През 40-те години на XX век габровският индустриалец Христо Райков е един от най-богатите хора в България *. Част I

Началото – пътят към богатството

След Освобождението, сравнително бързо Габрово се развива като център на вълненотекстилната индустрия, благодарение на капиталите, натрупани от гайтанджийство и абаджийство, наличието на достатъчно местна суровина и работна ръка. През 20-те години на ХХ в. габровските вълненотекстилни предприятия изпадат в криза, губят част от пазарите си на гайтани и груби вълнени платове в чужбина. Намалява търсенето и на местния пазар. Някои от по-малките предприятия са пред фалит, по-големите са в затруднено положение, съкращават работници и едва поддържат производството. По това време изгрява звездата на Христо Райков, млад предприемач, който за няколко години развива едно от най-големите вълненотекстилни предприятия в града, а дейността му не се ограничава само в Габрово.

Христо Райков е роден в с. Дълбоки Томчевци, Тревненско, Дряновска околия, на 16 юни 1896 г. като девето дете в бедно семейство. Родителите го кръщават на името на Исус Христос, с надежда Той да го закриля. И наистина съдбата му е необикновена, Христо е надарен с остър ум, любознателност и красива външност.

Поради липса на средства той рано напуска училище, но продължава да се самообразова и самоусъвършенства. Като млад войник през Първата световна война, с парите, които държавата отпуска, Христо Райков си поръчва учебници от Търговското училище в Свищов. Много по-късно, в библиотеката му, сред разпилените книги, наследниците откриват ползваните от него самоучители по английски и френски езици. Пазят се документи, написани с неговия калиграфски почерк. След като напуска училище, Христо Райков веднага започва да работи – изкупува вълна от селата и я препродава – първоначално с едно магаре, после с каруца, постепенно увеличавайки средствата и възможностите си. Жени се за момиче от съседно тревненско село на име Цанка ** – чийто баща е заможен строителен предприемач, който би могъл да намери далеч по-представителна партия за дъщеря си – но той оценява трудолюбието и вижда перспективното му бъдеще.

Христо Райков започва да доставя все по-големи количества вълна на габровски и сливенски текстилни фабрики. От 1924 г. трайно се установява в Габрово, където по това време възможностите за развитие са по-големи. Връзката с банкова къща „Йосиф Р. Цанков“ – Габрово му осигурява периодично големи заеми при изгодни условия. Помощ му оказва и видния габровски предприемач Пенчо Семов, който му предоставя гаранции, когато е необходимо. Христо Райков проявява предприемчивост и находчивост – освен с вълна, започва успешен бизнес с парцали – разработва ефикасна система за бързо събиране, изкупуване и преработка във възобновена вълна. Един успешен негов ход, който му носи значителни печалби, е забраната на новата турска власт за носене на фесове, наложена от Кемал Ататюрк. Той отива в Турция и от село на село, от град на град успява да събере на безценица голямо количество фесове, от които при преработка се получава качествена вълна. По този начин успява да събере големи количества готова за преработка суровина.

Натрупал известен капитал, амбициозният предприемач насочва интересите си към закупуване на фабрика, с която да затвори цикъла на доставка и преработка на вълната до краен продукт. Подходяща се оказва слаборазвитата и работеща за чужда сметка фабрика на АД „Аспарух“ в с. Лисец, Габровско. Практиката на акционерите да работят предимно на ишлеме пречи за развитието ѝ. Христо Райков се възползва точно от това. През 1925 г. фабриката се нуждае от материали за работа и той я кредитира. Постепенно успява да я постави под своя зависимост – съумява да извлече по-голяма печалба, отколкото собствениците ѝ. През 1926 г. АД „Аспарух“ изпада в положение, че не може да плаща заплати на работниците, а Христо Райков не изпуска благоприятния момент – изкупува от отчаяните акционери 965 акции (от 1500 възможни). Първоначално придобива акциите на Д. Йончев, който по това време е болен и се лекува в София. След това изкупува делът на Ст. Синев. Остава Ст. Йотевски, който работи с Райков до 1927 г. Тук Хр. Райков прилага друг подход – прекарва повече плат в своя склад – 200 топа за него, 50 за Йотевски. Той го разиграва, което води до скарване и Райков изкупува и неговите акции – дава му топове плат, малко пари и става собственик. За това време Райков успява да се наложи в управлението – първоначално като председател на УС, а през 1927 г. – и като директор. От 1 април 1928 г. уставът на дружеството е изменен и то приема името АД „Христо Райков“ – Габрово.

