Интересни сведения и факти за водоснабдяването на Трявна

В статията си „Щрихи към историята на Трявна от края на XIX и първата половина на XX в.“ в т. 1 на сборника с „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“ /2008 г./, Даниела Тодорова – Дабкова – уредник в музея, помества интересни сведения и за водоснабдяването на Трявна. От доклада става ясно, че от началото на 1927 г. „Трявна се радва на нова канализация (водоснабдяване), която докарва до града изобилна и вкусна вода от м. „Тепавиците“. През 1928 г. са каптирани три извора, с които тази година се водоснабдяват средната и долната част на града, а през 1937 г. е получено разрешение от Министерството на земеделието и държавните имоти – отдел за водите – за водоснабдяването на Трявна от м. „Пейчева ливада“, като прокарването на водопровода става в периода 1939-1941 г. Още от 1929 г. има идея, а от 1932 г. се работи по изграждането на плувен басейн и плаж в Трявна. По същото време в града има и два минерални извора, чиято вода съдържа сяра и е действа лечебно и благотворно при стомашни и бъбречни заболявания. Единият от изворите, който не е запазен до наши дни, се намирал непосредствено до вила „Блян“ в Качавунската махала. Известен бил още от XIX в. Първоначално бил във вид на кладенец, който се поддържал от местния кожухарски еснаф. При наводнение в края на XIX в. бил засипан с пръст. През 1932 г. изворът отново е разкрит, а през 1933 г. е каптиран, изградена е и чешма, т.н. „Горчива Качаунска чешма“. Във въпросната махала има още една чешма, строена през 1873 г., запазена и до днес, която обаче отдавна не функционира. Другият минерален извор се намирал в кв. „Бонев хан“. През 1927 г. населението забелязва, че той е увеличил дебита си и също бил каптиран от Общината.

В бр. 16 от 1937 г. на „Общински вестник Трявна“ е поместена подробна информация за водоизточниците в града, от която става ясно, че по това време има 17 „обществени“ чешми, от които се „водоснабдява“ Трявна. Четирите чешми в т.н. „Горна махала“, „получават водите си от градския резервоар, в който се вливат водите от каптажите в местностите „Турски огради“ и „Тепавиците“. „Пазарската чешма“, както и чешмата на Чучура, „вземат“ водата си от м. „Блъснатото“. Последната е от „турско време“ и е каптирана наново през 1934 г. През 1926 г. водата й е изследвана от Русенска лаборатория и е „намерена“ за „добра за пиене“. Чешмата пред Славейковото училище се водоснабдява от м. „Габрачка“. Трите чешми в т.н. „Долна махала“ „вземат водите си“ от „Чернева поляна“ и „Лясков дял“ чрез отделни каптажи. Става въпрос за чешмите „при Васил Джуров“, при църквата „Св. Георги“ и „Демиевата чешма“. Чешмата в „Горната махала“, при Н. П. Иванчев, черпи водата си от м. „Св. Илия“. Тази в „Украйна“ – от десния бряг на реката - м. „Украйна“. В статията се споменава за още една чешма – „от Новата гора“, каптирана през 1933 г. Чешмата на ж.п. гарата се водоснабдява от м. „Разсадника“, а на „Ловния дом“ – от м. „Св. Илия“. Общият дебит на изброените по-горе обществени чешми, без тези на ж.п. гарата, Ловния дом и кладенеца на „Бонев хан“ при измерванията, извършени между 22 и 26 ноември 1916 г., е 752 грама в секунда или „по 22 литра на глава на денонощие при 3000 души жители за града Трявна“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Чешмата в Качавунската махала, строена през 1873 г.,
която отдавна не функционира.
Снимка: Димитър Сотиров

Чешмата до Часовниковата кула,
подновена през 1851 г.
Снимка: Димитър Сотиров

Старата чешма на "Чучура", 1917 г.
Снимка: Семеен архив на д-р Стефан Стойчев

Горната чешма на Чучура.
Снимка: Никола В. Сърнев

Дядо Никола Райков до чешмата пред
Славейковото училище,
за чието изграждане през 1903 г. дарява средства.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Чешмата пред църквата "Св. Георги", 1983 г.

Демиевата чешма, строена през 1901 г.

Чешмата на ул. "Украйна"

Чешмата на ул. „Ангел Кънчев” в т.н. Долна махала на Трявна,
строена през 1851 г.

Чешмата при Ловния дом