Легенди и предания за вековния глог в село Даевци

В центъра на тревненското село Даевци, в средата на малка, затревена площадка, заградени със стари дувари, се издига вековен трън – глог.

Преданието твърди, че той е на повече от 250 години.

Погледнат отстрани, глогът извисява снага, като вековен дъб. Височината му е близо десет метра, а сам човек не може да го обхване.

Много са народните поверия за него. Разказва се, че на това място в стари времена, ставали народни тържества. Селяните от околността идвали тук и извършвали различни обреди. Празненствата винаги завършвали с кръшни хора и ръченици.

Според разказите на стари хора, на това място най-напред била посадена топола. Понеже израсла много висока, тя давала възможност от далеч да се разбере, къде се намира селото и много пъти то било нападано и ограбвано от турците. Това станало причина тополата да бъде отсечена. Скоро на нейното място израснал бряст. Но сред шумака на дървото нощно време започнала да кука кукумявка. Със своите зловещи звуци тя предвещавала зло на селото. И един ден селяните отсекли бряста.

Решили да посадят липа, която да краси селото и да разнася наоколо упойващия аромат на липовия цвят. След няколко години обаче селяните забелязали, че нещо е обелило дървото. Скоро липата взела да съхне и селяните се принудили да отсекат и нея.

После на това място се появил дъб. Всички смятали, че той ще устои на бурите и ще векува. Дървото израснало високо и внушително, но за зла участ, един ден върху него паднала мълния и го раздробила.

Няколко години полянката останала без дърво. Някои предлагали да се засади орех, но това не станало. Орехът е обемисто дърво, а селяните не искали да се засенчва хубавото място.

Тогава се разнесло из селото, че някой засадил сред поляната трън – глог. Зачудили се всички: „Как така?. Няма ли по-подходящо дърво за центъра на селото, ами трън?“.

А работата била проста, но умна. Отдавна е известно, че глогът ражда чудодейни плодове. Глогинките и цвета му, селяните използвали за лечение. Който минел край него, късал цвят и плод, и славата на тръна се разнесла наоколо.

Така, че трънът расъл израсъл, като великан и днес си стои *. Той бил обявен от населението за „свято дърво“ и никой повече не се решавал да посегне на него.

 

Радослав Колев

 

Из статията, озаглавена „Вековният глог в село Даевци“, публикувана във в. „Балканско знаме“, бр. 45/11 април 1980 г.

 

* Според сведения от Вера Христова, вековният глог в Даевци е засаден около 1869 г.

Вековният глог в Даевци, 1980 г.

Снимка на вековното дърво от 2017 г.
Както се вижда, от него днес е останал
само жилавият му ствол...
Благодарности за снимката
на Кристиян Ненов!