Балканската война в спомените на участници от Трявна и Тревненско. Част II

Като свързочник Д. Илийчев не участва пряко в кървавите сражения, но отразява всички драматични битки, както и детайли от войнишкото ежедневие. Това не е сухо и безстрастно описание, от всяка страница на дневника личи отношението на автора към войната – на места емоционално, изпълнено с презрение към виновниците за непосилния войнишки живот. Той вижда несправедливостта и корупцията, които царят в офицерските среди, съпоставя ги с лишенията и мизерията, с ужасните условия, при които е поставен редовият войник - гладен, с окъсани дрехи и съдрани цървули, без медицинска помощ. Тези впечатления са една от постоянните теми в дневника на Д. Илийчев.

„... Храната ни беше много оскъдна, защото това, което ни се полагаше, го вземаха една тайфа гладници от I взвод, покровителствани от ротния ни командир капитан Йонков. Тая тайфа (състояща се от подофицера Петко Казанджиев от Казанлък и др.) без всякакъв свян си бе устроила един вид зияфети: сядаха на софра като у дома си, канеха даже и гости, пак техни познати и в тези най-критически моменти, когато сиромахът истински български войник от 12-ти, 30-ти, 51-ви и 52-ри полкове излагаха живота си на куршума и смъртта, тия мамини синковци гуляеха като на селска сватба. Всички тези, които куршум заслужаваха, днес, както се научавам, били всички с кръст „За храброст".

„Сравних сега неговото офицерство с моето мизерно положение: той е петокласно образование, отишъл на война, като са му дали всичките удобства - заплата месечна 640 лева, кон реквизиция, ординарец за прислуга, храна и облекло богато, а пък аз, сиромахът, с висшето образование, доктора на философията, със скъсан шинел и мръсни въшливи дрехи, тъна в калта и дупките (врем се в развалините на изгорялото тук турско село като плъхове), без никаква заплата, т.е. вземаха ни залъка и тоя на децата ни от гърлото ни, за да дават тройни и четворни заплати на офицерството. И това било управия!"

„Така например в дивизионната пета полска болница на Осма Тунджанска дивизия се подвизава някой си санитарен поручик, родом от Габрово, бивш полицейски стражар (старши) в Трявна. Той като стражар получаваше 70-80 лева, а сега като поручик получава 700-800 лева месечно! Образованието му е второкласно. Неговата работа беше домакин на болницата, т.е. всичко, което се изпращаше за болницата, минаваше през неговите ръце. Този човек, иначе тих и благ наглед, трябва да е келепердисал много работи и да си е напра вил „положение“, разбира се, ако е бил „хитър". Не го зная – Господ го знае. Зная само това, че много конячени шишета пренасяше насам-натам до квартирата си, в която живееха лекарите". И накрая с ирония добавя: „Хубаво се наживяха тези хорица. Дълго ще помнят те тая война, това блажено време“...

Много страници от своите спомени Д. Илийчев посвещава на войнишките неволи и изпитания... „Никога няма да забравя вечерта на 1 ноември 1912 г. при с. Сейменли, когато газихме блатата из върбалака отвъд Арда. Реката беше придошла и мостът беше повреден... А тая Арда река ли е, чудо ли е, като се разляла наляво и дясно по на 1-2 километра, па като се образували едни широки гьолове, та не можеш в тъмнината да разбереш де газиш...".

„В Салтакли нощувахме в една срутена къща без прозорци, без врата, без нищо - яхър просто. Вятърът цяла нощ ни брули през зиналите прозорци. Долу на земята беше пълно с мръсна слама, с говежди и конски фашкии... а по едно време ме напъплиха и въшки – грозна работа! Сутринта като се погледнах, то що да видиш! Въшки едри, черни, опашати, полазили по цялата ми снага. Настръхнаха ми косите от това чудо!"

Cериозен бич е бързо разрастващата се епидемия от холера, която поради нехайството на санитарните части взема стотици жертви. Въпреки зачестилите смъртни случаи, лекари и командири не вземат мерки за ограничаване източниците на зараза. „Изкопаха особени трапища за изпражненията на леко болните отделно и на тежко болните пак отделно. Аз се възмущавах защо подофицера Чобанов избра място за нужници тъкмо на оня баир, който беше над кладенеца, откъдето си наливахме вода за пиене и кухните готвеха оттам... Също заявих да заровят с пръст зиналите над селото няколко турски гробове, защото имаше опасност от заразяване на близко находящата се там чешма. Тъй си остана и това. Лекарите (санитарите) се занимаваха тогава с ядене и пиене на коняк заедно с военните попове, които живееха при тях. А че хора мрат, че десетки и стотици ежедневно пристигат и молят за медицинска помощ, те хич и не искаха да знаят. Това бе скандал над скандалите!... Само един лекар видях аз тука, който си гледаше съвестно работата и често нагледваше болните в палатките. Той беше д-р Орманян от Пловдив“.

