Дълбок поклон пред паметта и саможертвата му!
Самоубиец
„Що е туй? Убийство пак?“
Слисана стои тълпата -
непознат левент юнак
повален е на земята.
В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.
Чували го бяха те,
но не знаеха юнака…
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.
И не
някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.
И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: „Не мен,
само моя труп!“ И свари
револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело -
трясна гръм - и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.
Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори…
Някой казва: „Той е луд!“
„Свят е!“ - други отговори.
Пенчо Славейков
Из стихосбирката „На Острова на блажените“,
1910 г.
Ангел Кънчев
Снимка: НБКМ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.