Балканджийска селска сватба (по данни от село Носеите, Плачковско)

Сватбите се правят в началото на зимата, съобразявайки се с Великденските пости и други църковни празници. Зимният сезон е удобен, първо, защото всички гурбетчии са се завърнали и, второ, защото сезонът е мъртъв за работа по къра. Голяма част от мъжкото население на с. Носеите са гурбетчии-дюлгери, тъй като селото е планинско и няма как да изкарват прехраната си само от земеделие.

Балканджийската селска сватба се прави на харманите - мястото е равно и удобно. Тя е твърде скромна със своите трапези, но е много емоционална с ритуалите си. Най-често родителите решават избора на снахата и на сватовете си.

Снахата трябва да е от добър род, да е работна на копане и жътва, да може да преде, тъче, плете, да месва и пече хляб и още други селски домашни занятия. На снахата се гледа като на бъдеща отмяна на майката. Момата се избира от околните села. Всички моми и ергени от съседните села се познават от седенките, тлъките и хората.

След като родителите на момчето са набелязали избраницата за невяста, те пращат хабер за деня, когато ще дойдат да искат момата от нейните родители. Някои ергени са имали любима, но често ставало, щото волята на родителите разделяла сърцата що се любят" (по спомени на информатора).

Преди сватбата се прави годеж срещат се родители и роднини на момчето в дома на момичето - с нейните родители. По-точно казано „идват да я искат". Когато бащата на момичето се съгласява да и даде за невяста, настъпва тържествен момент, включващ черпене с греяна ракия, свирни песни.

На годежа се уговаря деня на сватбата и другите подробности. Задължение на младоженеца е издръжката на сватбата -уговарянето на кръстниците, кои ще бъдат шаферите, калинка и девер, трапезата, венчавката в църквата, музикантите.

Няколко дни преди сватбата се ходи за чеиза на булката.

Когато го докарат в двора на младежа, свекърът дава символичен откуп за чеиза, след което черпи с греяна ракия.

Започва се усилена подготовка за сватбата - основно се изчистват къщата и двора. Предния ден роднини и близки идват да помагат. Пече се хляб, готви се, мъжете правят пейки за трапезите. Взимат се мерки да се прибере всякакъв инвентар и животните, за да се предотвратят нежелани случки.

Вечерта преди сватбата се прави и официално бръснене на младоженеца от близки и приятели.

В деня на сватбата рано пристигат в дома на младоженеца гъдуларите, кираджиите, които ще водят младоженците, кумовете (кръстниците), сватовете, калинката и деверът. Това става с две-три каруци или шейни, впрегнати с чифт коне. Конете също са празнично нагласени - сресани, с вързани опашки, на вратовете с гердани от сини мъниста, на челото голям червен пискюл. Пристигат гостите, шаферът, заложникът, роднини и младежи, които ще ходят за кръстника и за булката. Слага се трапеза с баница и вино. Преди тръгването всички са закичени с кърпичка, цвете или чемшир. На главите на конете се връзват по две бели кърпи. Тръгва се, гъдуларите свирят и пеят, настроението е голямо. Пристигайки в кръстника, пак има сложена трапеза с баница или нещо друго. Тръгва се. Гъдуларите засвирват и се играе хоро с весело настроение, качват се на каруците и се тръгва за булката. Кръстниците също са накичени. За кръстник се избира този, който е кръщавал момчето.

Пристигайки в дома на булката се захващат пазарлъци. Първо, булката е скрита и заключена в някоя стая. Сватовете се „пазарят" и не я дават. Младоженекът трябва да я „открадне" или кръстникът да я „откупи“. Всичко свършва бързо. Гостите влизат и пак сядат на трапезата. Булката е забулена с було и изведена от майчиния дом. Гъдуларите засвирват прощални песни. Всички отиват в църквата, за да се извърши венчавката на младото семейство.

От момината къща се дарява млад петел на кръстника, което символизира голямата плодовитост на младото семейство. На следващата вечер той събира всички свои близки и го изяждат.

След венчавката младоженеца и булката вече са обвързани с брачен живот. Излизайки от църквата, всички отиват в дома на младоженеца. Пред портите свекърът и свекървата излизат да посрещнат младото семейство с бяла пита и мед, за да е сладък животът на младите, както е сладък медът. Гъдуларите свирят и пеят, най-напред влизат младоженците, минавайки под венец от цветя, бръшлян и чемшир. Тук калинката и деверът свалят булото на булката, съпроводено с песен от гъдуларите. След това свекърът кани всички роднини и гости на сватбената трапеза.

