Ако съм дървена, то не съм от камък (тост на една шопкиня - Тревненска снаха)

Е, доде време, като сичките госте на масата, и я да поздравим рожденико. Те така - да ни е жив и здрав он, а покрай него невестата и децата му. Що друго да кажем? Ние с мажо ми много не приказваме, оти сме от ония бастуне, дека сега докторо разправи за них - дай ни само да работим и пишем, оти ни е по-лесно от приказката. Да, ама мажо ми е мазен и лъскав бастун. На него шефо се подпира. А я съм чепат бастун. Иначе не съм крив - прав съм със сребърен топуз на връо. Моьо шеф понекога ме фърли у калта да мине по мене, та да се не омърси. Ако да съм повален и отъпкан, нали съм си пусто шопски бастун, с моите чепове и чворове, бодем шефо през танките модерни чепици. Шефо става пишман, ама и он не пада по-доле. Нали на шефовете е сичко по-големо, та и неговите чепове и чворове са още по-дълги и по-бодливи от моите. И он яко ме налега и боде, доде се фундоса, дигне кръвното и затърчи да гъта ретизит. Па и я зачервим гребена, дигнем кръвното, бегам, та се напасем здравец зад гаражо, зобнем у килеро две чеснета чеснов лук, после фърлим по един белтък на некой убав маж като тоя срещу мене и ми мине.

Ама като гледам и шефо е бастун на неговите шефове. Убаво е, че барем е от правите бастуне. Иначе и на него се яко подпират, па и го току фърлят у калта, та и по него да минат. А на шефовете шефовете? Айде стига толко, оти у вицовете казват, че ние, шопето мразим да мислим.

Като гледам, на масата са се збрале се шефове и бастуне. Е, па сега а наздраве за шефовете и бастунете, за правите, гладките и чепатите!

Викате да пием и за здравето на това кученце, омотано в марлята, дека цела вечер е от ръце на ръце и секи го гняви, цалува. Като тревненска снаха от Габровски окръг най-напред че кажем - оно не е добиче от полза, оти не може да се заколе и да се натъпче в буркане.

Но я преди сичко съм шопкиня, и ако съм дървена, то не съм от камък. И я имам сърце, а шопското сърце е харно. Че пием за кученцето, оти обичам децата и животинките. Они не са ни компютри, ни мероприятия и ни прават по-ора.

Айде, наздраве за кутрето!

 

 

Катя Николова – дългогодишен уредник в СМРЗИ - Трявна

* Снимката е илюстративна