Кратки сведения за училищата в Беличенско. Част I

„Знае се с положителност, че факелът на просветата в Белица още с падането на България под турско робство е носело селцето Демиевци“ – пише в своята история на училищата в Беличанско /1859-1996/, краеведът Георги Ганчев Богданов - учител и дългогодишен директор на ОУ „Васил Левски“ в Белица. По думите му, първият грамотен кмет на въпросното село, който знаел да чете и пише на български и турски език, бил именно от рода на Папазите. Става въпрос за Христо /1795-1884 г./, най-големия син на поп Димия от рода на Папазите, който първоначално бил писар на първия кмет на Белица – дядо Ганчо от к. Михаилчетата, който кметувал от 1798 до 1800 г., след което Христо го наследил на поста и кметувал в продължение на цели 30 години. Баща му, поп Димия /роден около 1757 г. и починал в началото на 1835 г./, бил образован и културен свещенослужител, уважаван и почитан от съвременниците си, имал домашно килийно училище/ вероятно служил в църквата „Св. Архангел Михаил“.

По сведения на Петър Г. Богданов в двора на църквата „Св. Иван“ /“Св. Иван Рилски“/ в Габрово, имало надгробен паметник със следния надпис: „Тук почива Андрей от Белица – 1746 година“, което „иде да покаже“, че грамотни хора във въпросното село имало още от далечни времена. По-нататък в книгата си, П. Г. Богданов, разказва и за други именити потомци на Папазкия род от Димиевци, за който вече неколкократно ви разказах. Тезисно той споменава и за ДОМАШНОТО УЧИЛИЩЕ НА ПОП ДИМИЯ, което отворило врати още през първите години на турското робство и просъществувало до около 1860 г. Сред учениците му били и представители на рода на изкусния майстор строител и резбар Станю Н. Марангозина /“кръстниковия род на Папазите“/ от Армянковци, който също бил възпитаник на въпросното училище. То просъществувало до към средата на XIX в., вероятно и поради факта, че към средата на 1859 г. в Белица отваря врати „народно килийно училище“. Петър Г. Богданов пише, че именитият беличенски майстор, вуйчо и учител на уста Колю Фичето, бил от „рода на Михаил и Колю Христови Колеви Станеви“.

ДОМАШНОТО УЧИЛИЩЕ В КОЛИБИ РАЕВЦИ

За домашно килийно училище в района на Белица разказва в спомените си и бившият учител в с. Кисьовци Койчо Ангелов, родом от с. Раевци. „За будността на населението в Раевци, още през турско робство, свидетелствува факта, че може би, първо в целия Беличенски район, в Раевци е съществувало елементарно училище“. Други сведения за това огнище на просветата липсват, но краеведът Петър Г. Богданов предполага, че то е функционирало между 1840-1850 г. Стаята, в която се е помещавало се намирала в старата къща на дядо Витан Петров, впоследствие собственост на сина му Цаньо Витанов, изселник в Габрово. Училището било по образеца на килийните училища, но учителите били светски лица, пазарени от местните настоятели. По думите на Петър Г. Богданов, съществуването на училището се потвърждава от твърде големия брой грамотни старци в миналото, които по негово време, вече не били между живите. Така например, дядо Стойо Димитров можел да чете "посланието" на новобългарски език. Училището „угаснало“ по „твърде трагичен“ начин. Училищният настоятел дядо Ангел Атанасов – „консерватор и лош човек“, срещнал учителя, младеж от Трявна в момент, когато бил извел учениците на пързалка в м. "Долни кладенец" и му за заявил дословно: "Ние сме те пазарили да учиш децата на четмо и писмо, а ти ги учиш на калпазанлък". След това му ударил 2-3 плесници и го изгонил от селото. Това бил краят на килийното училище в колибарското селце Раевци.

ДОМАШНОТО УЧИЛИЩЕ В КОЛИБИ УРУЦИТЕ

Десет години след идването на Петко Р. Славейков в Трявна „започнало да се говори“ за училището в к. Уруците. То било открито около 1859 г. в къщата на Цаню Глутника, която днес не съществува. По инициатива на краеведа Петър Г. Богданов, на фасадата на новата къща, която се издига на нейно място, била поставена мраморна табела с надпис:

„На това място

под колиби Уруци,

близо до левия бряг на река Белица,

се намираше къщата на Цаньо Глутника, където

през 1859 година бе открито

първото училище в Белица

с учител Тодор Богданов Самарджията“

/с. Белица, Габровски окръг

април 1982 г./

Първият учител, както е видно и от прякора му, бил самарджия по занятие. Обучението се е извършвало по сричната метода. Като помагало служели църковните книги. Училището се помещавало в една малка стаичка, която побирала 15-20 деца. Насядали на земята, те слушали уроците на своя учител. Главно „дисциплинарно средство“ била фалагата /дървен уред за стягане на краката, за да се бяга ученикът, когато го бият/. За кратко време училището „обходило“ всичките пет къщи в Белица. Както вече стана дума, първоначално то се помещавало в къщата на Ц. Глутника само две години. После, негово настояване, се преместило в дома на Ц. Иванов Урука, където „престояло“ кратко време. През 1862 г. училището се мести в къщата на Иван Колев Мечката, а накрая в тази на Витан Колев, където „престояло“ по-дълго време. През цялото това време учители били – Стоян Духлев и Иван Златев от Трявна, Ганчо Зябрев от с. Килифарево, Пенчо Димов от с. Фъревци.

 

(Следва)

 

Подготви

Галина Иванова

Краеведът на Беличенския край
Петър Ганчев Богданов

Родовата къща на Папазкия род в село Димиевци,
в която се е помещавало домашното училище на поп Димия
Снимка: 1962 г., Кирил А. Попов - летописецът на Папазкия род