По повод 137-та годишнина от Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Първородният син на Петко Славейков управлява столицата по време на Съединението

Иван Славейков е първородният син на Петко и Иринка Славейкови. След него се раждат братята и сестрите му – Донка /1855-1937/, Рачо /1857-1931/, Райко /1861-1878/, Христо /1862-1935/, Пенчо /1866-1912/ и Пенка /1870-1896/. Иван е роден на 29 октомври 1853 г. в Трявна. Преди Освобождението учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 г. в прочутия Робърт колеж в Цариград. След завръщането си в родния град е сред основателите и пръв председател на читалище „Трудолюбие“. После е учител по френски и английски език във Враца /1872 – 1875/ и Стара Загора /1876 г./, преподава френски език в Роберт колеж /1876 – 1878 г./. Сред учениците му са петима следващи български премиери.

След потушаването на Априлското въстание през 1876 г., съвместно със Стефан Панаретов изпраща материали до английската преса, в които разказва за проявените жестокости по време на въстанието.

Непосредствено след Освобождението става член на Либералната, а по-късно на Демократическата партия. През 1878 г. е началник на канцеларията на търновския губернатор. През 1878 – 1879 г., е и главен училищен инспектор в Сливенска губерния. В периода 1880 – 1881 г. е секретар на Министерски съвет, а след това заема същата длъжност в Българското агентство в Букурещ. След това работи като учител – в Пловдив (1881 – 1884), София (1885 – 1886), Враца (1887 – 1888) и отново в София (1889 – 1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество /днес Българска академия на науките/, а от 1898 до 1900 г. е председател на неговия Историко-филологически клон. Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София по време на Съединението (1885 – 1886 г.) и народен представител (1886 – 1901). През последните седмици от живота си е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов /1901 г./. Като кмет Иван Славейков ръководи столицата в напрегнато време. Десет дни, след като сяда в кметското кресло, настъпва Съединението. После трябва да управлява София по време на Сръбско-българска война /1885-1886/. Линията на фронта, както е известно, не е никак далеч от очертанията на столицата на обединеното княжество. Той подпомага бързото предислоциране на войските ни, които са хвърлени по турската граница, откъдето очакваме атака след Съединението. Ала тя идва в гръб – от Запад. Сърбите са много по-близо до сърцето на България – София, и разчитат бързо да я превземат. Благодарение на създадената организация и на смелостта на българските войници, нашественикът е отблъснат и надвит. А като паметник на управлението на Славейков, остава построеният по това време български парламент.

Освен в сферата на политиката, Иван Славейков разгръща широка публицистична и преводаческа дейност. Той е сътрудник във всички издания на Либералната партия. Редактор е на вестниците „Целокупна България“, „Независимост“, „Търновска конституция“. Той е и един от основателите на вестник „Знаме“. Занимава се активно с изготвянето на преводи от английски и френски език на Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, У. Шекспир, Ги дьо Мопасан и др. Използва литературните псевдоними „Малък славей“, „Барон фон Бръмбъл“, „Чуруликов“.

Иван Славейков умира на 7 май 1901 г. в София.

 

 

По Интернет

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж.
Иван Славейков е първи на втори ред