Любопитки от старите хроники

В края на XIX в. /1892-1896 г./, когато Трявна наброявала 2500 души, местната интелигенция се състояла от 16 учители, 4 свещеници, 2 адвокати и по двама чиновници в Съда, Земеделската каса, Общината и Околийското управление. „Номенклатурата на тоя тридесетчленен състав трябва да бъде удвоена, тъй като и съпругите носеха служебните наименования на мъжете си: „даскалицата“, „кметицата“, „началничката“, „съдийката“, „касиерката“ и пр.“, пише Димо Казасов в книгата си „Някогашните наши градове“ /1975 г./.

До 1894 г. в Трявна нямало лекар, зъболекар, аптека, имало само един фелдшер. През 1895 г. дошъл френският възпитаник д-р Гилберт, евреин по народност. От време на време „мълчанието на главната улица“ се нарушавало от шум на файтон и тропот на коне – знак, че в града е дошъл чужденец. Едва стигнал до мегдана, тревненци от Горната махала, „раздвижени от мълниеносната мълва“, вече знаели „кой е дошъл, какъв е на вид и за какво е дошъл“…

Един път в месеца от Търново, пристигал зъболекар, чието идване се ознаменувало от „громолът на звънеца“, окачен на файтона. Седалището на превозното средство служело за „зъболекарски кабинет“. През останалото време, неговата професия упражнявали двама тревненски бръснари, на чийто дюкяни висяла табела: „Вадим зъби без ох!“.