Към името на село Бучуковци

Село Бучу̀ковци се намира в община Дряново, област Габрово. Разположено е на югоизточен склон след село Върбаново /дн. Царева Ливада/ по главния шосеен път за Трявна от Дряново. През 1887 г. заедно с изчезналото село Пепеляна то брои 237 жители, а в 1965 г. – 133. Има стара църква /* “Св. Йоан Кръстител“/, която обслужва и съседните колиби. Землището на селото е прорязано от калдъръмите на Римския път към Верея, а около селото има четири тракийски могили. Църквата в Бучуковци е първата, построена в колибарско селище в Дряновска околия. Знае се, че по време на турското робство бил абсолютно забранен строежа на нови църкви, разрешавал се само ремонт на вече съществуващи. За построяването на нова църква се изисквал специален ферман, за който се чакало дълго, струвал скъпо и за него се изисквали голямо ходатайстване и подкупи.

Основите положили на 14 март 1847 г., а на 23 април същата година църквата била завършена /* Главен майстор на градежа бил Архитектон Стойко Владишки от същото село, което е родно място и на Архитектон Димитър Сергюв от Трявна/. Дърворезбата върху царските двери на иконостаса е изработена от Иван Бучуковеца, който вече бил на преклонна възраст. Прочут майстор-дърворезбар бил той, негова творба е едното от незалязващите слънца в Даскаловата къща, Трявна.

Николай Ковачев – учен-ономаст от университета във Велико Търново преди време изследвал местните имена (топоними) в бившата Дряновска околия. Резултатите от труда му са събрани в книгата „Местните имена в Дряновско“ (2009). На страниците на този труд автора обяснява произхода на селището. Според записаните от него предания то идва от родово име, дадено на основателя на рода и селото – Дядо Бучу̀к. Друга версия, обявена в сайта на селото гласи, че след много битки с турците цар Иван Шишман разбрал, че краят ще бъде гибелен, затова се погрижил царското злато да не попадне в ръцете на поробителите. Един от доверените хора на царя бил войводата Бучук – поверили му царските скъпоценности, а той ги отнесъл в малък подземен манастир край Царева ливада. Такова лично име не е регистрирано досега в исторически извори и документи.

Първото килийно училище в Бучуковци било открито през 1839 година, след построяването на църквата през 1847 година, то е преместено в двора й.

Според Ковачев Бучу̀к е от турски език, но не обяснява значението му. Материалите за книгата са събирани през 1968 и 1974 г. Книгата е приета за печат през 1979 г., но е отпечатана едва в 2009 г. През това време са се натрупали някои неизвестни по-рано знания, които способстват за уточняване на името на това селище.

Излизайки пряко от турски език думата buçuk има значение „половин“, но тъй като селищното име е възникнало в българския език трябва да я смятаме за заемка, чието точно значение може да се различава от книжовното в езика първоизточник.

В македонските говори думата бучук има значение на „дървен съд за мерене на жито, шиник“.  Думата шиник е добре позната в нашите говори. Тя означава цилиндричен дървен съд, подобен на крина, но по-малък с вместимост 8-10 кг.

От това си значение е образувано географското название Бучукнѝца в Дзидимирци, Неготинско. От нарицателното бучук е създадено нашето селищно име Бучу̀ковци. Нека добавим, че то е възникнало по прякор Бучука за човек, чиито занаят е било производството на дървени съдове за мерене на жито или търговия с такива предмети.

Сред фамилните имена в България е познат и образа Бочуков и Бочуковски – в селищата Трявна, Варна, Бургас, Гоце Делчев. Стефан Илчев – авторът на обемист речник на личните и фамилни български имена също не е познавал диалектното значение на тази дума и несполучливо е налучквал значението на личното име. Според него – половин човек, дребен човек. При името Бучуков той спомена още няколко места на разпространение – Пловдив и Пловдивско, Нови пазар, Русе, Горна Оряховица и Видин. Името Шиников пък се среща в Благоевградско, Велинградско, Пещера, Казанлък, Ямбол.

Съществува и топоним Два шиника – в землището на село Казашка река, Варненско.

 

 

Източник: toponymio.wordpress.com

с. Бучуковци
Снимка: Жоро Хаджиев

По сведения от стари хора и краеведи,
това е родната къща на уста Иван Бучуковеца
Снимка: Галина Иванова

Из с. Бучуковци
Снимка: Галина Иванова

Из с. Бучуковци
Снимка: Галина Иванова

Старото училище в Бучуковци
Снимка: Галина Иванова

Църквата "Св. Йоан Кръстител" /1847 г./ в Бучуковци
Снимка: Галина Иванова