Бащата на Първомайстора

Вече многократно е ставало дума за Първомайстора на новото време уста Генчо Кънев. Днес реших да ви разкажа за някои известни и други не толкова известни факти около живота и строителната дейност на неговия баща Къню Драганов /Ганчев/ – Тревненеца. Роден около 1794/1795 г. * в тревненското село Генчовци, за времето си той бил „един от най-първите майстори -зидари в тукашния край“, пише за него внукът му Дабко Устагенчов по сведения на баща си уста Генчо Кънев.

Уста Къню Драганов бил изкусен майстор на каменната зидария. За татко му, дядо Драган, /живял в края на XVIII в./, основателят на рода, не се знае почти нищо. Освен, че по всяка вероятност се е занимавал със скотовъдство, земеделие и „дюлгерлък“ - „колкото за себе си и за нуждите на селото“. Синът му уста Къню станал добър майстор-строител и се прочул из цялата Търновска околия. По сведения на арх. Николай Тулешков, през първата половина на XIX в., строил черкви, жилищни и обществени сгради **.

Славата му на отличен дюлгерин му отредила нерадата участ да бъде един от стотиците майстори, насилствено принудени от турските власти да работят ангария в чужбина. Уста Къню предвождал тайфата - дюлгери от Тревненско.

След Одринския мир /1828 г./ турците започнали да укрепват земите си северно от Цариград и Дарданелите. Ръководството на строежа на укрепителните съоръжения, бил възложен на английски и немски строителни инженери, а за изпълнението били наети много майстори, работници, предимно от Тревненско и Габровско. Сред тях бил и уста Къню, който около 1840 - 1845 г., работил на укрепленията в Цариград, по постройката на арсенали и фарове по крайбрежието. Изпратен бил там по заповед на Селим бей от Търново и добил известност като уста Къню Тревненеца. Работил и по изграждането на укрепителните съоръжения при Чаталджа /ок. 1840 г./, където бил придружаван от сина си Генчо, на укрепителната линия между Черно и Мраморно море. Строил още във Варна, Никопол и отвъд Дунав, но на кои точно обекти, е неизвестно. Преди Цариградските укрепления, уста Къню работил на укрепителните строежи в Браила /ок. 1840 г./. Градил конаци, бани, джамии и др. обществени постройки.

Прибирал се есенно време у дома с подаръци за съпругата си и децата, носел и спестени пари – кога повече, кога по-малко.

Уста Къню бил едър и здрав мъж, имал брада. Спокоен по характер и с весел нрав. Обичал да играе хоро и ръченица. Сам свирел на гъдулка. Съпругата му Куна била родом от Боженци. Двамата имали седем деца – четирима сина и три дъщери. И те едри и здрави хора, като баща си. Но само един от тях – Генчо /бъдещият Първомайстор Генчо Кънев/, се отличавал с голямата си любознателност и стремеж да опознава нови страни и светове. Именно той придружавал баща си по време на гурбетите му в чужбина и му помагал за разни документи, тъй като уста Къню едвам смогвал да си напише името. Затова се принудил по цели месеци да води със себе си малкия Генчо, който вече знаел да чете и пише, умеел и що годе да води сметки. Пътували пешком, с тайфата майстори на баща му, и с малко товар. Често нощували под открито небе, а вечер хапвали по малко сух хляб. Пътуването от Трявна до Цариград траело по 10-12 дни.

Уста Къню учил малкия Генчо да бъде послушен и пъргав в работата, да служи за пример на другите майстори от тайфата. А той от малък проявявал голям интерес към бащиния си занаят и с усърдие бъркал глина и вар и я носел по зидовете, пренасял „едно – друго“ с таргата. В продължение на около десет години, усвоил тънкостите на дюлгерлъка и започнал дори да замества татко си в работата. Уста Къню често му казвал: „Така се учи занаят, така се печелят пари за черни дни!“. Но щом забележел някоя грешка в работа на сина си, не пропускал да го смъмри.

Турските чиновници започнали да наричат малкия Генчо – Уста, което било голямо признание за будния младеж. Имало и случаи, разказва Дабко Устагенчев /син на Генчо Кънев/, когато лично султанът или негови „сродници“, отивали да видят как бащата и синът работели заедно с хиляди майстори „навътре в Цариградския полуостров“.

Малкият Генчо бил много любопитен и заинтригуван от видяното в странство, и особено от образците на монументалната архитектура. Непрекъснато разпитвал татко си, какво е онова тук или там. Татко му се поусмихвал и обяснявал, че това е джамия – „турска църква“, а на минарето й „викал“ ходжата – „турският поп“.

Уста Къню починал някъде около 1870-1871 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Данните за рождената година и годината на смъртта на уста Къню Драганов, са по сведения на резбаря – краевед Цаньо Антонов

** Преди време арх. Ив. Любенов сподели в групата една снимка на църквата „Св. Георги“ в казанлъшкото село Дъбово /1847 г./, изградена от тревненски майстори, начело с уста Къню Драганов – Тревненеца от с. Генчовци. Има предположения, че в строежа й участвал, като калфа и синът му Генчо Кънев. Две години по-късно, същата тайфа, построила в църковния двор и първото светско взаимно училище в Дъбово, открито през 1849 г. През 1867-1868 г. църквата в с. Дъбово била разширена от други тревненски майстори, начело с уста Колю Петков от с. Късовци, построил много църкви в цяло Казанлъшко.

По време на Руско – турската война /1877 г./ църквата, взаимното училище и българската махала в Дъбово били опожарени. Църквата и училището били възстановени през 1880 г. от тревненски майстори, начело с уста Генчо Новаков – Малкия от с. Генчовци, Тревненско.

Дърворезбата в храма била дело на братята-цветорезци от с. Късовци – Петко и Цаньо Нейкови /Ковачеви/, под „вещото ръководство“ на вуйчо им уста Колю Петков. Храмовата икона на Св. Вмчк. Георгий Победоносец била изографисана през 1887 г. от тревненския иконописец Димитър Петров Минюв.

Сведенията за историята на храма, писани по повод неговия 170-годишен юбилей, са от инж. Васил Марков Василев – Манджуков.

Къщата на уста Къню Драганов - Тревненеца в с. Генчовци,
която вече не съществува
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Крепостта Браила, Музей Виена, 1828 г.
Худ. Алоис фон Саар /1779-1861/
Литограф - Адолф Фридрих Кунике /1777-1838/

Константинопол през погледа на художника Уилям Хенри Бартлет, 1838 г.

Църквата "Св. Георги" в с. Дъбово

Църквата "Св. Георги" в с. Дъбово