Зографът-казасин Тихол Генев Казаса /1800-1875/, родом от Тревненско, се преселил в Габрово. Работил предимно триптиси в големи количества. Продавал ги на търговци от Босна, Сърбия и Румъния. Дядо Тихол работел „за цяла България, освен Самоковско“, споделя пред проф. Асен Василиев Григор п. Димитров Бочаров от Севлиево /ученик на Рачо Тихолов, син на Тихол Генев/.
Запазени негови икони има в църквите: „Св. Харалампий“ в с.
Черногорово, Пазарджишко /икона на Св. Николай от 1846 г./ и „Св. Димитър“ в
Свищов /икона на Св. Богородица от 1861 г./.
Синовете на Тихол Генев – Гено, Начо и Рачо,
изучили занаята при баща си. Творби на Гено /Георги/ Тихолов се срещат
рядко, пише проф. Василиев в епохалния си труд „Български възрожденски
майстори“ /1965 г./ Две негови икони – на Богородица и Христос, се пазят в
църквата „Св. Параскева“ в софийското село Видраре. Едната от тях е подписана:
„Гено Тихол Зограф 1865“. Негова икона, на Богородица със светците Никола,
Григорий, Архангел Михаил и Йоан Кръстител, рисувана през 1854 г., има във
видинската църква „Св. Петка“. Според проф. Василиев тези творби „не подсказват
голямо майсторство“, за разлика от иконата на Божията майка с четири житийни
сцени от чипровската църква „Възнесение“, рисувана през 1847 г., където
зографът рисувал „по-добре“ и „оцветявал с по-голям вкус“. Дело на Гено Тихолов
са и иконите от църквата в Кнежа, изписани през 1863 г.
Вторият син на Тихол Генев Казаса – Начо,
помагал на баща си при рисуването на триптиси. Проф. А. Василиев спомена за
една единствена негова икона, в Габровската църква „Успение Богородично“, която
носи подпис: „Н.Г.Т.“, без датировка. По думите му – „той се отдалечил от
схващанията на брат си и навлязъл в „модерните“ разбирания за времето на
западната иконография“ и допълва, че Начо Тихолов „отивал“ да рисува и в
Сърбия.
Брат му Рачо бил роден през 1828 г.
в Габрово. Починал през 1914 г. Първоначално учил иконопис при баща си, а
по-късно – във Влашко. Колко време продължило обучението му в странство е
неизвестно, но школуването му там, го „отдалечило от стила на бащиното му
изкуство“. В книгата си „Зографи от Трявна“ /2013 г./ Люба Цанева, отбелязва,
че Рачо Тихолов бил „даровит и продуктивен иконописец“. Той не си служел със
шаблони, а върху грундираната дъска или стената, нанасял с вдъхновение и
сигурна ръка образите на светците. Бил скромен човек и често не записвал името
си върху иконите, а това на ктиторите. Много негови икони се намират в църквите
в Габрово /* той е
автор на петте външни стенописа на църквата „Успение Богородично“ в Габрово; петте
големи и дванадесетте малки икони на третия пояс на иконостаса в църквата, както и на част от „целувателните икони“ в храма/ и габровските
села – Жълтеш, Боженци, Баланите, Гарваните, Копчелии, както и в с. Столът,
Батошево, Троян, Дряново, Севлиево и в манастирите – Дряновски, Соколски,
Троянски. Името му се среща и върху икони от Врачанско и Оряховско. Проф.
Василиев споменава и някои от по-късните му творби, като например - иконата на
Св. Богородица от 1879 г. и на Христос в църквата „Св. Параскева“ в Троян. Той
рисувал икони и за църквата „Св. Богородица“ с. Къкрина, както и в други села
от Ловешко – Врабево, Видима, Ново село. Изписал икони и за църквата в с. Долно
Сахране, Старозагорско.
Особено сполучливи са собствения му автопортрет, рисуван
върху картон, с маслени бои и картината му „Снемане от кръста“.
Рачо Тихолов работи до дълбока старост, а негов ученик,
освен Григор п. Димитров Бочаров, който по-късно изоставил образопиството, е и
Атанас Н. Кавръков от Сливен.
Подготви
Галина Иванова
* Картината
„Снемане от кръста“ и Автопортретът на Рачо Тихолов са от книгата на Александър
Мартинов „Габрово през Възраждането“ /1940 г./, РИМ - Габрово
![]() |
| Автопортрет на зографа Рачо Тихолов, син на Тихол Генев Казаса |
![]() |
| Иконата на Св. Богородица от църквата "Св. Параскева" в Троян, 1879 г., дело на Рачо Тихолов |
![]() |
| Икона на Матер Божия с Христос, зограф Рачо Тихолов, ХГ "Христо Цокев" - Габрово |
![]() |
| Картината „Снемане от кръста“, дело на Рачо Тихолов |




Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.