Уста Йовчо Томчев от Стояновци

Известен за времето си дюлгерин бил майстор Йовчо Томчев (Йовчев) /1837-1903/, родом от к. Стояновци. Кратки сведения за него и семейството му, откриваме в записките на резбаря Цаньо Антонов, който през 1946 г. записал спомените на друг личен Стояновски майстор – дюлгерин Антон Белчев /Монкина/ (р. 1885 г.), за чиято строителна дейност не успях да открия никакви сведения. Затова пък попаднах на негова снимка, която публикувам към материала. За съжаление, не успях да открия фотография на уста Йовчо Томчев. В архива на Цаньо Антонов се пазят доста снимки на стари майстори, сред които и тази на майстор Йовчо Христов от Стояновци, който вероятно е внук на уста Йовчо Томчев /син на сина му Христо/, но до момента не съм открила категорични сведения в подкрепа на тази хипотеза.

Вероятно и бащата на уста Йовчо – Томчо /р. 1812 г./ се занимавал с дюлгерство. Заедно със съпругата си Тота, имали седем деца – Никола, Костадин, Йовчо, Цаню, Ивана, Гана и Неда. Синът им Йовчо, за когото става дума, си взел съпруга от същите колиби, която се казвала Хуба Иванова Недева /1841-1919/. Двамата имали 10 деца – Димо, Томчо, Христо, Велика, Ивана, Куна, Цаню, Костадин, Райка и Деша.

Йовчо Томчев бил „зидар-дограмаджия“, майстор на „чантията“, а също така и майстор – колар. Работил предимно в Котленско,  Сливенско – Медвен, Жеравна, Ичера, Котел, Сливен, Градец, Катуница /Пловдивско/, в бургаското село Кадър факлии /дн. Везенково/ и др. 

По думите на Антон Белчев, дядо Йовчо, работил „дувламата“ със шашарма, сглобки и натъкани дъски. Къщите в цитираните по горе селища, отвън били с натъкани дъски, а отвътре се правела „габуклама“ от тънки пръчки, за да се замаже стената. Върху него е чатмата, сглобени рамки с таблета. В Котленско камината била „мазана“, разказва още Антон Белчев, „ограничена с цепени, хубави, бели сламки, набити в калта, които ограничават мазилките“. За диреци използвали меше или леска, която „зачервявали“, като я мажели с чеснов лук, счукан през парцал.

Дюлгерската тайфа от Стояновци наброявала около 30 души, които пътували заедно, за да се пазят. Главният майстор бил Слав Цанев Христовски, а сред дюлгерите му били още: брат му Петър, Тодор Димитров, Иван Антонов /Шишко/, Колю Томчев /вероятно става въпрос за брата на уста Йовчо/, Йовчо Томчев, Дончо от Чакалите, Цаню Тодоров от Поповци и др.

Според А. Белчев, Колю Томчев покосил убиеца на майстор Слав Христовски, който заедно с тайфата си се прибирал към Трявна след гурбет в Медвен, когато турски разбойници ги причакали, за да ги оберат. Но в художествения си очерк за славния Стояновски майстор, изкуствоведката Христина Милчева /За майсторите, цветорезците и зографите“ /1965/, пише, че именно уста Йовчо Томчев, любимецът на майстор Слав, скочил, като „същи лев“ и повалил убиеца му. А на въпросния гурбет, бил не Колю /Никола/, а другият брат на майстор Йовчо – Цаню, който свирел умело и на гъдулка. По сведения на резбаря Цаньо Антонов, местността, в която бил убит майстор Слав /край Медвен/ се казвала „Песи дол“.

А дядо Йовчо, като чист и добър човек, починал „по Великден“ през Страстната седмица на 1903 година.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Майстор Антон Белчев /Монкина/ от Стояновци,
който дава сведения за уста Йовчо Томчев
Снимка: ОДА - Габрово

Майстор Йовчо Христов от Стояновци,
вероятно внук на уста Йовчо Томчев
Снимка: ОДА - Габрово