Не случайно се говори за санитарна катастрофа по време на Балканската война. Това привлича вниманието и на чуждите наблюдатели. „Сърбите стояха в туй отношение несравнено по-добре от нас, защото в техните полски и др. болници персоналът се състоеше от хора интелигентни (учители, професори, чиновници), а пък у нас - най-развалените и пиеници елементи". Всички с нетърпение очакват края на войната, „та всеки, който оживее, да си отиде у дома да се лекува... Този ден като че ли се отдалечаваше, бягаше от нас".

Въшките, холерата, умората, нарастващото безпокойство за изхода от дълго проточилите се преговори за мир довеждат войниците до пълно отчаяние. „Няма, няма вече надежда, пише Д. Илийчев. Отчаян съм, ще ми изскочи сякаш душата пред грозната мисъл, че не ще мога да видя милите си дечица и жена...". Това песимистично настроение се засилва с наближаването на Коледа. „По лицата на всички войници се четеше униние и разочарование пред мисълта, че светлите Христови празници ще прекараме в дивото Одринско село Салтакли".

В началото на 1913 г. Д. Илийчев е евакуиран в болницата в Мустафа паша, откъдето му е разрешен 20-дневен домашен отпуск. Сурови и горчиви са последните му думи, писани на 8 януари 1913 г. на път за Трявна: „Всичко подло, низко, хитро и лукаво е останало тук, далеч от полето на смъртта, а само честното е оставило жена и мили деца и е отишло по неволя да мре, за да живеят търтеите...“.

Макар и не лишени от субективен елемент, спомените на Д. Илийчев се базират на реални факти и събития. Те са принос към документалната книжнина за тази кратка, но драматична за българите война.

Духът и поривът на българския войник, както и отношението му към некадърната и мекушава българска дипломация, се усещат най-силно в простичките разкази на редовите участници в Балканската война. „Събрахме се отбор кокорковци - ша вървим в Цариград пише в спомените си Георги Косев Братоев от с. Бърдени. - Но големите хора не можаха да се спогодят".

Атанас Чалъков, обущар от Трявна, сражавал се при Лозенград и Бунархисар в състава на IV рота от 20-ти добруджански полк, разказва: „Стигнахме Чаталджа. Бяхме превзели първия и втория ред на Цариградските позиции. Оставаше само третия ред да превземем. И в това време турците поискали примирие. Оставиха ни на един баир, газехме кал една педя. Храна няма, сол няма, хляб не достига. Един хляб на осем души, мерехме го с конец дето е речено, да не вземе някой повече. Там почна холерата. Сутрин ги изнасят и хайде на склада, поръсват ги с малко газ и го подпалват…“.

Почти всички войници от кметство Белица постъпват в 20-ти търновски пехотен полк. „С песни, закичени с цветя на гърдите, под звуците на гъдулки и гайди заминават мъжете на Белица - пише в спомените си Тодор Христов от Мечевци. - Тези изпечени мъже не знаеха истинските намерения на върхушката, вземала кормилото на държавата в свои ръце, която се криеше зад лозунга „Да освободим брат роб от Тракия и Македония!".  Повечето от тях загиват при Бунархисар, Тарфа, Караджикьой.

По време на войната учителят Никола Балабанов от Трявна, с псевдоним Н. Божидар, пише стихове, които чете пред войниците от 20-ти добруджански полк. През 1914 г. те са издадени в стихосбирка, озаглавена „Песни войнишка тъга“. „Железний генерал“, „Полковникът ни“, „На опълченците в Бунархисар" са вдъхновени от славните победи на българската армия. В повечето стихове авторът описва войнишките патила в Софас, Тарфа, Мандра, Манук, Карамандере и др. през 1912-1913 г. в предговора на стихосбирката четем: „Ако най-сетне големците се бяха вслушали в народния глас, нямаше България да биде тъй мерзко унизена... От „дипломати“ сме теглили. Взетото за 9 месеца от простите, отиде за 9 месеца от преучените...".

Дълъг е списъкът на участниците от Трявна и Тревненско в тази война: капитан Дабко Устагенчев, командир на рота в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия; Иван Бонев Иванов от Димиев хан, служил в 20-ти търновски полк, сражавал се при Одрин и Чаталджа; Иван Бончев Иванов, служил в 20-ти плевенски пехотен полк, сражавал се при Струмица; Белчо Семов Белчев, служил във 2-ри тежък артилерийски батальон в Шумен, участвал в сраженията при Одрин и Чаталджа; Георги Тодоров Първанов от Плачковци, служил в 18-ти етърски полк, участвал в боевете при Бунархисар; Христо Василев Михалев от Трявна, служил в 20-ти търновски полк, участвал в атаките Одрин и Чаталджа. В състава на 20-та опълченска дружина се сражават тревненците Ангел Бояджиев, Йонко Казасов, Никола Чушков, Джамбазов, Кольо Манев и много други. В Балканската война участва и младата самарянка от Трявна Вишка Шиварова. Заедно с всички преживява радостта и възторга от първите победи, но и болката на ранените, безнадеждната скръб по убитите. В турската казарма в Муратлии, превърната в болница, оказва първа помощ на ранените при Люлебургаз, Родосто, Чорлу.

