Образописецът Тихол Генев Казаса и неговите потомци

Зографът-казасин Тихол Генев Казаса /1800-1875/, родом от Тревненско, се преселил в Габрово. Работил предимно триптиси в големи количества. Продавал ги на търговци от Босна, Сърбия и Румъния. Дядо Тихол работел „за цяла България, освен Самоковско“, споделя пред проф. Асен Василиев Григор п. Димитров Бочаров от Севлиево /ученик на Рачо Тихолов, син на Тихол Генев/.

Запазени негови икони има в църквите: „Св. Харалампий“ в с. Черногорово, Пазарджишко /икона на Св. Николай от 1846 г./ и „Св. Димитър“ в Свищов /икона на Св. Богородица от 1861 г./.

Синовете на Тихол Генев – Гено, Начо и Рачо, изучили занаята при баща си. Творби на Гено /Георги/ Тихолов се срещат рядко, пише проф. Василиев в епохалния си труд „Български възрожденски майстори“ /1965 г./ Две негови икони – на Богородица и Христос, се пазят в църквата „Св. Параскева“ в софийското село Видраре. Едната от тях е подписана: „Гено Тихол Зограф 1865“. Негова икона, на Богородица със светците Никола, Григорий, Архангел Михаил и Йоан Кръстител, рисувана през 1854 г., има във видинската църква „Св. Петка“. Според проф. Василиев тези творби „не подсказват голямо майсторство“, за разлика от иконата на Божията майка с четири житийни сцени от чипровската църква „Възнесение“, рисувана през 1847 г., където зографът рисувал „по-добре“ и „оцветявал с по-голям вкус“. Дело на Гено Тихолов са и иконите от църквата в Кнежа, изписани през 1863 г.

Вторият син на Тихол Генев Казаса – Начо, помагал на баща си при рисуването на триптиси. Проф. А. Василиев спомена за една единствена негова икона, в Габровската църква „Успение Богородично“, която носи подпис: „Н.Г.Т.“, без датировка. По думите му – „той се отдалечил от схващанията на брат си и навлязъл в „модерните“ разбирания за времето на западната иконография“ и допълва, че Начо Тихолов „отивал“ да рисува и в Сърбия.

Брат му Рачо бил роден през 1828 г. в Габрово. Починал през 1914 г. Първоначално учил иконопис при баща си, а по-късно – във Влашко. Колко време продължило обучението му в странство е неизвестно, но школуването му там, го „отдалечило от стила на бащиното му изкуство“. В книгата си „Зографи от Трявна“ /2013 г./ Люба Цанева, отбелязва, че Рачо Тихолов бил „даровит и продуктивен иконописец“. Той не си служел със шаблони, а върху грундираната дъска или стената, нанасял с вдъхновение и сигурна ръка образите на светците. Бил скромен човек и често не записвал името си върху иконите, а това на ктиторите. Много негови икони се намират в църквите в Габрово /* той е автор на петте външни стенописа на църквата „Успение Богородично“ в Габрово; петте големи и дванадесетте малки икони на третия пояс на иконостаса в църквата, както и на част от „целувателните икони“ в храма/ и габровските села – Жълтеш, Боженци, Баланите, Гарваните, Копчелии, както и в с. Столът, Батошево, Троян, Дряново, Севлиево и в манастирите – Дряновски, Соколски, Троянски. Името му се среща и върху икони от Врачанско и Оряховско. Проф. Василиев споменава и някои от по-късните му творби, като например - иконата на Св. Богородица от 1879 г. и на Христос в църквата „Св. Параскева“ в Троян. Той рисувал икони и за църквата „Св. Богородица“ с. Къкрина, както и в други села от Ловешко – Врабево, Видима, Ново село. Изписал икони и за църквата в с. Долно Сахране, Старозагорско.

Особено сполучливи са собствения му автопортрет, рисуван върху картон, с маслени бои и картината му „Снемане от кръста“.

Рачо Тихолов работи до дълбока старост, а негов ученик, освен Григор п. Димитров Бочаров, който по-късно изоставил образопиството, е и Атанас Н. Кавръков от Сливен.

 

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Картината „Снемане от кръста“ и Автопортретът на Рачо Тихолов са от книгата на Александър Мартинов „Габрово през Възраждането“ /1940 г./, РИМ - Габрово

Автопортрет на зографа Рачо Тихолов,
син на Тихол Генев Казаса

Иконата на Св. Богородица от
църквата "Св. Параскева" в Троян, 1879 г.,
дело на Рачо Тихолов

Икона на Матер Божия с Христос,
зограф Рачо Тихолов, ХГ "Христо Цокев" - Габрово

Картината „Снемане от кръста“,
дело на Рачо Тихолов