставя пръстените на момъка и на момата на безименния десен пръст. Майката на момъка пък, ако момъка е донесъл наниз (ермилици, рубета, пиндари и др.), сама ги привързва на шията на момата, която й целува ръка, а свекървата – челото. От тоя момент младите получават прозвището: „сгодник“ и „сгодница“.

След завършване церемонията на годежа, всички гости, включая и родителите, се обръщат към младите с възгласа: „да ви е честито!“. Тогава те, младите, се приближават към всички, начиная от свекъра, целуват ръце и приемат честитката. Сега вече момината майка поднася годежните дарове на момковите и др. хора, начиная от свекъра. Обикновено годежните дарове него време биват: пишкири, кърпи, пошове и се дават да ги отнесат годежниците на рамо, докато се завърнат по домовете си. След раздаване на даровете, започва киченето на сватовете и всички присъствуващи. Него време китките са биле: писан бръшлян, варакосан такъв, индрише и др. подобни зелени варакосани листи. Само на момъка (годеника) , неговите родители и др. близки фамилни членове, биват накичени с по възможност цъфнали, натурални цветя или изкуствени такива.

След всичко това моми и ергени започват да черпят с ракия и разни шекери, донесени от страна на момъка, като черпнята се повтаря и от страна на момините родители.

Най-после настъпва момента на разотиването. Свекърът и свекървата първи стават, сбогуват се с годеницата, като и спущат в ръката някоя пара. Това също правят и годеника и близките му свои.

Сега вече нагласения от момина страна дар от долня риза и гащи, пош и горня колосана риза за годеника, се поставя на таблата, също постлана с нов пош, и процесията обратно се връща към дома на годеника. Едновременно с всички се връща и заложника, на когото от страна на момините родители, шишето с ракията и чинийката от шекеря се връщат по наполовина. Тук момковите хора наново биват почерпени с вино, ракия и надлежните мезета, след което се разотиват.

Понякога същата вечер годеника бива поканен от момините родители да отиде да вечеря, па и да спи у тях, за да могат да си поговорят върху бъдещите проекти за сватбата.

Обичай е, че на другия ден сутринта, годеника сам отива в дома на годеницата, носейки със себе си нещо за ядене (закуска), обикновено: микици, симит, гевреци и бюрек, които младите, с близките си, ги изядат.

Това системно сегис-тогис се прави до деня на сватбата.

 

Никола Ив. Чушков

22 януари 1938 г. – Трявна

 

* Снимки: РИМ – В. Търново