Трявна и тревненци през обектива на киноклуб „Мадарски конник“ – Шумен

На 16 юли 1958 г. 24-ма ентусиазирани кинолюбители от Шумен учредяват, по-точно възстановяват кинолюбителското движение в града. За председател е избран инж. Георги Димитров. Като членове на дружеството се записват Александър Табаков, Стефан Бобадов, Маргарита Начкова, Борис Балев, Богдана Милоева, Снежа Николова, Недко Попов и др. Те продължават делото на създаденото през 1926 г. кинолюбителско дружество в Шумен с председател учителят Веселин Хлебаров и секретар общественикът Крум Зелков. Неговите членове имат разнороден социален състав - чиновници, артисти, търговци, работници и немалобройна група ученици, които са приети като "спомагателни" членове. Главните цели на кинолюбителите от града са да сплотят всички, които се интересуват от кинематографа и да спомогнат за правилното разбиране на киното като изкуство.

През 1927 г. кинолюбителите от Шумен издават книжката "Киноизкуство", в която поместват статии, свързани с историята на киното, както и устава на дружеството. По обективни причини първите кинолюбители не създават филми, но за сметка на това те разпространяват с жар ползата от киното.

През 1937 г. в града възниква шуменска любителска филмова студия „Росмарк - филм". Създателите му са бившите „спомагателни" членове - Ростислав Бакалов и Марк Маркарян. Двамата ентусиасти успяват да заснемат един почти "игрален" филм, съхранен под името „Приключения в Индиана". По-късно любителската студия създава филм от три части за историческите обекти в Шуменския край. Снимат Плиска, Мадара, Велики Преслав, правят филм за Троянския манастир, за различни обичаи от Шуменско. Старите „майстори“, предават своя опит на запалените кинолюбители от града и така те в продължение на 50 години запълват своето свободно време в създаване на кинолюбителски филми. Днес във филмотеката на шуменския киноклуб се съхраняват 333 филма, като почти 200 от тях са с награди, медали, дипломи и плакети от наши и чужди конкурси. Над 600 души са получили и получават начални уроци по кинокултура в Шумен. Киноклубът е трикратен носител на Наградата на Шумен, носител на званието „представителен", лауреат на десетки награди от наши и чужди фестивали на кинолюбителското изкуство.

Политическите промени в края на 80-те години на ХХ в. дават своето отражение и върху кинолюбителите в България. След закриване на Центъра за художествена самодейност през 1992 г. представители на киноклубове от Русе, Шумен, Трявна, Варна, Белоградчик и София поставят началото на независимото сдружение ФЕДЕРАЦИЯ АЛТЕРНАТИВНО КИНО. През следващите години се присъединяват и кинолюбители и клубове от Силистра, Плевен, Карнобат, Берковица, Велико Търново, Бургас и други. Федерацията се явява наследник на всички формации, които на обществени начала са работили в областта на киното от 20-те до края на 80-те години на ХХ век - Дружеството на кинолюбителите в България, а след 1957 г. - Организираното кинолюбителско движение в България.

Историята на Киноклуб "Мадарски конник" е наситена с много факти, заслужаващи да се обобщят в една самостоятелна книга. Това не е реверанс към членовете му, а ще бъде едно заслужено признание към техния нестихващ труд. Факт е, че в годините на социализма в цялата страна се създават подобни киноклубове, но за съжаление след промените от края на 80-те години на ХХ в. в болшинството си те постепенно прекратяват своята дейност. За киноклуба в Шумен можем да подчертаем, че неговата благородна родолюбива дейност никога не е прекъсвала, неговите членове успяха въпреки кризите да съхранят своя интерес към алтернативното кино и въпреки трудностите да продължат да създават филми.

Към тази кратка визитка е необходимо да спомена и заслугите на кинолюбителите за съхраняване на нашето богато историческо минало. И ненапразно създаденият и действащ на територията на Шумен Киноклуб „Мадарски конник" включва в своя репертоар значителен брой филми с историческа тематика. Той заема своето специфично място в културния живот на града и с провеждането на Фестивал на любителските исторически филми, който в последните години придоби и статут на международен. По идея на Нико Майеров - дългогодишен председател на киноклуба, и Стефан Стоянов през декември 1971 г. в Шумен се провежда първия фестивал, който се превръща в най-дългогодишната национална кинолюбителска изява в България. От 2003 г. фестивалът прераства в международен. На него се представят филми, разкриващи различни моменти от нашата богата история. Заслугата на кинолюбителите е огромна, защото те не само заснемат отделни исторически моменти, но докато достигнат до тях, извършват и изключително богата проучвателска работа. Не са малко филмите на Киноклуб „Мадарски конник" - Шумен, които остават като единствен запазен архив, свързан с някакво събитие или личност. Затова и ние, колегите от Регионалния Исторически музей, често търсим тяхната помощ.

