НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“ В КОЛИБИ ГЛУТНИЦИ
През 1910 г., по инициатива на Белчо Митев, Митьо Руев и
Иван Василев започнал строежа на училището в к. Глутници. Към тях се
присъединили и „селяните от к. Дъскари“ и от к. Иван Димов, които се притекли
на помощ накрая, когато сградата била почти готова. В строителството на
сградата участвали с материали, пари и доброволен труд жителите от въпросните
села. През 1911 г. строежът бил завършен. Училището разполагало с една учебна
стая, една учителска и малко коридорче. По-късно в училищния двор била
построена още една сграда – за трапезария. Първият редовен учител Цаньо Христов
от к. Войниците, бил назначен на 8 октомври 1911 г. Едва през учебната
1930/1931 г. бил назначен и втори учител, поради увеличения брой на децата.
Училището в Глутниците просъществувало до 1967 г., когато било закрито поради
липса на ученици. През времето на неговото съществуване, учителствали 22 души,
сред които най-дълго: Косьо Ив. Тошков – 10 години и Минчо Христов – 12 г. От
1910 г. до закриването му през 1967 г., началното си образование са завършили
около 380 ученици от Глутници, Дъскари и Иван Димов.
В началото на 1974 г. в сградата на училището бил разкрит
Смесен магазин на ДТП – Трявна, а след закриването му, тя била изоставена и
запустяла.
НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ИВАН ВАЗОВ“ В КОЛИБИ
РАЙНУШКОВЦИ
През 1910 г. в к. Райнушковци било построено училище, в
което учели и децата от к. Маневци. Двете колибарски селища били отдалечени от
Белица, поради което местните решили да построят свое училище – с по една
учебна и учителска стая, и коридор. Откриването му се състояло на 1 септември
1911 г. Първият учител бил Стефан Христов, който учителствал три години. Сред
дългогодишните учители били – Стефан Ангелов Кръстев – 8 г., Цаньо Радков от
Трявна – 5 г., Пенчо Колев Пенчев от Мечевци – 5 г.
Поради липса на ученици, училището било закрито през 1964
г.
НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ В КОЛИБИ
АРМЯНКОВЦИ
В Летописната книга на въпросното училище пише буквално
следното: „Не останаха надире и селяните от колибите Армянковци и съседното
на него Демиевци. Като гледаха, че в селата Глутници и Райнушковци вече са
открили нови училища и те се подскокоросаха. Желанието и те да си имат училище
бързо идеализира не само Армянковчани, но и Демиевчени и един ден, през
пролетта на 1912 г., всички като един човек, решават да си построят училищна
сграда по образеца на тази в Райнушковци. Само за една седмица: камъни,
дървета, кирпич и всичко е готово. За един месец училищната сграда е дигната,
керемидите набавени, покрива се. Събират се след това средства за закупуване на
чамов материал за дограма, стъкла, пособия, покъщнина“. Училището е открито
през есента на 1912 г. Първият учител е Илия Тодоров от с. Писарево,
Горнооряховско, а после учителстват и Гина Георгиева от В. Търново, Ангел
Кръстев от Севлиево, по чиято инициатива, от събраните от „Сурвакня“ средства,
била направена каменната стълба за входа на училището и капак за прозореца на
учителската стая. Отново по негова инициатива, трудоваците от тогавашния
„трудов набор в Белица“, заградили училищния двор с каменна зидария, а после
били засети овощни дръвчета, цветна и зеленчукова градина.
Най-дълго време в училището учителствала Райна
Константинова Косева от В. Търново – 23 г.
Поради намалелия брой ученици, на 1 септември 1960 г.
училището било закрито.
УЧИЛИЩЕТО В КОЛИБИ КИСЬОВЦИ
В миналото колибарското селище влизало в състава на община
Белица, а днес се води към с. Вонеща вода, Великотърновско. Училището в селото,
вероятно, било „връстник“ на Беличенското. Когато точно било открито, не се
знае. По спомени на учителя Йордан Величков от с. Лесичери, Търновско, който
пристигнал като учител в Кисьовци през есента на 1899 г. и учителствал в
продължение на 20 години, за „най-първо училище“ служела къщата на Стоян
Тодоров от въпросните колиби. Учител бил „някой си“ Иван Чотков. Обучението се
водело по сричната метода. Училището се помещавало в дома на Ст. Тодоров дълги
години, след което, по негово настояване, се преместило в ново здание. То било
построено чрез „волни пожертвования в пари, материали и труд“ от жители на
колиби Рашевци, Караджовци, Кисьовци, Бойчевци, Димовци, Дръндари. Главните
инициатори били Кънчо Колев от к. Караджовци, Пейчо Цанев от Кисьовци и Тодор
Димов Пашата от Димовци. Първоначално жителите на Кисьовци решили да построят
църква в селото, събрали и „помощи“, но понеже жителите на Уруците, „започнали“
по-рано от тях църква, кисьовчани се отказали от намерението си за храм и
решили да „употребят“ събраните средства за построяването на училищна сграда.
Според краеведа Петър Г. Богданов, предвид сведенията за градежа на църквата в
Уруците и спомените на учителя Йордан Величков, училището ще да е било
построено някъде около 1864 г. А училището в къщата на Стоян Тодоров било
отворено по-рано. Учители в новопостроеното училище били – Никола от с.
Плаково, Търновско, Косьо Тодоров Терзиев, Иван Ошански, Стефанов от
Килифарево, Златю от Трявна, Тодор Гвоздиев от Райковци, Иван Статев от
Въглевци, Христо Георгиев от Трявна, Димитър Стоянов от Трявна, Тодор Тодоров,
Спас Марангозов от Раданци, Йордан Величков. Всички предмети в програмата били
„въведени“ от С. Марангозов, а нравоучението – от Й. Величков.
През 50-те години на миналия век училищната сграда била
„разширена“, с помощта на жителите на Караджовци и Дръндари, за да побере
нарасналия брой ученици. Събират се средства и материали и с помощта на
държавата, строителството било завършено в кратък срок. Новото училище било
масивно, светло, с две учебни стаи, учителска, трапезария и апартамент за
учителя. Девет години по-късно, на 1 септември 1959 г., училището в Кисьовци
било закрито, поради липса на ученици. Сградата била предоставена на „предприятие
от В. Търново“ за почивна станция, която по-късно била изоставена…
Подготви
Галина Иванова
* Снимките
са от книгата на Петър Г. Богданов

Начално училище "Христо Ботев" в с. Глутници 
Начално училище "Иван Вазов" в Райнушковци 
Начално училище "Любен Каравелов" в Армянковци
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.