Дръндарските воденици и беличенските хайдути

Те са се намирали на левия бряг на р. Белица, под шосето за с. Вонеща вода, преди началото на колиби Кисьовци /дн. Великотърновско/, на разстояние около 4 км. от центъра на с. Белица. През 1856 г. на това място имало две воденици, една над друга, „карани“ с една и съща вода, пише краеведа Петър Г. Богданов. Бащата на воденичаря дядо Трифон, който се казвал Атанас, построил воденицата. По-късно синът му, заедно с тревненците Петър Балабана и Златю Минев, построили и тепавица, както и голяма двуетажна къща с ханче към нея. Горният й етаж бил „неизкаран“ и там сушели платовете. Това място било „свърталище“ на хайдутите дядо Бижо Иванов от к. Власатили, братята Грозю и Петко Паликаря от Кисьовци, „сподвижници“ на Филип Тотю от к. Гърците, самият войвода, както и Капитан дядо Никола. Последният, посещавал Дръндарските воденици с хайдут Бижо. Капитан Никола предложил на дядо Трифон, който бил и терзия, да ушие униформи за хайдутите му и дори го научил да шие дрехи по европейски образец. Най-напред Трифон ушил „модерни“ униформи на Петко и Грозю Паликаря, а местните започнали да им викат „Шико“ от френската дума „chic“, впоследствие, наричали всички от рода им „Шикото“.

Капитан Никола и хайдут Бижо обикаляли селата в Беличенско, за да събират чета. Успели да убедят четири момчета – синът на дядо Трифон, някой си Николо от Дъскарите и братята Грозю и Петко Паликаря.

По сведения на Петър Г. Богданов, хайдути в Беличанско имало много. От всички известни хайдути в Габровско – 36 на брой, 24 били от Тревненско, а 10 от тях - от Белица. Някои от най-известните хайдути в Беличенския край били – братята Петко и Грозю Паликаря, дядо Бижо, дядо Малчо от Уруците /дн. Белица/, дядо Петър от Райнушковци, Димитър Мухтана от същото село, който бил хванат от турците и закаран в Силистра да стори Калето, където и починал. От Маневци също имало един хайдутин /дядо на Тодор Георгиев Тодоров/, който взел участие в „акцията „Кланите кадъни““ в Тревненския балкан, по пътя Кръстец-Селце. И днес тази местност носи същото име. Хайдутин бил и дядо Славчо от някогашните колиби Уруци, както и Маню войвода от к. Кършаците /дн. влизащо в състава на км. Станчов хан/.

Дядо Малчо, от същите колиби, „много време прекарвал на хайдушка нога“, скрит в гъстите гори на м. „Пиздица“ или „Хайдушкото кладенче“, което се намирало на юг от хайдушкото сборище в м. „Катароша“, пише краеведа П. Богданов. От време на време жена му му носела хляб. След смъртта на дядо Куцар, чиято била „хайдушката къща“ в м. Катароша, жена му останала вдовица с две дъщери. Често по нощите я навестявал дядо Малчо, „начернен със сажди“, за да търси пари. Заплашвал я, че ако не му даде жълтиците, ще я заколи. Тя знаела за заровени нейде пари, но така и не могла да ги намери…

През 1964 г. Станчо Марков Ожата от к. Олани (дн. Гайдари) /р. 1882 г./, разказал на краеведа П. Богданов някои лични спомени за хайдутина Бижо Иванов от Власатилите и войводата Досю Дроздена от Сеймените /дн. Великотърновско/. По думите му, веднъж двамата отишли в Г. Оряховица, за да събират беглика. Говорили на арнаутски. Дядо Досю бил отседнал в една механа, охраняван от няколко хайдути, а дядо Бижо с хайдушката си дружина, тръгнали по къщите да събират данъка. Който нямал пари или отказвал да плаща, го пращали при дядо Досю в механата, който нареждал да му хвърлят 100 оки бой, докато каже дали ще плаща или не. Дядо Бижо изпращал само турци при войводата Досю, който след време бил заловен от турците и закаран във Видин, където „стоял 7 години“. В тази „акция“ участвал и Вълкан от к. Кладни дял.

Сведения за „Хайдут Бижу“ откриваме и в записките на краеведа Георги Петков от Нейковци. По думите му, дядо Бижо, родом от Власатилите, имал имот и колиба в Конарското. Той лично „разправял“ на Цаню Джамбаза, как „крадил“ коня на пашата в Николаево. Тръгнал от Конарското вечерта и през нощта влязъл в обора, но коня започнал да цвили. Пашата отишъл да види какво става, а Бижу се скрил в яслата. После се опитал да оседлае животното, но то се задърпало отново. Най-после, на третия път, успял и препуснал в нощта към Конарското. Бижу бил много добър ездач, силен и „подвижен“ мъж. Няколко пъти обирал турската хазна. Участвал и в клането на кадъните, заедно с баба Дамяница от с. Дамяновци. Натрупал много имот, бил много богат. Имал двама братя – Иван и Петър. Починал през 1915 г., а всички го наричали „Хайдут Бижу“…

Историята за хайдутите в Тревненско, по записките на Петър Г. Богданов, продължава с преданията около легендарните хайдути Богдан и Бойчо войвода, за които вече неколкократно е ставало дума.

 

 

Подготви

Галина Иванова  

* Снимката е илюстративна. Худ. Ярослав Вешин