Майстор Ганчо Богданов Стойнов от Уруците и неговите градежи из България

Майстор Ганчо Богданов Стойнов, родом от к. Уруци /дн. Белица/ е роден на 20 февруари 1893 г. Съпругата му се казвала Мара Недялкова Иванова /р. 1892 г./, родом от с. Иван Димов. Имали две деца – Петър /краеведът на Беличенския край/ и Недялко. Майстор Ганчо учил строителният занаят при Петър Иванов Дъндънов и Белчо Цанев – Памук от Уруците, Койо Петров – Мършата от Райнушковци и ортака му Кольо Цанев – Келеша от Михаилчетата. Работил с тях из Тракия – селата Топузлари /дн. Зорница/ и Копадина /дн. Кубадин/, Ямболско, а също и в Автане /дн. Недялско/. В Сливен бил калфа на Белчо Иванов Шишков от Стояновци, при когото работил около пет години, след което започнал да се „майсторее“. Годината, в която препасал майсторската престилка била 1912. Започнал с малка група от седмина работници, с които работели в ямболските села Войника, Енимахле /дн. Люлин/, Черган и Трукмене /* вероятно става дума за с. Тюркмен /дн. Тамарино/, където оставили една къща непокрита, тъй като започнала Балканската война /1912-1913/. През 1913 г. Ганчо Богданов си дошъл в отпуска в родното село.

След страховитото земетресение във Търновско от 14 юни 1913 г., заедно със шестима работници от с. Ялари /дн. Русаля/, Търновско, работил в продължение на 40 дни по възстановяването на частни къщи, пострадали от земетресението. След войната, от 1919 до 1928 г., продължил да се занимава със строителство. Строителната му група наброявала „до 26 души“, с които работил предимно из Тракия. В Ямболско изградил пристройка на училището, ремонтирал църквата и построил над 40 частни къщи и плевни /с. Войника/; нова общинска сграда, пристройка към училището, ремонт на църквата, над 30 къщи и плевни /с. Енимахле/; ремонт на училището, общинската сграда, над 20 частни къщи /с. Трукмене/; ремонт на училището и църквата, 20 частни къщи в селата Мънсарлий /дн. Бенковски/ и Митирис /дн. Калчево/. В селата Кукорево и Азбеглий /?/ построил над 15 частни къщи и плевни. Работил и в Старозагорско – на гара Цар Аспарухово строил около 30 къщи, хамбара на дядо хаджи Никола за 100 тона жито. В с. Дълбоки построил 5 къщи. В Горно Ботево правил пристройка към циглената фабрика на дядо Стоян, построил около 30 къщи и пристройка към мелница. В с. Голямо Дуванджий /дн. гр. Гълъбово/ построил хамбар за 30 тона жито. В Чирпанско построил потребителна кооперация, мелница и около 40 къщи в Гара Оризово; 20 къщи – в с. Голобрадово; 10 - в Бъдарлий /?/, Чирпан – 10. В с. Торлак махле /дн. Загорци, Новозагорско/ построил два хамбара за жито по 20 тона и 10 къщи. След като приключил със строителството, майстор Ганчо Богданов се завърнал в Белица и започнал да се занимава с търговия. През 1928 г. построил къща с дюкян на Гурбала, срещу новото училище в с. Райковци. После станал каруцар към ДЗС – филиал Белица и ежедневно прекарвал млякото от фермите до мандрата.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

Из ръкописа на Петър Г. Богданов - „Белица – гнездо на строители, дърводелци и резбари“ /1967 г./

 

* Снимка: Центърът на село Белица със сградата на Кметството /в дясно/