Семейните хроники разказват… За бунтовния нрав и художествените дарования на образописеца поп Димитър Кънчов

По бащина линия оперната прима Надя Афеян /1917-2000 г./ е потомка на тревненския зографски род Поп Димитровци. В книгата си „Светлини и сенки“ /1985 г./ тя споделя съкровени спомени за своите именити предшественици, които запомнила от разказите на баща си, художника Иван Йонков /1875-1958 г./, за когото ви разказах наскоро, и от своите лели. Днес публикувам почти дословно част от тази интересна родова хроника, която разкрива любопитни моменти от живота и творчеството на прадядо й поп Димитър Кънчов (Кръстев) /1811-1901 г./. Според запазени документи в Музея в Трявна, той бил роден през 1808 г.

Моят прапрадядо Кънчо (Кръстю) бил майстор – зограф *, но тъй като по негово време иконописците не са слагали своя подпис, иконите, които изписвал принадлежат към тези неизвестни майстори – пише Надя Афеян. - Само от поколение на поколение, от дядовци и бащи се знае, че рисувал много хубаво, че бил търсен и уважаван зограф. Неговият син поп Димитър Кънчев бил роден в 1815 г. Бил буен, бунтовен и весел човек. Под расото си криел родолюбиво, хайдушко сърце. Другарувал с хайдутите в Балкана, помагал им в трудни моменти и ги укривал, когато били в опасност. А как пеел! Гласът му бил „меден“ и се чувал много надалече. В празничен или неделен ден баба попадия, заедно с челядта още от ранни зори отивала извън глада „на зелено“. Започвала весела суетня. Над жаравата се въртяло агне на шиш. Върху застланите шарени черги блестели излъсканите сахани с мезета, приготвени от изкусните й ръце. Виното и дините се изстудявали в бистрите води на реката. Всичко било готово за празничния обед. Ето, задавала се едрата фигура на дядо поп. Придружен от роднини и приятели, той идвал, а очите му светели от предусещаното удоволствие за приятно прекаран ден. Захвърлял настрана килимявката и расото, настанявал се между шумната си челяд. След хубавия обед дядо поп грабвал тамбурата и започвал да свири и пее. Чистият му глас се носел волно в хубавия летен ден. Всички го слушали прехласнато. Той пеел за „черни арапи“, за „заробени моми“, и „страшни“ хайдути. Децата, разпилени по зелената поляна, шумели, боричкали се, гонели се, а хората нямали край. Обичан и тачен бил дядо поп заради неговата доброта и справедливост. Бил непримирим и праволинеен. За правдата бил готов да се бори докрай. Бил готов да заложи всичко. И го доказал. Гръцкият владика в Търново чул за приятелството му с хайдутите, чул, че чете част от литургията на български език. Извикал го, за да „преклони тази твърда българска глава“. След дълъг, разгорещен спор, дядо поп Димитър, ударил плесница на гръцкия владика, хвърлил калимявката в краката му и избягал. Дълго време го търсили, но той бил вече далеч в Сърбия **. Златният занаят, който изучил от баща си Кънчо, му дошъл на помощ. Взел отново четките и боите, и започнал да рисува икони. На много места в Сърбия са запазени образите на изкусно нарисувани светии, подписани от него. Те бележат пътя, по който вървял изгнаникът. След четиринадесет години владиката умрял и дядо поп се завърнал при семейството си в Трявна. Има запазени и подписани от него икони, за които проф. Асен Василиев пише в своя огромен труд „Български възрожденски майстори“, на стр. 83 четем: „Една от рано датираните икони на поп Димитър Кънчов се пази в църквата „Св. Георги“ в Арбанаси при Търново. Тази икона е от 1838 г. Двадесет и три годишният художник е добър рисувач, постига правилни пропорции и правилно тълкуване на формата, проявил е чувство и към колорита. В посочената икона, горната част е в синьо-зелено, а към хоризонта се просветлява в жълтеникави оттенъци. Лицата рисува в светлоохров цвят с лека руменина“. А иконата „Покров Богородичен“ в църквата „Св. Георги“ в Русе е изпълнена със сложна композиция и множество лица. В църквата „Св. Атанас“ във Варна е запазена иконата „Св. 40 мъченици“ с надпис: „Тази икона изобрази ръката на поп Димитър от Трявна 1849 г“. От него има запазени икони и в Ямболския край, в Дряново и другаде. Интересен е надписът на иконата „Св. Теодора“ от църквата „Рождество Богородично“ в Търново, който гласи: „Ръка поп Димитра и сина му хаджи Христо от Трявна 1875 г.“. От този надпис личи, че и синът му Христо е бил иконописец, но сам никъде не се е подписвал. В книгата си проф. А. Василиев говори за още много икони на моя прадядо. Някои от тях се пазят в Криптата на храм-паметник „Александър Невски“.

