Тревненски бУдил: Музеят на иконата - параклиса на тревненските зографи

Музеят на иконата в Трявна представя 160 уникални икони, създадени през XVIII-XIX в. В колекцията са представени образци на шест зографски фамилии. За този период в страната, която е под турско робство, съществуват и други зографски школи с центрове Самоков, Дебър, Несебър и Банско, но Тревненската е с най-много представители.

Параклисът, в който е подредена експозицията, е по проект на изтъкнатия за времето си архитект Йордан Севов. Негов е и проекта на Детския санаториум в Трявна *, същият участвал и в строежа на двореца на Кемал Ататюрк в Турция. Параклисът е построен за католически обред, по не е освещаван и не е използван като такъв. Иконите в него са подредени по фамилии и по тематика. В притвора са най-старите икони от колекцията, рисувани през XVIII-XIX в. Тук е представена малка икона, илюстрираща Седмия вселенски събор, състоял се през 787 г. На него светите отци решават, че иконата ще се използва като атрибут на Православната църква и тя ще илюстрира основните й догмати, които са: Догматът за Бог-Слово, догматът за Боговъплащението (Реинкарнацията), догматът за Троичността на Бог.

В Стария Завет изображението на Бог не е било допускано, защото се е смятало, че Бог е Дух, Той няма сетивно измерение. В Новия Завет нещата се променят, след като е извършено изкупителното дело. Основания да се правят изображения идва и от самия факт на Боговъплащението. Този факт има две страни. Едната е библейска, историческа, другата е доктринална, свързана с христологията.

Всички образци в притвора спазват строго византийския канон - златен фон, тъмни дрехи, бледи лица, гръцки надписи. Златото като символ идва далеч от древността - от Египет, Асирия и Вавилон. Византия също го е възприела. От догматична гледна точка златото е вечен символ с дълбоко етико-религиозно значение.

В тази част на експозицията се намира и една икона, на която Иисус Христос е седнал на трон, с корона на глава, притежаващ всички атрибути на царската власт. Така той се изобразява едва след Медиоланския едикт от 313 г., след като християнството става официална религия в Римската империя. До този момент Иисус Христос се рисува с гега в ръка, с червен плащ и агнето до себе си (Ecce agnus, tollipecata mundi - Ето агнеца, който ще спаси света).

В притвора има и една икона на Иисус Христос със следния надпис: „Да получите от Отца Ми царството и да нахраните Мене чуждия“. Надписът е на старогръцки език.

В централната зала (наоса) са разположени иконите на едни от най-талантливите представители на Тревненската школа - Витановския род. Двете централни икони – „Богородица Одигитрия” и „Христос Дейсис", са дело на папа Витан-Млади. В тях иконописецът влага ново послание, приближава ликовете от иконата до човешките: те са по-одухотворени и с разхубавени лица, златният фон е заменен със син, използва много барокови елементи и свежи, ярки цветове.

Тревненският майстор с особена любов рисува конниците воини, дали живота си за утвърждаване на християнската религия. Повечето от тях живеят през периода на големите християнски гонения - II-III в. Това са св. Георги, св. Димитър, св. Мина, св. Теодор и др.

Безспорно възходът на школата се свързва с името на Йоаникий папа Витанов. Негова е иконата „Въведение Богородично", рисувана през 1851 г. Цялата композиция е нарисувана по канон -тригодишната Мария е заведена от родителите си Йоаким и Ана в Соломоновия храм, който освен сакрално и юридическо значение е изпълнявал функциите и на сиропиталище. Там тя е била отгледана след тяхната смърт. В иконата интерес представлява нагръдникът, носен от първосвещеника и наречен „Урим и Тумим", което означава „Явление и Истина“. Той е служел за предсказание, но само свещеникът е можел да кореспондира с Бог посредством този нагръдник. Той е описан в Библията, кн. „Изход" 22:18.

