Истории и предания за малкото тревненско селце Даевци

На слънчева и хубава земя е разположено селото. Едно от преданията гласи, че първи по тия места дошли двама братя от близките колиби Поповци /дн. Черновръх/. Осекли гората наоколо за земя, правели дървени въглища и ги продавали в Дряново, докато единият брат бил убит от турците.

После минали българи от Търновско, харесали местата, че били потайни и тихи, и за да избегнат турския гнет, направили си колиби на мястото на днешното село. А името Даевци дошло от името на жената на убития първи заселник – Дана. Тежко понесла тя загубата на своя мъж, всеки ден плачела. Преданието продължава, че от нейните сълзи се явил изворът, от който днес е водоснабдено селото.

Постепенно семействата се увеличавали, жителите достигнали до 70, а къщите – повече от 15. В плодородната земя се раждало хубаво жито и царевица, част от които селяните даже заделяли при добра реколта и продавали. И животни отглеждали. И в овощарството били едни от най-добрите. Красноречиво доказателство за това са грижливо засадените и облагородени дръвчета.

От селото излезли и прочути майстори – дюлгери, които разнасяли славата на родния си край навред из страната. Това се чувства и от къщите, които са останали тук – здрави, удобни, красиви, типично в български възрожденски стил. Заедно със строителството се развивало и резбарството, за да допълни тяхната вътрешна красота. Навсякъде имало резбовани иконостаси, шкафове, пезули, прозорци, врати и греди.

Иконостасът от къщата на Цаньо Ралев * сега е един от ценните експонати в Музея в Трявна.

Преди години дядо Станьо Илиев ** разказваше как по време на Руско-турската война /1877-1878 г./, руските солдати се възхищавали от направата на къщите и резбованите работи. Един от техните началници даже скицирал тяхната къща и рекъл, че като се върне в Русия, ще си построи и той такава, с наша и тяхна резба.

Сред селото има площадче, очертано от всички страни с дувари, обрасли със зеленина. Тук се кръстосват всички улички и пътища за селото, от тук се стига направо до всяка къща, без изключение. Тук се пази от селяните и един вековен глог /* Бел. Г. Иванова – за него ще ви разкажа в отделна публикация/. Пролетно време на него окачвали червен пош за добра реколта от овошките и бял – като символ на мирния селски труд. На пътя пък, който влизал в селото, поставяли черен креп – изразявайки по този начин почитта си към починалите съселяни.

На площадчето ставали сборовете, събиранията, решавали се всички обществени и частни спорове. Имало нещо като съд от трима души, единият от които, наричали „старейшина“. Избирали ги за три години помежду си. Оттук тръгвали и сурвакарите, ставало ладването. Тук правили седянките с огньове, додето падне снегът.

Интересен обичай имало срещу Нова година. Преди да стане полунощ, цялото село се събирало на площадчето – и старите, и младите, и децата. Обличали две девойки в бяло. Те вземали по два бакъра на кобилицата и без да ги придружава друг, слизали на гераня под селото. В полунощ вземали вода и се връщали при чакащите. Всички си сръбвали по глътка от тази вода за здраве.

По сватби, хора, сборове и вечеринки, свирели местните кавалджии, гайдари, но най-изкусни били гъдуларите. Познавах един от тях, по име Петко Иванов. Веднъж ме заведе в къщата на баща си. В мазето видях останките от голям ромел – каменна мелница. Най-интересното в него бе второто му голямо колело, наричано „келево“. То се задвижвало, когато човек стъпи и започне да върви по него.

Това е само частица от многото, което може да се каже за село Даевци – едно оживено някога възрожденско селище в нашия край. А може би все още има възможност да се запазят някои негови архитектурни ценности, да се върнат хора в запустяващите му къщи?

 

Радослав Колев

Статията със заглавие „Има и такова село – Даевци“, е публикувана във в. „Балканско знаме“ бр. 136, 14 ноември 1986 г.

 

* Цаньо Ралев Кънев /1851-1931 г./ е син на майстора дюлгерин и резбар от Даевци - Рали Кънев Цанев /Йончев/. Според сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./ и арх. Николай Тулешков, той е роден през 1801 г. и умира през 1903 г., на 102-годишна възраст, както споменава тезисно в книгата си „Български възрожденски майстори“ /1965 г./ проф. Асен Василиев. Според последни проучвания обаче, той е роден през 1814 г. и си отива от този свят през 1904 г., на достолепната 90-годишна възраст. По сведения на резбаря Цаньо Антонов, той бил изкусен майстор строител и резбар. Освен собствената си къща в Даевци, през първата половина на 19 в., строил и украсявал с резби къщи в Жеравна и Ичера, за съжаление, неуточнени. В сборника „Тревненска художествена школа“, откриваме още данни за построени и украсени с резба къщи от същия майстор в с. Градец /Сливенско/ и гр. Котел, също неуточнени. От същия източник е и сведението, че тревненски майстори изработили иконостаса на църквата „Св. Николай“ в с. Змеево /Старозагорско/, сред които вероятно е бил и уста Рали, който работил и при строежа и украсяването на Райковата къща в Трявна през 1846 г. /според сведенията от сборника и книгата   „Тревненско резбарско изкуство“ /1962 г./ на Димитър Друмев/.

Съпругата на дядо Рали се казвала Станка. Освен Цаньо, те имали още двама сина – Къньо и Илия /чийто син Станьо ** /р. 1892 г./, се споменава в текста по-горе/, и три дъщери – Рада, Пена и Неда.

В албума на Цаньо Антонов – „Резбата в Тревненската къща“ /1956 г./, откриваме снимки /№1, 2/, за по-голяма яснота, отбелязани в червено, от къщата на дядо Рали в Даевци, и още две - с номера 3 и 4 от къща в същото село, които прилагам към снимковия материал…

 

Снимки №1 и 2 – Камина и резбовано шкафче към нея в къщата на дядо Рали от с. Даевци

Снимки №3 и 4 – Камина и резбовано шкафче към нея в къща от същото село

От вековния глог в селото,
днес е останала само една малка
част от ствола...
Снимка: Кристиян Ненов

Къщата на Цаньо Ралев в Даевци, строена от баща му уста Рали
Снимка: Кристиян Ненов

Друг ракурс на къщата на уста Рали
Снимка: Кристиян Ненов

Къщата на уста Рали
Снимка: Кристиян Ненов

Къщата на Илия Иванов Ралев, внук на дядо Рали
Снимка: Кристиян Ненов

Къщата на Станьо Илиев Ралев, внук на уста Рали
Снимка: Кристиян Ненов

Къщата на Райко Илиев Ралев
в Даевци, внук на дядо Рали
Снимка: Кристиян Ненов

Къщата на дядо Белчо
Снимка: Кристиян Ненов

Къща в Даевци
Снимка: Кристиян Ненов

Къща в Даевци
Снимка: Кристиян Ненов

Страница от албума на Цаньо Антонов
"Резбата в Тревненската къща" /1956 г./
Снимки №1 и 2 –
Камина и резбовано шкафче към нея в
къщата на дядо Рали от с. Даевци
Снимки №3 и 4 –
Камина и резбовано шкафче към нея в къща от същото село