In Memoriam. В памет на Вера

Днес се навършват три години от смъртта на непрежалимата Вера Христова – журналист, писател, поет, блестящ публицист, Почетен гражданин на Трявна. В нейна памет публикувам един прелюбопитен спомен от книгата й „Следа от жигосване“ /2005 г./, който едва ли е достояние на мнозина, но е поредният щрих в картината на богатата й душевност, богоговееща пред Трявна и Тревненското…

Почивай в мир, скъпа Вера! Нека е светло на душата ти! Днес ни липсваш повече от всякога със своите мъдри слова, висока ерудиция, човеколюбие и доброта!

 

Ремарк в Трявна?!

 

След смъртта на Ерих-Мария Ремарк през септември 1970 г. бях впечатлена от твърде скромното „отбелязване“ на този факт в печата. И особено от изказаните предположения, че у нас малцина знаят кой е Ремарк.

Това ме някак амбицира да докажа противното. Поисках справка от Градската библиотека на Трявна. Два факта бяха категорично в моя полза: Библиотеката имаше почти всички издадени на български език книги на Ремарк. И още – Ремарк беше между най-четените автори в Трявна.

Това написах в една кратка бележка за местния вестник „Тревненски зов“. И прибавих: „В това има нещо много трогателно, защото големият немски писател, който според собствените му думи, не желаеше да живее в една страна с Хитлер и остана „чужденец в родината си“, е близък, обичан и нужен на хората в един малък балкански град.

Измежду малцината българи, които лично се познавали и са се срещали с Ремарк, е проф. Георги Делчев, поклонник на старинната хубост на Трявна. Той изпрати една маска на писателя, която направил през 1960 г. във Филаделфия при една от срещите им.

Нейното отпечатване в нашия вестник и тези няколко оскъдни реда нека бъдат израз на дълбокото ни уважение и почит към паметта на художника и бореца против милитаризма и фашизма Ерих-Мария Ремарк“.

Тъй като проф. Делчев (професор по медицина в Пражкия университет и изобретател на безникотиновите цигари) беше любезен, изпратих му вестника с благодарност („Тревненски зов“, бр. 10, 1970 г.). След няколко месеца проф. Делчев пристигна в Трявна и ми съобщи, че изпратил вестника на жената на Ремарк. Тя му писала трогната, че в един малък град на България името на нейния знаменит съпруг е известно и обичано. В писмото тя писала, че подарява сумата от 15 хил. лв., които има да получава от български издателства на Трявна с молба да се построи Дом или Читалня на името на Ремарк. Проф. Делчев ме увери, че Полет Годар дотолкова била любезна, че ако сумата от 15 хил. лв. се окажела недостатъчна за построяването на дома, била готова да изпрати разликата чрез свой представител в Истанбул, на когото вече била дала съответните разпореждания. Освен това тя писала, че когато домът бъде построен, ще изпрати за него всички издания на Ремарк на чужди езици.

Това е, което зная от самия проф. Делчев, без да поставям под съмнение казаното, въпреки че не съм виждала писмото от П. Годар. Зная със сигурност обаче, че професорът е съобщил за този случай на литературните среди на столицата и някакъв „отговорен другар“ от Комитета за култура възкликнал: „Е, как може това? Някаква си провинциална журналистка писала нещо за Ремарк и сега да се прави там такъв дом! Не, парите ще ги вземем тук, в София и с тях ще направим това, което иска вдовицата на Ремарк!“.

В Трявна никой не се заинтересува. Ех, успокояваха ме познати. Нали знаеш, народът го е казал: насила можеш да вземеш от човека, ама насила да му дадеш – не! Историята се улегна в някаква почти криминална мъгла. Нищо не знаех години наред. Никой нищо не ми е казвал. И чак през 1999 г. при едно събиране с пишещи събратя от Габрово някой ме закачи за тази случка. Казах, че не знам дали има каквито и да е последици. И тогава, изненадващо за мен, някой, дори не разбрах кой, седнал край масата, го каза: „Ти не знаеш, но има. Парите са били усвоени!“. Не знам защо дори не попитах за какво са били усвоени! И откъде всъщност знае за това.

От цялата тая история ми останаха две смехотворни закачки. Първата, че парите били приведени директно на мен. И втората, че тези 15 хил. лв. са най-големият хонорар, с който са оценени 15 машинописни реда. Е, остана ми едната гордост от това! И по-голямо от нея е само удовлетворението ми, че показах как в презряната провинция хората знаят, четат и уважават големите писатели на Европа.

 

Вера Христова