В тази група отбягваме политическите тежнения на днешното. И то съвсем умишлено. Уроците от миналото са достатъчни. Уви, не за всички ни. А знаците, белезите, следите са навсякъде около нас, стига взорът ни да е достатъчно сензитивен, за да ги обозре и промисли. Залутани в битийните си колизии, световните, политически и икономически катаклизми, в условията на ескалираща омраза, разединение, агресия и посредственост, все по- апатично и безлично, предъвкваме случващото се около нас, фокусирани в така лелеяното „утре“. А то с всеки изминал ден, се размива в една все по-невъзможна утопия. Като се замисля колко „утре“-та пропиляхме през последните над 30 години, не ми е никак странно, защо ми е в пъти по-уютно в далечното минало, за което често си хортуваме тук. Нищо, че и тогава не е било нито лесно, нито леко. Но поне е било Истинно откъм Ценности и Дух. Всъщност, най-големият препъни камък на днешното, е именно все по-осезаемият дефицит на всичко онова, що се вписва в понятието „Духовност“. А то не е никак малко и никак не е за подценяване. През последните години на вечен преход и промяна, Духовното дотолкова се е свило, че днес витае в обръщение по-скоро като понятие, капсулирано в пошла партийна мантра. Примери колкото щеш – от сричащите невнятно по телевизии, социални медии и радиа корифеи на това и онова, през подрастващите по улиците, които се образоват предимно от даскал Гугъл, до върховете на политическия „елит“, който повече наподобява на едни известни обори от гръцката митология, отколкото на някогашните строители на съвременна България… И ето, че доживяхме да опровергаем Паисий, и да има от що да се срамим, че сме българи…
Спорадичен, смешен плач, по Ботевски, остава и призивът за
ново, най-вече Духовно Възраждане. Въпреки, че и този най-емблематичен и цветущ
период от родната история, бе омаскарен политически. И макар, че оптимистичната
теория за бъдещето на България все повече се обръща на празна химера, ще ми се Виделината
да е близо. Ще ми се да обръщаме по-често взор към вътрешните си селения, да
потърсим там смисъла и духовните начала и ценности, да усетим във вените си древния
пулс и плам на предците, да сме по-книжовни и просветени, по-добри и
съзидателни, за да възкресим из мъртвините на днешното достойни бъднини за
обичната ни България…
Галина Иванова
* Илюстрация: худ. Цветан Колев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.