Зографът Ангел Симеонов – един от последните представители на прочутата Витанова фамилия

На днешния Архангеловден ще ви разкажа накратко за тревненския зограф Ангел Симеонов – един от последните представители на прочутата Витанова фамилия. Той е син на прочутия образописец Симеон Симеонов /1826-1879/, който по сведения от книгата на Люба Цанева „Зографи от Трявна“ /2013 г./, бил и прочут „кафезлия“ резбар – майстор на ажурната резба, брат на именития зограф Цоню Симеонов /1823-1885/. Съпругата му Стефана Генчева Колева /1832-1913/ била дъщеря на Генчо Колев Тюфекчиев. Двамата имали 16 деца, като само два от синовете му - Ангел и Стефан, упражняват бащиния си занаят. Ангел, роден на 5 декември 1854 г., бил талантлив и добър иконописец. Както пише проф. Асен Василиев, той бил много сръчен, можел да скицира по 15-16 образа на ден, без изводи. Негови са иконите в църквата „Св. Богородица“ в Присово, Търновско. Ктиторският надпис на иконата на Св. Никола гласи: „Направи са в лето 1878 Ктитори Нидялко Манов… рука Ангел Симеоновъ Трявна“. Зографът изписал икони и за църквата „Св. Атанас“ в Тулово, Старозагорско /1879 г./, в църквата „Св. Димитър“ в тревненското село Нейковци. Подписът на иконата на Св. Архангел Михаил във въпросния храм, гласи: „Ктитор Иван Петров от Раданци 1883 декемвр иконописецъ Ангел С. Симеонов от г. Трявна“. Негова е и иконата на Св. Атанас, намираща се в едноименният храм в Г. Оряховица. В църквата в с. Ягода, Казанлъшко изписал четири икони. „Този образописец добре рисува, като понякога удължава фигурите, образите са убедителни и живи – пише проф. А. Василиев, - с живо чувство той полага и цветовете – светли, арки, приятни багри, добре съгласувани и разнообразени със злато, фонове – светло-сивосинкави или сивозеленикави. Тоновете на главите и ръцете са в наситенохрово с по-тъмни охрови топли сенки. Употребата на светло-цинобъровооранжево  в контраст с наситени ултрамарин и зелено или много бледо розово, допада на образописеца“.

Заедно с брат си Стефан /1862-1890 г./, който по оценката на изкуствоведи и изследователи, бил „слаб живописец“, работи в Церова кория и Тодювци, Търновско.

Ангел Симеонов, който взел за съпруга Мара Йонкова поп Димитрова /1869-1892/, дъщеря на иконописеца Йонко поп Димитров /1840-1919/ и внучка на именития свещеник и зограф Поп Димитър Кънчов /1811-1901/, си отива от този свят на 5 февруари 1893 г.

Двамата братя са последните представители на видната Витанова зографска фамилия, както пише Л. Цанева, „те не успяват да приемат нито академичната живопис, нито светското изкуство и това е естествения край на дългогодишните им художествени усилия“. Години по-късно художничката Мара Чорбаджийска, съпруга на писателя Чудомир и внучка на поп Кою Витанов, „възкресява художествената традиция по един съвременен начин“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Подписът към тази снимка от архива на
резбаря Цаньо Антонов в ОДА - Габрово гласи,
че това е зографа Симеон Цонев.
Според изкуствоведката Люба Цанева обаче,
по-вероятно става въпрос за Симеон Симеонов,
и заради очевидната прилика
с Цоню Симеонов /брат на С. Симеонов/

Зографът Ангел Симеонов /седнал/
Снимка: ОДА - Габрово

Зографът Стефан Симеонов
Снимка: ОДА - Габрово