Читателите питат, ние отговаряме. В Трявна имало обществена баня още след Освобождението

В отговор на читателски въпрос за годината на построяването на бившата градска баня, в която днес се помещава единственият по рода си на Балканския полуостров - Музей за азиатско и африканско изкуство, с изненада открих, че в Трявна е имало „обществена“ баня още след Освобождението. Вероятно тя се е намирала на същото място, където години по-късно, е построена сградата на бившата градска баня. Сведения за това откриваме в една статия на Недка Пенчева, озаглавена „С мисъл, сърце и ръце“ /сборник “От ръката тревненска“, 1987 г./. Както пише тя, малко по-надолу от Възрожденския площад с Часовниковата кула, край реката, се е намирала „обществената“ баня на Тодорица поп Николова /поп Койчева/ *. Няколко големи каци, под навес, се пълнели с вода направо от реката. После водата се загрявала и по тръби се отправяла в постройка с малки коритца /лъкани/.

„Новата“ сграда на градската баня е построена през 1958 г., както става ясно от доклада на д-р Вяра Белева – „Дарителят Златко Паунов и създаването на Музея за азиатско и африканско изкуство“ /Сборник с известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, т. 5/2019 г. /, която преди година публикувахме и в групата.  

Емблематичната сграда със щъркеловото гнездо, която днес приютява дарението на Златко Паунов с произведения на изкуството от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански страни, е сменила последователно няколко собственици - Общинско предприятие „Бялката“ - гр. Габрово, Туристическо дружество „Планинец“, „Казино империал“ ООД. Дълги години наред бившата градска баня е изоставена и се руши. Нейното възстановяване започва след включването й в проект „Красива България". Ремонтните и възстановителни дейности стартират през 2001 г., а на 18 май 2004 г., се състои официалното откриване на Музея за азиатско и африканско изкуство.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Тодорица поп Николова /1855-1923/ е дъщеря на поп Никола поп Койчев /1812-1863/, племенник на поп Йовчо - летописецът на Трявна. Съпругът й Цаню Димитров Казасов /1845-1903/ пък е син на Димитър Цанев Донин /р. 1823 г./, брат на известния тревненски казас Никола на Цаня Донина, който също се занимавал с казаслък.

** Снимка: Лилия Резачева