В голямата зала интерес представлява една малка икона на Богородица с апостолите св. Петър и св. Павел и текстова част-молитва, която авторът отправя към Богородица. В нея се съдържат социални елементи. Самата молитва е много лична, не е класическата, която завещава сам Иисус Христос. На лицето на Богородица е грейнала закачлива топла майчина усмивка. Така изписана, иконата е едно изключение от канона. Неин автор е Симеон Симеонов - Моната.

В наоса са представени също много интересни икони и на светци лечители. Това са св. Харалампий, св. Дамян, св. Козма и св. Пантелеймон. Особено място намира и иконата на св. пр. Илия. Той е живял около 900 г. преди Иисус Христос и е проповядвал монотеизм в обстановка на политеизъм, затова Бог го обича и го взема жив на небето. Името му на еврейски означава „крепост Божия".

Тук е и групата на светците апологети и екзегети на християнската философия. Това са св. Никола - епископ на град Мир в областта Ликия. Св. Атанасий Велики - епископ на град Александрия в Египет. Св. Атанасий участва на Първия вселенски събор и защитава православната вяра от арианската ерес. Участник и в създаването на Символа на вярата.

В следващата зала е една малка икона на Трите светители: св. Василий Велики - епископ на град Кесария в Кападокия, и епископите от различно време на Константинопол св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Иконата е нарисувана от Захари Цанюв през 1850 г. Тримата светители са живели през III-IV в. и са написали едни от най-хубавите литургии и екзегетически трудове - затова са канонизирани от Църквата. Това са философи, живели на предела между езическия религиозен свят и появата на новата монотеистична християнска религия.

В наоса е иконата и на апостолите св. Петър и св. Павел, които са стълбове на християнската вяра. Самият ап. Петър е сподвижник на Иисус Христос, името му означава камък (Симон на еврейски език). Не напразно в Евангелието се казва: „Петре, ти си камъкът, върху който ще съградя Църквата Христова". Св. ап. Павел от гонител на християните се превръща в горещ техен защитник и отдава живота си за Христовото дело. Той написва едно от най-хубавите послания в Библията до Коринтяните - за любовта. (Кор. 13:13.)

В следващата свързваща зала са иконите на по-малобройната Захариевска фамилия. Те са много талантливи тревненски зографи. От тази фамилия има и участници в Априлското въстание през 1876 г.

Иконата Христос Дейсис на Цаню Захариев - Стари от 1836 г. ни представя един мъдър и добър Христос. Тъй като на тази икона е изобразен Бог-Слово, надписът на книгата, която държи Христос, е следният: "Аз съм светлината в света, който Ме следва, ще има живот вечен".

Залата с голямата камина е наречена условно на Божията майка. В нея са представени различни Богородици - Одигитрия, Долороза, Играеща, Галактикос, Елеуса... Във всичките тревненският майстор е вложил своя усет за женска красота. В тази зала се намира и една икона за Благовещение - това е голям православен Богородичен празник, който Църквата празнува на 25 март. На иконата е нарисувана Богородица, която е коленичила пред книга. В книгата е написано: „Девица ще зачене, ще роди Син и ще го нарекат Емануил“, т.е. Бог е с нас. (Исая) Мария иска тя да бъде слугинята на тази Девица, но Божията воля е друга. Благата вест й е предадена от Архангел Гавраил.

Няколко думи за ангелите от гледна точка на Православната църква биха помогнали на разглеждащия иконите да се ориентира по-добре. Ангелите са първото по време достойно Божие творение. В Библията се казва: „В началото Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Според светите отци на Църквата - св. Василий Велики и св. Йоан Дамаскин под „небе" трябва да се разбира светът на невидимите духовни сили - на ангелите. Учението на Светата Православна църква за сътворението на ангелския свят е догматически формулирано в началния израз от Никео-Цариградския символ на вярата: „Вярваме в Единия Бог-Отец Вседьржател, Творец на всичко видимо и невидимо, на небето и земята".

