Даскал Тотю и неговата многострадална Геновева в спомените на сина му Димо Казасов

Тогава, през 1893 година *, в моя роден градец Трявна, нямаше забавления извън тия, които бяха свързани с коледните и великденските празници. Ето защо изненадата беше голяма, когато бай Рачо барабанчикът оповести, че в събота вечер даскалите щели да представят „Многострадалната Геновева“. До деня на събитието оставаха само три дни, през които даскалското мероприятие беше единствената злоба на деня. Пред фурните и чешмите, пред вратните, където жените разгъваха своето клюкарско творчество, в кръчмите, където мъжете бистреха политиката – навсякъде и всички говореха за „Многострадалната Геновева“. Моята баба не остави на мира дядо ми **, докато той не купи билети. В построеното през 1837 година училище имаше театрален салон, в който на Петровден раздаваха свидетелствата на учениците след малка литературна програма. Тогава украсяваха салона с цветя и зеленина. Видяхме, че и сега правят същото. Салонът не побираше повече от 200-300 седящи зрители и ето защо подвигът на учителите бе обсипан с упреци от не успелите да си купят билети. Помня с какво самодоволство моята баба Мара се хвалеше на съседките си, че имала билети за първото място.

Най-сетне дойде многоочакваният ден. Облечени празнично, ние се запътихме към училището, голямата врата на което бе окичена с венец от цветя. Прекосихме големия му двор, изкачихме стълбите до дългия коридор и попаднахме в театралния салон.

За мен салонът беше цяла изненада. Около стените му бяха окичени много свещи и то не лоени, каквито дядо ми сам приготовляваше, а спермацетови. Нетърпеливата ми баба ни бе завлякла рано в салона и само тук-таме, на прикрепените върху газови сандъци дъски, седяха посетители. Хората почнаха да прииждат и салонът бързо се преизпълни с прави и седящи. Когато от сцената прозвуча звънецът, всички се омълчаха в очакване на третия му удар.

И след третия звънец завесата не се вдигна скоро и моята нетърпелива баба се обръщаше ту на ляво, ту на дясно, ту назад, за да сподели със съседките си негодуванието си от досадния бавеж. Най-сетне завесата се вдигна и тя облекчително въздъхна. Когато на сцената се появи многострадалната Геновева, баба ми измърмори нещо сърдито на дядо ми. Тя бе открила в лицето на Геновева образа на своя син.

Моят баща, народен учител, бе прочут певец с много висок теноров глас. Нему се паднал жребият да изпълни ролята на Геновева. Когато натруфен като кокона той се появи на сцената, хората зашушукаха: „Даскал Тотю“, „Даскал Тотю“. Аз се възгордях, а баба ми, засрамена наведе очи, които само от време на време отправяше към сцената. Когато представлението свърши и ние се запътихме към дома, баба ми непрекъснато се караше на дядо ми, загдето бил позволил на сина си да става жена и да я срами пред хората.

Недалеч от нашата къща имаше фурна, където жените носеха гювечи, тави и хляб за изпичане. При всяко замесване на хляб, което ставаше един път през седмицата, баба ми замесваше една малка питка със сирене, която очаквах с нетърпение.

Изсъхналият през седмицата хляб се нарязваше на филии, които се нареждаха в съд с прикрепени клечки над малко вода и се задушаваше. В понеделник баба ми беше замесила хляба с обичайната питка и ги понесе към фурната. Аз я придружих, за да изчакам изпичането на питката. Когато пристигнахме до фурната, изправените пред „пишкиня“ (дървената площ, на която се поставят дъските с хляб) жени я посрещнаха с думите: „Маро мари, ти си била родила многострадалната Геновева пък мълчиш, не се хвалиш! Кога ще й търкаляме питката?“.

Баба ми измърмори нещо сърдито, остави хляба да чака реда си и ние се върнахме в къщи, гдето тя пак се скара на дядо ми, загдето е допуснал да се гаврят хората с нея. Тя обичаше много своя единствен син и на него нищо не посмя да каже.

 

Димо Казасов

Из книгата „Преживелици“, 1979 г.

 

* По сведения на Лидия Горанова - дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, първите сценични представления по пиески, композиции и диалози, писани и поставяни от Петко Р. Славейков датират от 1856 г. Наличието на училище и читалище в духовния живот на тревненци, естествено поражда идеята и за третия културен институт - театъра. И така, през 1872 г. тук се организира първото театрално представление – пиесата ”Многострадална Геновева”, представена на импровизирана сцена в Школото. С нея се поставя началото на театралната дейност в града.

 

* * Дядото на Д. Казасов, по бащина линия, за когото става дума в текста, е Димо Цанев Донин /1830-1900/, родом от Трявна, брат на казасите Никола и Димитър Цаневи Донини. И тримата братя упражнявали този стар занаят, но най-изкусен майстор бил Никола.

Съпругата на Димо Ц. Донин, се казвала Мара Стойчева Димова /1832-1914/ и също била родом от Трявна. Техният син Тотю Димов Казасов /1858-1916/, бащата на Димо Казасов, който бил учител по занятие, имал три сестри - Дона, Деша и Кина. Споменава се и за един негов брат, на име Цаню, за когото обаче, липсват всякакви сведения. Твърде вероятно е, да е починал като дете…