Преустройство, разрастване и модернизиране – непрекъснат стремеж за развитие

В началото на 1927 г. дружеството притежава: текстилна фабрика, къща, стаи за работниците, склад за вълна и пристройки, на обща площ 6 962 м2. Имотът граничи със селска мера, пътя Габрово -Шипка и р. Паничарка. Оценен е на 1 000 000 лв. Фабриката се намира на около 5 км от града, в землището на с. Лисец (дн. част от кв. Хаджицонев мост, Габрово), към Кметство – с. Топлеш, Габровско (днес под водите на яз. „Хр. Смирненски”).

Оборудването на старата фабрика включва: два дарака, един селфактор (предачна машина), 10 стана. Като двигателна сила се използва водна турбина система „Франциск” 36 к.с., а през 1924 г. е монтиран парен локомобил система “Rudolf Wolf” – Магдебург, Германия, с 44 к.с., за задвижване на машините при маловодие на реката. Персоналът от 30-40 души работи на две смени.

От 1927–1928 г. започва ускорено преустройство и модернизиране на фабриката (вж. таблица 1). На първо място се подменя двигателната сила – монтиран е парен котел с парна машина 80 к.с. Скоро се оказва, че парната машина не е подходяща и през 1928–1929 г. е инсталиран трицилиндров безкомпресорен дизелов мотор система МАN – 350. Хр. Райков пръв започва да използва дизелов двигател сред вълненотекстилните фабрики в града. Той изгражда в предприятието си малка дизелова електрическа централа (ДЕЦ), която го прави относително енергийно независим. По това време, през 1927 г., в Габрово е пусната в действие ДЕЦ към ВС „Грамадата“ с инсталиран дизелов мотор 240 к.с., с който се електроснабдяват битовите и обществени абонати в целия град, но едва успява да снабдява габровските фабрики с електроенергия. Фабричната ДЕЦ осигурява електроенергия до въвеждането на централизирано електроснабдяване. Освен за електроенергия, моторът е предназначен да задвижва основните машини във фабриката на АД „Хр. Райков“ – Габрово чрез система от горна трансмисия и ремъци.

Годините на стопанската криза 1929–1934 г. не се усещат във фабриката на Христо Райков. В края на 1930 г. АД „Хр. Райков“ – Габрово притежава: двуетажно фабрично здание, масивно, от железобетон и камък, с пристройки, бояджийна, склад за сурови материали, жилища за работниците, триетажна къща за кантора, жилища и склад за платове. Оборудването на фабриката включва всички необходими машини и съоръжения за преработка на сурова вълна, производство на възобновена вълна от парцали, производство на прежди и платове. Внасят се машини предимно на немски фирми: “Рихард Хартман” AД – Кемниц, „Л. Шьонер“ – Кемниц, „Р. Вог”, „Карл Цанг”, фирма „Жозефи” – Ербен-Билиц, Полша и др.

До 1936 г. е завършено в общи линии основното преустройство и преоборудване на предприятието, но строителството, модернизирането и увеличаването на машинния парк продължава и през следващите години. Поради бързината, с която действа Христо Райков, повечето промени се извършват преди издаване на необходимите разрешителни и се налага собственикът периодично да плаща актове за това. Новото състояние на фабриката е узаконено на 31 март 1936 г. Сградите са построени върху 2 505 м2, дворното място е 8 325 м2. Средния брой на заетите работници е 380 души, технически персонал 5, администрация – 15 души.

През 1940 г. предприятието на АД „Хр. Райков“ в Габрово вече включва нови и разширени фабрични сгради, увеличен е броят и на основните машини в производството – нови рингови предачни машини заменят селфакторите, нови механични и автоматични станове, вкл. жакардови за вълнени платове и одеала.

В края на 30-те години се появяват и машини произведени в България – бутрачна машина от „Андонов & Михайлов” – София, бубинарка, перални и тепавици от „Бр. Ив. Михалеви” – Габрово.

За разлика от други индустриалци, Хр. Райков няма проблеми със закупуването на нови машини и оборудване, тъй като разполага със средства и се ползва с доверието на банките и доставчиците. В заявление до Плевенския окръжен инженер по замяната на селфактор с модерна рингова предачна машина, Райков отбелязва: „Капарирана поръчка нямаме, тъй като всички машини, които доставя фабриката ни се изпълняват от Германия без капаро, защото фирмата ни е известна”.

