Кратки сведения за училищата в Беличенско. Част II

ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ В СЕЛО БЕЛИЦА

Местните осъзнавали и оценявали ползите от обучението и подели инициатива за построяване на сграда за училище. На 20 октомври 1886 г. „няколко селяни“ събрали и купили със собствени средства, в размер на 5000 гроша, къщата на Златю Колев, родом от к. Димиевци, която се намирала в с. Белица. После Общината и Църквата изплатили тази сума на „сговорниците“. И „след една поправка“, за която държавата отпуска 2000 лв., училището най-после се „настанява“ в собствена сграда. През август 1925 година обаче, се „захванали“ големи спорове около собствеността на училищната сграда между Общината и Църквата. По сведения на Петър Г. Богданов, дори се стигнало до там, че Черковното Настоятелство я продало на Рали Пейков от к. Маневци, който на 25 август с.г., заключил някои от стаите на училището. Едва в края на годината, на 10 ноември, с „голяма молба“, той отключил стаите, за да изнесат чиновете. Учениците обаче, нахлули в сградата и по нареждане на своите учители, насядали по чиновете и отказвали да напуснат класните стаи. Води се дело, което стигнало до Окръжния съд във В. Търново и Общината го печели. Така училището в с. Белица се сдобива с нова сграда, където се помещава до 1 ноември 1938 г., след което се мести в новопостроеното училищно здание, където функционира до закриването си през …. г. На мястото на старата сграда е „оформена“ градинка и построена автобусна спирка. По инициатива на краеведа Петър Г. Богданов, заедно с мраморните плочи на загиналите през войните от Беличенско, е поставена и табела със следния надпис:

"Тук при левия бряг на

река Белица, под к. Уруци,

бе къщата на Златьо Костадинов от к. Демиевци,

където от 1886 до 1837 г.

се помещаваше училището

в с. Белица".

А ето какво пише в Летописната книга Деньо Минев - първият редовен учител в Белица, родом от с. Скорците, който пристига в училището през 1897 г.: „Покъщнината беше мизерна. Цялото имущество на училището се състоеше от 3 маси, 4 стола, 15 чина, 2 черни дъски, две соби /печки/, 1 звънец, мастилница и перодръжка с перо, чебур за пиене на вода и печата на училището. Прислужник нямаше. Децата сами метяха училището, палеха печките, носеха вода за пиене“.

За първи път обучението в училището се провеждало, съобразно „изискванията на дидактиката и методиката“ по времето на учителя Деньо Минев, който разкрива и училищна библиотека, организира „училищно-родителски“ увеселения, които се радват на огромен интерес. Амбициозният учител обикаля и околните училища, в резултат на което, училището в Белица, станало „педагогически пункт на всички училища“ по това време по северните склонове на Тревненската планина на изток от Трявна – Белица, Ст. Хан, Райковци, Фъревци, Кисьовци, Бърдени и Поповци /Черновръх/.

На 6 ноември 1897 г. по инициатива на Деньо Минев в Белица било открито и неделно училище за възрастни с 27 души /момчета/ „ученици“. 

През учебната 1897/1898 г. в Белица идва и втори учител – Анастасия Димова от В. Търново.

През учебната 1921/1922 г. към училището бил открит Първи прогимназиален клас, на следващата година – Втори и през 1923/1924 г. – Трети. Така училището се развива, като „пълно основно“ с две степени: първоначална – от I до IV отделение /дн. клас/ и прогимназиална – от I до III клас.

За първи учител в прогимназията била назначена Дешка Ганчева от Севлиево, после пристигнала Мария Кънчева от Ст. Загора, която била и директор на училището.

В първия випуск на прогимназията завършват седем ученици: Ангел Атанасов Митев от Глутници; Цаньо Иванов Атанасов от Райнушковци; Цаньо Митев Малчев от Уруците /Чифлика/; Славчо Иванов Николов от Ошани; Белчо Христов Николов от Райковци, Павел Михайлов Павлов от Уруци и Христо Колев Христов от Армянковци. Редовни ученици били още Димо Пейчев Йовчев от Дъскарите и Георги Митев Иванов от Дръндари, които останали да повтарят класа.

На 15 септември 1961 г. към училище в Белица бил открит и VIII клас в изпълнение на нормативната уредба за задължително основно образование, в сила от 1960 г. И още през първата учебна година били записани всички, подлежащи на задължително обучение от района – общо 25 души.

По инициатива на учителя, а по-късно и директор Марин Йонов, от с. Радювене, Ловешко, който пристига в Белица в началото на 1934 г., още същата година училищното настоятелство закупило парцел за построяването на нова училищна сграда. Основният камък бил положен през март 1936 г. /по времето на учителя и директор Кънчо Найденов от с. Плоска могила, Старозагорско/, а сградата била окончателно завършена през 1949 г. по времето на директора Петър Ганчев Богданов от с. Белица, чийто са и сведенията за историята на петте училища в Беличенско. Главни майстори на градежа били – Иван Бончев от Белица, Миньо Стоев от Райнушковци и Тодор Георгиев от Маневци.

По инициатива на учителя М. Йонов, на 17 ноември 1934 г. в училището била разкрита и трапезария, която била на „самоиздръжка“ от родителите на учениците, които събирали продукти. Дело на същия учител е и единственият вестник в историята на училището в Белица, който носел името „Слънчоглед“ – орган на трапезариите в тогавашната Дряновска околия. Вестникът излязъл само в 3 броя в 1300 екземпляра, запазени в оригинал негови броеве се съхранявали в Музея на образованието в Габрово. Името на училището в Белица, също било заслуга на Марин Йонов.