Съзнанието на старозаветния човек е, че „небето" е живелището на Бог и ангелите Му: "Господ има престола Си на небесата" (Пс. 10:4). Старозаветното слово „небеса" като метонимия се отнася за Бог и за ангелите (Дан.4:3). Думата небе предполага и съдържа в себе си представата за духовния, ангелския свят и неговия тайнствен живот. В противоположност на земята, която е питателна среда за сетивен живот. „Бог е на небето, а ти - на земята" се казва в книга Еклесиаст (5:1). Думата ангел е гръцка – „ангелос“, и е превод от староеврейската дума „малеах", която се среща в Стария Завет 213 и идва от неупотребявания еврейски корен „пращам с поръчение“. И двете думи означават пратеник, вестител. Ангелите биват назовавани и с други имена, с които сочат едни или други техни свойства - силни, мощни. Ангелите са взели участие във Великата Синайска Теофания, където Мойсей получава декалога. (Изход 19:20) Ангелите в Стария завет се появяват пред людете в човекообразна форма. Ангелите участват при великия час на смъртта. Старозаветното учение за ангелите включва два по-специални раздела ангелски същества: херувимите, които са представени в епизода с опазването на достъпа до дървото на живота след грехопадението. Херувимите са свързани с представата за трона на Яхве. Херувим означава виждащ, гледащ, разбиращ.

Името на серафимите произлиза от глагола сефер - горя, пламенея. В книгата на пророк Исая те са представени като шестокрили небесни същества с лице, ръце, нозе и гласове човешки, които обкръжават престола на Яхве и го величаят с трисвета песен: "Свет, свет е Господ Саваот. Цялата земя е пълна с неговата слава".

Божественото Откровение посочва, че броят на ангелите е твърде голям. Много древни отци изхождат от притчата на Спасителя за изгубената овца, от която се разбира, че ангелите са деветдесет и девет пъти повече от хората през цялото време от сътворението до наши дни. В Светото писание има и по-ясни свидетелства, че броят на ангелите е необикновено голям. Видението на пророк Данаил „На Бог-Отец хиляди, хиляди, хиляди Му служеха и бяха в подножието на престола му" (Дан. 7:9). Има различни ангелски чинове. В книгата си „За небесната йерархия" Дионисий Ареопагит ги разделя на три степени:

- в първата степен са: серафими, херувими, престоли;

- във втората са господства, сили, власти;

- в третата степен влизат начала, ангели, архангели.

Новозаветната ангелология е представена от същите ангелски персонажи в различни евангелски сюжети. Например „Архангелски събор", ,,Благовещение“, „Архангел Михаил“, „Кръщение Господне", „Успение Богородично". В Новия Завет ангелите се срещат с първосвещеник Захария, с Богородица. Вземат участие при Рождество Христово, появяват се по време на молитвата на Иисус Христос в Гетсиманската градина и на други места.

В отделно малко помещение по артистичен начин е представена Миневската фамилия. Посетителите се впечатляват много от комплекта зографски инструменти. Показани са етапите на рисуване на иконата посредством оригинални копирки, четки, бои от минерален и растителен произход, златен варак, с който са украсявали иконите.

Последната зала е отделена за икони от типа примитив. Повечето от тези икони са нарисувани извън канона. Тъй като Православната църква е много демократична, зографите си позволяват тази волност. Тук се намира една олтарна врата от църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Арбанаси. Представени са и диптиси и триптиси, изработени от жени зографи.