На балканджийската сватба трапезата е по-скромна. От страна на младоженеца ядене се дава само пред кръстника (кума), сватовете и младоженците. Пред кръстника се слага печена кокошка или пуйка със зеле, или някакво друго хубаво ядене. Всички други роднини и гости си носят яденето на сватбата. На сватбената трапеза младоженецът черпи всички греяна ракия и вино. През цялото време на трапезата има двама-трима заливачи, които отговарят за черпенето (заливането) с вино и ракия. След като всички похапнат добре и са в добро настроение от почерпването, започва най-важният момент от сватбата: даряването на кръстника и младоженците. Всеки, който е дошъл на сватбата, е задължен да дари с нещо младоженците.

Първо, младоженците даряват кръстника с дрехи. След това родителите на младоженеца и булката си разменят подаръци (дрехи). На роднините се дарява: престилка за жените и пешкир (кърпа) за мъжете. Викането, обявяването на даровете, се прави от гъдуларите. Започва даряването на младоженците. Първо ги дарява богато кръстникът с някаква покъщнина и пари. След това ги даряват свекърът и свекървата, сватовете и гостите.

Гъдуларите обявяват всеки дар с думите:

- „Хей, хей хей-й-й-й, кумове и сватове, яжте и пийте и насам гледайте..."

- „Кръстникът дарява..."

- „Свекърът дарява..." и т.н.

След като приключи даряването, гъдуларите свирят и пеят весели песни, хора и ръченици.

В края на сватбата започва „бръсненето на заложника". Двама-трима сватбари, очернени по лицата със сажди и облечени със скъсани дрехи, въоръжени с дървени сатъри и ножове, като

разбойници, хващат заложника, покачват се на високо място, връзват го със синджир и го сапунисват по лицето (очернят го със сажди от огнището по лицето). Обаче, за да го „обръснат", за по-лесно искат да му отрежат главата. Всичко това е един малък маскарад. След като приключи бръсненето, сватбарите започват да си тръгват. При сбогуването младоженците застават на портата с малък поднос и, минавайки край тях, всеки пуска на подноса дребни пари (кръст Божи, за нова ера), с пожелание: „Колкото са дребните парици, толкова и дечицата“.

Най-добрите музиканти - гъдулари в района през 50-те години на 20 век са били Кънчо Живков от с. Йововци и Христо Тодоров -Сливката от с. Стоевци. Гъдуларите изпращат всички гости с песни и хора. Често се случва някои да са доста почерпени и весели. Първи си тръгват тези от по-далечните села, някои ходят по сватбите с каруци и шейни.

Балканджийската сватба е весела и емоционална. Всеки иска да остави добри спомени у сватбарите.

За близки и роднини сватбата продължава в къщи до късно вечерта. Гъдуларите свирят и пеят „Таз, година булка, догодина люлка“.

След сватбата за първи път се разрешава на младоженците да спят заедно. Държало се е булката да бъде девствена, иначе голям резил за свекър и за свекърва. В такъв случай се е искало откуп от родителите на булката или да бъде върната.

На следващия ден след сватбата пак идват роднини и близки да помогнат да се оправи къщата.

Следващата неделя след сватбата сватовете се събират на „повратки“. Разменят се приказки на „чист акъл“ за сватбата и на младото семейство се дават напътствия за бъдещия съвместен живот.

Ако има някакви проблеми, булката може да се върне. Разбира се, до такива крайности не се стига.

На Тодоровден се носи пита кравай и подаръци за младото семейство от близки и роднини. Слага се скромна трапеза, тъй като празникът е през Велики пости.

Кръщаването на децата се прави няколко месеца след раждането, но да не е през пост. След кръщаването в църквата, правят се гости с трапеза, кръстницата дарява бебето с детски дрехи, а всички гости на меден поднос пускат пари за бебето.

За последен път такава сватба се прави през 50-те години на 20-ти век. Няколко години по-късно започва изселването на младите хора по градовете – в търсене на работа, предимно в Трявна, Габрово и Велико Търново. Така традицията за селската балканджийска сватба се прекъсва.

 

 

Павлина Дамянова

Из сборника „Народна култура на балканджиите“, АЕК „Етър“, т. 11

 

 

* Информатор:

Илия Илиев, роден 1944 г., Габрово, пенсионер

 

* Снимките са илюстративни

Сватба в Габровско, началото на 20 в.
Снимка от сайта на Британската библиотека,
дигитализиран архив на ИЕФЕМ - БАН

Сватба в Габровско, началото на 20 в.
Снимка от сайта на Британската библиотека,
дигитализиран архив на ИЕФЕМ - БАН

Сватба в Габровско, началото на 20 в.
Снимка от сайта на Британската библиотека,
дигитализиран архив на ИЕФЕМ - БАН