Няма селище в района, което да не е дало жертви в тази война. Над 80 са загиналите от Нейковци, Енчовци, Фъревци, Стражата, Стръмци, Дамяновци, Йовчевци, Томчевци, Даевци, Малчевци, Неновци, Гайдари, Михаилчета, Кисьовци, Плачковци, Трявна и др.

Днес четем техните имена по възпоменателните плочи и войнишките паметници. За да помним!

 

Загинали от Тревненско в Балканските войни (1912-1913)

с. Енчовци

Добри Иванов - 24 октомври 1912, Люлебургаз;

Добри Генчев - 26 октомври 1912, Бунархисар

Колю Н. Гаджев - 17 октомври 1912, Бунархисар

Петко Илов - 18 октомври 1912, Бунархиcap

Момчо Ангелов - 18 октомври 1912, Бунархисар

Христо Митев – 28 октомври 1912, Бунархисар

Деню Живков - 5 ноември 1912, Лозенград

Кънчо Пенчев - 24 март 1913, Султан тепе

Стоян Добрев - 18 март 1913, Каpaджекьой

Ради Добрев - 27 юни 1913, Дуганици

Миню Тотев - 25 ноември 1913, Карамандере

с. Фъревци

Тодор Иванов Димов - 1912

Байчо Грозев Тодоров - 1912

Димо Пенчев Димов - 1913

с. Стражата

Маньо Ангелов Манев - 1912

с. Стръмци

Иван Колев Гайдаров - 1912

Стайко Станев Колев - 1912

с. Поп Георгевци

Койчо Колев Камбуров - 1912

с. Коевци

Недю Димов Коев - 1912

с. Дамяновци

Митю Стоев Атанасов - 1912

Петко Витанов Атанасов - 1912

Христо Георгиев Ненков - 1912

с. Йовчевци

Кольо Витанов Георгиев - 1912

Кольо Мирчев Колев - 1912

Пейко Йовчев Пейков - 1912

с. Вълковци

Петър В. Петров - 1912

 

с. Поп Райковци

Пенчо Ил. Колев – 1913

Райко К. Илиев – 1913

с. Томчевци

Томи Г. Томев - 1912

Петър Симеонов -1912

Белчо С. Белчев - 1912

с. Бърдени

Генко М. Генков - 1913

с. Даевци

Михаил С. Димов - 1912

с. Малчевци

Златьо Петков Златев

Тодор Тодоров Малчев

Иван Цунев Недев

Койо Костадинов Коев

Христо Минчев Белчев

с. Неновци

Кънчо Цанев Влахов

Никола Марков Николов

Пенчо Иванов Марков

Белчо Ненов Колев

с. Гайдари

Тотьо Димев Тодоров

Миньо Георгиев Кършаков

с. Власатили

Митьо Цанев Ходжев

Дончо Манев Дончев

с. Иринеци

Нено Митев Бакоев

Нено Николов Бакоев

Димитър Иванов Масурев

с. Горяни

Тодор Николов Иванов

Йордан Славов Добрев

Никола Иванов Тодоров

с. Руевци

Петър Иванов Бошнаков

Марко Дончев Милков

 

с. Креслевци

Георги Цанев Чопов

Кънчо Стоянов Станев

с. Дамяновци

Пенчо Кънев Дамянов

Станчо Цанев Папуров

с. Бахреци

Цаньо Кънчев Пенчев - 1912

с. Свирци

Иван Дончев Денев

Боньо Рашков Стойнов

с. Станчев хан

Петър Иванов Цветков

с. Михаилчета

Ангел Цанев Николов - 1912

Дончо Коев Белчев - 1912

Никола Цанев Николов - 1912

Цаньо Ангелов Николов

 

с. Армянковци

Грозьо Тодоров Пейков - 1912

Мянко Пенков Армянов - 1912

с. Кисьовци

Ганьо Колев Пеев - 1912

Тодор Тодоров Пенчев - 1912

Цаньо Пенчев Василев - 1912

с. Раевци

Димитър Костадинов Димитров - 1912

с. Д. Дръндари

Иван Митев Станков - 1912

с. Райнушковци

Кольо Тихолов Колев - 1912

с. Димиевци

Митьо Колев Христов - 1912

Райко Стоев Христов - 1912

с. Глутници

Атанас Митев Денчев - 1913

с. Мечевци

Христо Бонев Христов - 1913

Плачковци

Косю Ненков - 1913

Косю Тотев - 1913

Косю Коев - 1913

Трявна

Дончо Милиджиев - 1912

Стефан Армянов - 1913

 

Дълбок поклон пред паметта и подвига на загиналите!

 

Лидия Горанова

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 3, 2012 г.

 

* Снимките са от фонда на СМРЗИ - Трявна

Заглавната страница на стихосбирката
"Песни "Войнишка тъга" от
учителя Никола Балабанов, 1914 г.

Самарянката Вишка Шиварова

Войнишки паметник в с. Нейковци