Маню войвода

Той бил роден около 1790 г. в к. Кършаците, които днес влизат в състава на Кметство Станчов хан. По сведения на краеведа Петър Г. Богданов, въпросното селище, състоящо се от едва 3-4 къщи, отдавна не съществува. Последните му жители се изселили, домовете им осиротели и постепенно рухнали. Един от последните му жители, Величко Кършаков, напуснал родния край през далечната 1950 г. и се преместил в Търговище.

Маню Кършака, за когото става дума в днешната публикация, още от съвсем малък бил ратай при емблематичния тревненски чорбаджия Генко Петров. Сред младежите – пастири бил и бъдещия войвода Бойчо от к. Цепераните. По онова време чорбаджи Генко имал чифлик в к. Иринеци и, за да се защитава от нападенията на кърджалии и даалии, сформирал „дружина“ от по-младите си пастири и от „други колибари“, с която нападал, както разбойниците, така и противниците си, помагал и на турските бейове в „техните междуособици“. Маню бил вовойда на въпросната дружина, но след време, се скарал с чорбаджи Генко и се заканил да го убие. Чорбаджи Генко се уплашил и изпратил „сеймени“, които го заловили и „подкарали“ за Търново. По пътя, по поръка на чорбаджията, те трябвало да го убият под предлог, че се опитвал да избяга. Така и станало. Когато стигнали м. „Дебели рът“ в землището на к. Малки Станчовци, която се намира между въпросните колиби и к. Самата къща, сеймените убили Маню. Местните заровили трупа му на мястото, където бил убит и то и до днес носи името „Манев гроб“.

Подлото убийство на Маню войвода, превърнало хайдутите в заклети врагове на тревненските чорбаджии и те непрекъснато търсели възможност да им отмъстят. Най-лютият им враг бил Бойчо войвода, който неколкократно, но безуспешно, се опитал да се „разправи“ с тревненските първенци.

 

Подготви

Галина Иванова