На 26 октомври 1953 г., по времето на директора Петър Г. Богданов, в една от стаите на училището на първия етаж, а по-късно и в още една, било открито общежитие /за дните от понеделник до петък/, като поради липса на средства за възпитател, всеки от учителите безвъзмездно изпълнявал тази длъжност веднъж седмично. Поради нарасналия брой ученици, от началото на учебната 1958/1959 г. за общежитие била използвана /под наем/ къщата на Цаньо Колев от к. Михаилчетата, изселен в Ст. Загора. Условията обаче не били добри, поради което директорът П. Г. Богданов решил да построи общежитие. Отпуснати били бюджетни средства и разширението на училището – „удължение на северното крило“ започнало „по стопански начин“ през 1966 г. Първият етаж имал следното предназначение – сцена на салона на училището и гримьорни, а вторият и таванските стаи – общежитие с тоалетни, баня и др. С течение на времето и това се оказало недостатъчно, поради което директорът Рали Колев Марков решил да направи вътрешно преустройство, като тоалетните и банята, на втория етаж, били приспособени за спални, а на първия етаж гримьорните били превърнати в тоалетни и бани. Обзаведено било и ново помещение за „игротека“. Всичко това се случило през 1982 г.

През 1959 г. по самоинициатива, с труд на ученици и учители, начело с директора Петър Г. Богаднов, училището било водоснабдено от „личен училищен водоизточник“, какъвто още в селото нямало. Построени били и фонтани, и шадраван в двора. През същата година училището било електрифицирано и „радиофицирано“ /във всяка стая, салона, коридорите и в училищния двор бил инсталиран говорител/. Това било повод за особена гордост за Беличанското училище, което се сдобило с радиоредба в една година със Славейковото училище в Трявна.

През лятото на 1963 г. към училището в Белица била разкрита и лятна детска градина, за месеците юли и август, в общежитието в к. Михаилчетата. Учителка била Цанка Цанева Богданова от Белица, която по това време била студентка в Учителския институт за детски учителки в Ст. Загора.

През 1972 г. започнало строителството на нова кухня и столова на училището, като удължение на източното крило, с доброволен труд на ученици, училищен персонал и служители на общината в Белица. Главни инициатори били директорът Петър Г. Богданов и тогавашния кмет Цаньо Минчев. Строителството приключило през 1974 г.

През 1979 година училището вече се помещавало в „хубава, светла, двуетажна сграда“ и разполагало със 7 учебни стаи, учителска стая, дирекция, работилница по трудово обучение, игротека, общежитие, кухня и столова, спортна и географска площадка, опитно поле, салон със сцена и гримьорни и др. По-късно били закупени прожекционни апарати, киномашина, грамофони, магнетофони, телевизори, фотолаборатория и др.

През 1992 г. в училището е назначен последният му директор - Драгомир Манев от Трявна, който оставил „светла диря“ в историята на училището. Въпреки трудните във финансово отношение времена, той замислил да изгради парно отопление в училищната сграда – построена била необходимата за целта сграда, набавени били и материали – котел, тръби, радиатори и др., но поради безпаричие, обектът бил замразен за по-добри времена.

Основно училище „Васил Левски“ в село Белица е закрито със заповед на министъра на образованието и науката от 18 февруари 2000 г.

 

 

(Следва)

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимките на директори и учители от училището в Белица са от книгата на Петър Г. Богданов

Основно училище "Васил Левски" в Белица

Основно училище "Васил Левски" в Белица

Днес сградата на училището в Белица едва се забелязва
от избуялата растителност

Дешка Ганчева от Севлиево - първата
прогимназиална учителка и
директор на училището в Белица
през учебната 1921-1922 г.

Мария Кънчева Ангелова от Стара Загора -
редовен прогимназиален учител и
директор от 1922 до 1934 г.

Марин Йонов от с. Радювене,
редовен прогимназиален учител
и средищен директор през учебната 1934-1935 г.

Мара Попзлатева от Трявна,
учител в училището от 1923 до 1948 г. и
средищен директор от 1945 до 1947 г., вкл.

Петър Ганчев Богданов от Белица -
редовен прогимназиален учител 1951-1952 г. и
директор на училището от 1947 г. до 1981 г.,
с прекъсване през учебната 1950-1951 г.,
краеведът на Беличенския край

Рали Колев Марков от Маневци -
редовен прогимназиален учител и
директор на училището от 1981 до 1984 г.

Стоян Стефанов Стоянов от Дряново, живущ в Трявна,
директор на училището от 1988 до 1991 г.

Драгомир Манев - първият директор на училището,
назначен след конкурс през 1992 г.
и последният при закриването му /през 2000 г./

Радка Христова Богданова от Малки Станчевци
- съпруга на Петър Г. Богданов,
редовен прогимназиален учител от 1947 до 1968 г.

Марийка Иванова Недялкова от с. Стръмци,
редовен прогимназиален учител от 1948 до 1964 г.
Ръководител на училищния хор

Беньо Бенев Георгиев от Трявна,
учител по български език и литература
от 1964 до 1975 г.

Жозефина Ангелова Бенова от с. Малчика,
редовен начален учител от 1971 до 1979 г.

Любомира Христова Любомирова
от с. Хаджи Димитрово,
нощен възпитател в ученическото общежитие
от 1973 до 1985 г.

Румяна Дабкова Малева,
редовен прогимназиален учител
по биология от учебната 1990 - 1992 г.

Людмил Мартинов Малев от Трявна,
редовен учител по история в училището

Мария Недялкова Иванова от Трявна,
редовен начален учител от 1990 г.

Пепа Милкова Костадинова от Ставерци,
редовен прогимназиален учител по
български и руски език от 1988 г.

Светла Петрова Димова от Трявна,
редовен начален учител от 1990 г.

Росица Дончева Николова от Вонеща вода,
редовен прогимназиален учител от 1992-1993 г.