След 1927 г. и през 30-те години модернизацията на предприятието включва постепенно електрифициране на производствените процеси. Постепенно се заменят т.нар. горни трансмисии, които задвижват няколко машини с ремъци и се инсталират ел. двигатели за индивидуално задвижване (вж. таблица 1). При проектирането на сградите, Хр. Райков залага в плановете бъдещо разширяване и надграждане.

Предприемчивост и амбиция – размах на дейността

В края на 1937 и началото на 1938 г. Хр. Райков замисля и планира ново значително разширяване на предприятието си. Проектира се изграждане на памучна и вълнена камгарна предачници съответно с 5000 и 1500 вретена, и всички останали необходими подготвителни и основни машини. Те ще се задвижват със 72 ел. мотора с обща мощност 295,6 к.с., като двигателната мощност на фабриката ще надхвърли 770 к.с. След като този замисъл не се осъществява, той се насочва към проект за изграждане на памучна тъкачница. От 20-те години на ХХ в. търсенето на памучни прежди и платове се засилва и те започват да изместват вълнените. Още през 1932–1933 г. Райков смята да инвестира в това производство, което преценява за много перспективно и печелившо. В Габрово се намира памукотъкачницата на АД „Принц Кирил”, едно от най-големите памукотекстилни предприятия в страната, собственост на еврейската фамилия Пизанти. Сред големите акционери е и споменатият предприемач Пенчо Семов (Postompirov & Gecheva, 2012, pр. 15-78.).

Проектът за памукотъкачница предвижда към съществуващото предприятие на Хр. Райков да се надстрои един етаж върху старата железо-бетонна плоча, тъй като основите са здрави и могат да понесат машините. Предвидени са 300 механични памукотъкачни стана с всички необходими подготвителни и спомагателни машини, задвижвани с електромотори. Очаква се в предприятието да работят средно около 200 работници и работнички. Предвижда се дневно производство от невероятните 12 000 м. плат „от всичко най-модерно, което се търси и ще се пласира на местния пазар”.

Този мащабен проект също не се осъществява, но Христо Райков успява да разшири дейността си и извън Габрово. През 1939 г. той успява да купи изпадналата в затруднение текстилна фабрика на търговско СД „Братя Марин & Алекси Д. Маринкьови” – Сливен. Райков посещава поотделно всеки кредитор, и изкупува стойността на полиците на безценица. Така, оценените за 14 милиона лева фабрика, хотел в Бургас и имоти в Пловдив за един ден стават притежание на Райков за 4 милиона. На другия ден той протестира полиците в банката и със съдия-изпълнител се явява във фабриката пред смаяните и нищо не подозиращи наследници. Събира малкото останали работници в една смяна и обещава да осигури на тях и близките им редовна работа и заплащане. В следващите дни се завъртат смените, а след месец фабриката работи на пълни обороти. След известно време Христо Райков я преименува на „Европа”. В управлението на фабриката помагат двамата му сина: по-големият Райко и по-малкият Генчо, който по това време учи в Текстилното училище в Сливен.

По същото време Райков взема под наем фабриката на Текстилно индустриално АД „Петър К. Балевски” („Братя Балевски“) в Троян, която е пред фалит и работи за него на ишлеме. През 1942 г. успява да придобие за 2 млн. лв. и софийската фабрика „Заимов & Кантарджиев“, голяма камгарна предачница с 12 860 вретена. През същата година Христо Райков купува ниви и урегулирани имоти в София, с идея да изгради голямо текстилно предприятие, тип комбинат.

Две години по-късно АД „Хр. Райков” – Габрово купува недвижими имоти в землището на Пловдив. Цената на целия имот е 3 545 000 лв. Целта на тези инвестиции е изграждане на индустриални предприятия в най-големите потребителски центрове на България.

 

(Следва)

 

Иван Постомпиров

РИМ – Габрово

 

Из сборника „Известия на центъра за стопанско-исторически изследвания“, т. VI, 2021 г.

 

* Оригиналното заглавие на доклада е „Христо Райков – предприемач и индустриалец /1896-1967/

 

** Съпругата му Станка /Цана/ Генева Минева /р. 1901 г./ е родом от к. Бижевци, Тревненско. Баща й Геню Минев Генев /1862-1937/ е потомствен дюлгерин.

Индустриалецът Христо Райков
Снимка от публикация във в. "100 вести"

Таблица № 1