Разглеждайки всички тези прекрасни икони, посетителят често задава следния въпрос: „Какви са приликите и разликите между основните християнски течения?" До 1054 г. християните на Изток и на Запад, въпреки някои свои различия, образуват едно цяло. След настъпилия разрив в спомената година, се оформят две основни течения - Православие на Изток и Римокатолицизъм на Запад. Всяко от двете течения изгражда своя структура и има свой начин на живот. През XVI в. в хода на Реформацията една част от Римокатолическата църква се отделя и заживява свой самостоятелен живот. Така се оформя трето течение в християнството, което независимо от някои вътрешни противоречия влиза в историята с общото име протестантизъм. Така исторически се оформят трите основни течения в християнството. Има неосновни, които във верско и в структурно отношение се отличават малко. След V-VI в. на Изток се определят и обособяват на етническа основа несториани, копти, арменци и др. Във верско и структурно отношение те са близки до Православната църква. В края на Реформацията в Англия се е обособила самостоятелна Англиканска църква като смесица от католически и протестантски елементи. От края на XIX в. от Римокатолическата църква се отделя една малка част, която се именува Старокатолическа църква. Много на брой са религиозните общности, възникнали на протестантска основа, но са с малък брой последователи. Към тях спадат например баптисти, методисти, адвентисти, петдесетници и още много други. В България днес има над 200 различни групировки, а в световен мащаб те са над 2000. Кое е общото между православни, католици и протестанти? Според проф. Тотьо Коев всички те се именуват християни, което ще рече, че всички изповядват вярата в Иисуса Христа като въплътил се Син Божи, като изкупител на човечеството от греха и смъртта. Православни, римокатолици и протестанти приемат вярата, дефинирана на Първия и на Втория вселенски събор. Общото между римокатолици и православни е, че те приемат седемте тайнства: Кръщение, Миропомазване, Изповед, Евхаристия, Свещенство, Брак, Елеосвещенство.

Те имат три йерархически степени: епископ, презвитер, дякон. Отправят молитви към светиите, към починалите, почитат св. Мощи и иконите, кръстят се, приемат Свещеното Писание и Свещеното Предание като източници на вярата: учат, че за спасението са необходими както вяра, така също и добри дела. Протестантите приемат само две от тайнствата: Кръщение и Евхаристия. Те не приемат трите йерархически степени, отхвърлят молитвата за починалите и не се кръстят. Не почитат мощите на светиите и не се молят пред иконите, отхвърлят Св. Предание, учат, че за спасението на човек е необходима само вяра, като добрите дела не са задължителни. Римокатолици и протестанти се отличават от православните и по следното: те приемат термин филиокве - от лат. filios - син, и gvе - от. Той води началото си от IV в. Католиците, за разлика от православните, приемат догмите за главенството и непогрешимостта на папата, за непорочното зачатие на Богородица, и приемат индулгенцията и целебата. Православните и протестантите - всеки със своите мотиви и съображения - са против домогванията на папата до върховната църковна власт.

Православната църква обаче остава единствената вярна на духа и буквата на Никео-Цариградския символ на вярата.

Нашите зографи едва ли са познавали в дълбочина догматите на християнската религия, но са били дълбоко вярващи, затова са завещали на поколения едни от най-прекрасните образци на зографското изкуство.

Тревненската иконописна школа се заражда в типично българска среда и служи на своя поробен народ, лишен от самостоятелна църква и духовна опора. Тревненските зографи много преди революционерите поддържат самочувствието и духа на изстрадалия ни народ, влияят върху съзнанието му да издигне бариера срещу асимилативната политика на турските поробители.

Чрез своите икони те възпитават религиозно-естетическо чувство у народа ни. Чрез иконата те вдъхват респект към Създателя. Учат народа ни на висок нравствен морал. Възстановявайки старата византийска школа, те интерпретират иконата според духовните потребности на народа ни. Едновременно с това дават решение и на догматичната й страна. Така изпълняват едновременно няколко задачи – нравствени, естетически, религиозни.

Емилия Серафимова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство“ – Трявна

* Сградата на Детския санаториум е завършена през есента на 1943 г. и открита през март 1944 г. Към нея е построен и параклис, който никога не е използван като такъв. През 1984 г. в него е подредена богата иконна експозиция с безценните произведения на тревненските зографи и е открит Музей „Тревненска иконописна школа“

** На снимките - част от иконите в експозицията на Музея на иконата или Параклиса, както и до днес го наричат тревненци