Кинолюбителският девиз е: „НИЕ НЕ ПРОДАВАМЕ, А ПОДАРЯВАМЕ!" Този девиз е спазен и от кинолюбителите от Шумен, които подаряват на Историческия музей в Трявна своя филм „Тревненските летописци". Филмът е създаден през 1998 г. по сценарий на тревненския зет д-р Недко Недев и Нико Майеров. Оператор е Вълчо Вълчев. Самото заглавие подсказва, че е свързан с историята на известните тревненски летописци, представители на 4 поколения. Бащи, синове, внуци и правнуци повече от 100 години не оставят перото и пишат за вечни времена историята не само на своя род, но и на родния си край. Първи от тях е иконом поп Никола. Поставил началото още от 1779 г., той води своите бележки повече от 20 години. Синовете му поп Койчо и поп Йовчо продължават неговото дело. Към летописците спадат и поп Никола Йовчев и Тодор, който, както е известно, пише своите бележки и като заточеник в Диарбекир. Четвъртото поколение летописци се свързва с имената на поп Йонко и поп Иванчо. Във филма проличава голямата проучвателска дейност, която извършват неговите автори и за която споменах малко по-горе. Въпреки, че е само 7,50 минути, филмът ни дава сведения, които за мнозина се оказват неизвестни. Още от самото му начало разбираме, че в Трявна се намира единствената в България къща с барелеф на летописец - това е къщата на поп Йовчо Попниколов (1786-1885), признат за един от най-бележитите летописци. Роден е на 19 октомври 1786 г. в Трявна. Син е на Никола Йовчев (1761-1834). Учи в килийното училище в родния си град и в гръцкото училище в Букурещ (1800-1801). Занимава се с търговия на коприна и розово масло. През 1824 г. е ръкоположен за свещеник на Трявна, а от 1837 г. е иконом. В собствения си дом открива килийно училище и е един от инициаторите за изграждане на училище. През 1810 г. започва летописна книга, съдържаща 111 страници, запълнени със сведения от най-висока стойност. Днес летописът се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. Поп Йовчо Попниколов знае няколко езика, отличен познавач е на църковния ред и на каноническото право и допринася твърде много за съхраняването на родолюбивите традиции в Трявна и Тревненско. Умира на 23 март 1855 г. в Трявна. Личността на поп Йовчо е добре проучена. Публикувани са със съответния коментар и неговите летописни бележки и затова няма да се спирам повече на този бележит тревненец. Пестеливо, но с много художествени похвати, авторите и операторът на филма са успели да ни разкрият заслугата на тревненските летописци и да ни подадат сведения за по-голям размисъл и проучване. Във филма се споменава, че в летописните бележки на поп Йовчо името на Шумен се среща три пъти. А къде по-точно и с каква цел е споменато – това е работа на нас, историците. И наистина, запознавайки се с летописа, забелязах, че името на Шумен се свързва с началото на Кримската война, чийто край за съжаление поп Йовчо не дочаква. Срещу годината 1835 той отбелязва: „през май идва княз Меншиков в Цариград, но не се съгласиха за мир. Обяви се война и тръгна аскер през Габрово, и искаха коля и коне и салахори (ангария – б.а.) и пари и дадохме мекере (превоз – б.а.) 80 коля. През август направиха табии в Шумен и Котел, и в Търново и на Габровската планина. И много турски аскер отива към Дунава, и се събра ордия в Шумен и във Влашко, в Калафат срещу Видин и вредом по Дунав и Черно море много гемии ходят“. И след това продължава: „1854 и тази есен на 16 септември дойдоха в Трявна низами, които седяха един месец и отидоха за Шумен, и много трудно стана, защото всекидневно се искат коне и коля да носят храна до Балчик“.

Така тези кратки бележки допълват сведенията за силния военен гарнизон, съсредоточен по това време в Шумен, а летописът на поп Йовчо може да се счита за документ, допълващ историята на гр. Шумен през описваната епоха.

Кинолюбителите от Шумен правят само един филм, свързан с историята на гр. Трявна. Но те поддържат изключително добри контакти със своите колеги от бившия киноклуб, днес сдружение „Камбана“, в Трявна, което също има богата и интересна история. Създаден в края на 60-те години, Тревненският киноклуб се представя добри творчески постижения в национални и международни кинолюбителски изяви. През 1974 г., заедно с шуменския киноклуб, той е удостоен с почетното звание „представителен“, което става и повод да се установят по-тесни, дори приятелски връзки между двата киноклуба: взаимни посещения, обмяна на опит и информация, взаимопомощ при снимането и монтажа на филми и пр. Кинолюбителите от Трявна, участват редовно в организираните фестивали на любителските филми в Шумен и винаги са се връщали в Трявна с награди.

И сега шуменските кинолюбители споменават тревненските филми „И сотвори рука“ (1981), „Додето человек се счита“ (1995), „Чукала мома лешници“ (2003), „Козата на Прокор Самокишев“, „Тревненецът Стамболов“ (2006) и др. От своя страна тревненци са организатори на фестивали на кинолюбителите под мотото „Занаяти, майсторство, красота“ (1976, 1998) и „Творчество – минало, настояще и бъдно“ (2007). Тревненските фестивали стават повод шуменци да увековечат майстори на звънливи каручки, изкусни каменоделци, да бият тревога за изчезващи занаяти и т.н. А на последните фестивали представените шуменски филми „Тревненските летописци“ и „Докосване до бялата магия“, получават първа награда, а филма „Каменари“ през 2007 г. е награден от Центъра за филмово изкуство към Министерството на културата.

В заключение можем да изтъкнем, че кинолюбителското движение в България и конкретно в Шумен и Трявна, със своята разнородна дейност, представлява интерес за проучване, защото е част от богатата българска култура. Ролята на кинолюбителите се засилва и от факта, че със своите филми те документират голяма част от нашето съвремие и запазват за бъдещето действителността в един автентичен, неподправен вид.

 

Н.с. Бета Хараланова

РИМ – Шумен

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 1, 2008 г.

 

* Снимките са от книгата на д-р Ирина Димитрова „На разходка из възрожденска Трявна“, 2018 г.

Къщата на поп Йовчо, началото на XX в.,
СМРЗИ - Трявна

Къщата на поп Йовчо, началото на XX в.,
СМРЗИ - Трявна

Барелефът на къщата днес