Политикът и общественикът Георги Стойчев и неговата къща в Трявна

Предполагам малцина тревненци знаят къде се е намирала къщата на Георги Стойчев - един от дейците на българското националноосвободително движение. Почернялата от времето резбована табела на сградата на Полицията в Трявна, указва, че именно на това място някога се е издигала въпросната къща. И макар, че има достатъчно сведения за живота и дейността на видния тревненец, със сигурност малцина свързват името му с конкретни факти и дела. Затова преди да ви запозная с кратките сведения за тази лична къща, които открих в спомените на опълченеца Петър Ц. Балабанов /“Изповед“ от Емил Николов, 2015 г./, ще ви припомня някои моменти от живота на Георги Стойчев, публикувани в доклада на Лидия Горанова – дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, както и с кратки биографични сведения за него и семейството му.

Георги Стойчев Димов е роден на 1 август 1846 г. в Трявна в семейството на Стойчо Димов /р. 1800 г./ и Дуна /1799-1893/ Стоева - сестра на известния майстор-казасин Иванчо Стоев /1814-1894/, чиято занаятчийска работилница посещава Феликс Каниц при визитата си в Трявна през 1871 г. Стойчо Димов също се занимавал с казаслък и бояджийство. Със съпругата си Дуна имали пет деца – Йона, Димо, Мара, Тота и Георги /Стойчев/. Последният получил първоначалното си образование в Тревненското двукласно училище, а негови учители били Петко Р. Славейков, Кънчо Кесаров, Иван Хаджитодоров, Васил Оджаков.

След смъртта на баща си, през 1862 г., Г. Стойчев заминал за Румъния и известно време работил в магазина на търговеца Димитър Хаджибакалов в Букурещ, пише Л. Горанова. През 1863 г. постъпил в Болградското централно училище, което завършил с финансовата подкрепа на вуйчо си Иванчо Стоев и стипендия, отпусната му от българската община в Румъния. След завършване на гимназията през 1868 г. за кратко време работил като помощник-счетоводител в Колонната банка. Със съдействието на д-р Васил Беров и на кмета на гр. Александрия Ангел Репанов през 1869 г. бил назначен в местното българско училище, първоначално като секретар и помощник на директора Христо Златев, а след това за учител по български и френски език.

В рамките на българското землячество в Александрия Г. Стойчев развивал активна културно-политическа и революционна дейност. Бил сътрудник и настоятел на редица български вестници, между които и в. „Балканул“ (1875 г.), издаван и редактиран от Киряк Цанков. Заедно с д-р Вичо Панов, Недко Калевич, Илия Широков, Христо Златев съдействали за откриване на българско читалище в Александрия, чиято основна цел е набиране на средства и подпомагане на националноосвободителното движение. Г. Стойчев е бил в контакт с много от видните ни революционни дейци, свидетел и участник в редица събития.

Като представител на Александрийския революционен комитет Г. Стойчев бил избран за член на БРЦК в Букурещ. Както пише в доклада си Л. Горанова, той бил в течение на всички прояви на българските революционни дейци. Стабилното му материално положение – резултат от женитбата му с дъщерята на богат българин в Румъния /Бел. Г. Иванова – Сица Христакиева Димитрова (1853-1928)/, му дава възможност щедро да подпомага тяхната дейност.

След потушаване на Априлското въстание, на 10 юни 1876 г., в Букурещ било учредено БЦБО – политическа организация на българската емиграция в Румъния, създадена на основата на съществуващото дотогава Българско човеколюбиво общество. В него влезли почти всички членове на бившия БРЦК. С БЦБО са свързани имената на мнозина български интелектуалци емигранти, между които и Г. Стойчев, отбелязва още г-жа Горанова. Сред изявените членове били и тревненците Павел Христов Висковски – представител на Гюргевската община и секретар на БЦБО, кореспондент на руските вестници „Ново време“ и „Московски ведомости“, и Христо Златаров – един от пионерите на българската фотография, представител на обществото в Бузъу – Румъния.

Като касиер на групата в Александрия Г. Стойчев взел участие във всички прояви на БЦБО. С диплом от 21 ноември 1876 г. той бил провъзгласен за почетен член на БЦБО. В него е посочено, че той е „един от главните действащи лица, помагали морално, материално и физически за Освобождението ни“, пише още Л. Горанова.

През лятото на 1879 г. Г. Стойчев за първи път посетил България, а през 1880 г. окончателно се установил в Трявна и активно се включил в политическия и културния живот на селището. Учителствал през периода 1880-1882 г., като значителна сума от учителската си заплата заделял в полза на училището. Работил като адвокат, помощник-кмет (1885-1894 г.), пет пъти бил избиран за народен представител и три пъти за общински съветник. През 1882 г. бил предложен за допълнителен член на Софийския окръжен съд, но отказал да приеме тази длъжност. После бил съдебен заседател при Търновския окръжен съд (1883-1884 г.). От 1894 г. бил сред дейците на Народната партия и водач на народняците в Трявна. През 1902 г. бил избран за председател на Тревненското туристическо дружество, а през 1910 г. в ръководството на Дружеството за културно и икономическо повдигане на Трявна. За изключителния му принос, като политик и общественик бил награден от цар Фердинанд с орден „За гражданска заслуга“. Починал в Трявна на 29 юни 1917 г.

По спомените на Петър Цанев Балабанов /1852-1935/, още като пристигнал в Трявна „за първи път“ през 1879 г., Г. Стойчев, решил да си направи къща в „средната махала до реката“. Донесъл плановете за строежа от Румъния. Петър и братята му карали материалите с каруца. Г. Стойчев наел дюлгери „да му работят“ и заминал за Влашко. Когато строежът стигнал до покрива, дошли майстори от Румъния да го правят. Къщата била първата в Трявна, покрита със специална лъскава ламарина, вместо с каменни плочи. „Сутрин като погледнеш града откъм Калето, тя светеше на слънцето като огледало“ – споделя още П. Ц. Балабанов. На следващата година /1880/ Г. Стойчев, който владеел свободно румънски, френски, руски и турски език, се завърнал в Трявна със съпругата си Сица. Докарали мебели „чак от Александрия“.

Когато пристигнал в родния си град, той не познавал почти никого, затова се сприятелил с участниците в Априлското въстание и в Руско-турската война. Под неговото ръководство бил създаден клон на Опълченското поборническо дружество в Трявна.

„Той беше само с шест години по голям от мене, но понеже носеше брада и беше едър българин, не знам от уважение ли, от що ли, но всички му викаха „дядо Георги“ – споделя още П. Ц. Балабанов. - … Беше мъдър и добър човек. Няколко пъти го избирахме за народен представител, не беше към никоя партия, но симпатизираше на народняците“.

Кога е била съборена къщата на Георги Стойчев в Трявна, не успях да разбера. Но по сведения на инж. Божидар Христов – бивш началник на Пожарната в Трявна, през 1940 г., по предложение на тогавашния кмет /* Кънчо Алексиев Камбуров/, местната управа решила да започне „строеж на сгради за общинска пожарна охрана с гаражи и битови помещения“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Георги Стойчев

Сградата на полицията и пожарната в Трявна, където,
според паметната табела, се е намирала къщата на Георги Стойчев

Резбованата табела на сградата на Полицейското управление в Трявна

Архивна снимка на сградата на Пожарната команда в Трявна,
на която се вижда и двуетажна къща, покрита с ламаринен покрив.
Дали това не къщата на Георги Стойчев?