Веднъж, минавайки през Казанлък, се отбих при поп Петко […]. Между другото го попитах дали нямат в църквата някоя стара икона, работена от тревненски майстор. Изтръпнах, когато ми показа две с подпис на дядо поп Димитър. Като че ли годините между нашите поколения изчезнаха и аз го видях такъв, какъвто е нарисуван от най-малкия си син Иван Димитров. Портретът му, заедно с този на баба попадия /Мара Томчева Стойкова (1817-1901 г.)/, се намират в Музея в Трявна.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимките на иконите са от книгата на Люба Цанева – „Зографи от Трявна“

 

Бел. Г. Иванова – В книгата си „Зографи от Трявна“ /2013 г./, Люба Цанева пише, че бащата на поп Димитър Кънчов бил куюмджия /златар/, както личи от надписа върху иконата „Покров Богородичен“ в русенската църква „Св. Георги“ – „Рука Димитрия Кръстевич Куюмджиуглу из Трявна, 1846“. От кого бъдещият изкусен зограф поп Димитър Кънчов усвоява занаята, е неизвестно, пише още Л. Цанева. По думите й, най-вероятно той имал роднински връзки с известните тревненски зографски родове и е обучаван в техните ателиета. „От творбите му е видно, че притежава и дарба, и отлична подготовка“ – споделя още тя.

** След въпросната случка, поп Димитър се отдал изцяло на иконописта, посочва Л. Цанева. Той обикалял из Влашко, Македония, Тракия и изписал множество икони. Иконописното му наследство е пръснато на много места и все още не е напълно проучено. Най-ранните открити негови икони до момента са от 1830 г., от хасковското село Щит и се съхраняват в Националния исторически музей в София – „Св. Димитър“ и „Св. Богородица Скърбяща“ /Матер Долороза/. От 1837 г. датират две Богородични икони – едната от с. Миндя, а другата се съхранява в СМРЗИ – Трявна. Особен интерес представлява иконата от музея в Трявна, пише още Л. Цанева, която е поръчка за домашна икона и е изписана в един сравнително рядък иконографски тип – Св. Богородица Заклана /Есфагмени/, реплика на чудотворна икона от Ватопед. През 1838 г. поп Димитър рисува стенописите в църквата „Св. Арх. Михаил и Гавраил“. По същото време изписва и иконата на Св. Георги /1838 г./ от църквата „Св. Георги“ в Арбанаси. Иконата „Покров Богородичен“ от Русе, е друга негова забележителна творба.

Талантливият зограф изписва и иконите в старата църква в с. Летница, рисува икони във Варна, Провадия, Лясковец, с. Иречеково /Ямболско/, както и в села в Казанлъшко, Старозагорско и Ловешко. Творбите му от този период са недостатъчно проучени.

Любопитна е една икона в търновската църква „Рождество Богородично“, изобразяваща Св. Теодор /1875 г./, а от надписа се разбира, че е правена по поръчка на сина му Тодор Попдимитров, който бил лекар, завършил в Букурещ, която била изписана заедно със сина му хаджи Христо Попдимитров.

През 1881 г. той изписва иконите в църквата в с. Коларово, Старозагорско. Последната известна датирана негова икона, е рисувана през 1896 г. за раждането на негов правнук.

До края на живота си поп Димитър Кънчов рисува икони, за да изхрани и изучи многобройната си челяд. Той отглежда 18 деца, които го даряват с 45 внуци и 117 правнуци. От синовете му, трима се занимават с иконопис. За Христо няма сведения дали работи самостоятелно или е само помощник на своя баща. Като добър образописец се очертава Йонко Попдимитров /1840-1919 г./, за когото ще ви разкажа в отделна публикация, синът му Иван Йонков и чичо му Иван Попдимитров, за които вече публикувах сведения в групата и блога.

 

Снимка поп Димитър Кънчев от Трявна,
1900 г., ЦДА

Портрет на поп Димитър Кънчов
худ. Иван Йонков
СМРЗИ - Трявна

Мара Томчева Стойкова -
съпругата на поп Димитър
худ. Иван Попдимитров
СМРЗИ - Трявна

Св. Богородица Заклана и светци, 1837 г.,
Поп Димитър Кънчов
СМРЗИ - Трявна

Св. Георги с житийни сцени, 1838 г.,
Поп Димитър Кънчов
НМБИИ - София

Св. Йоан Кръстител, XIX в.,
Поп Димитър Кънчов
РИМ - Варна

Св. Богородица.
Домашна икона, 1845 г.,
Поп Димитър Кънчов
СМРЗИ - Трявна

Възнесение на Пророк Илия, 1881 г.,
Поп Димитър Кънчов
СМРЗИ - Трявна