Разпети петък /поезия/

Тъй както наште древни прародители,

в онез отколешни и тъмни времена,

са търсили по скритите обители

заревото на божията светлина –

 

така и ние, гаче ли подгонени

от сенките на нашия безумен век,

отдъхваме спасени и забронени

със вярата в Спасителя богочовек.

 

Приканени от звъна на клепалото,

ний влизаме във храма в благочинен строй

и коленичим горестно пред тялото,

което нявга сам ни бе разчупил Той.

 

Заслушани в молитвените шепоти,

във успокойния напев на Отче наш,

целуваме ний образа безтрепетен,

изографисан върху проснатия плащ.

 

Под него ний поредно преминаваме –

малцината поклонници на тоя храм –

клепалото забива на прощаване,

на устните ни тръпне изповеден псалм.

 

Ний дигаме молебствено десниците,

очите ни изпълня грейналия свод,

във шепите ни гаснат вощениците

от купола ни благославя Саваот.

 

Николай Марангозов *

Из „Стихотворения и поеми“, 1981 г.

 

* Николай Марангозов е роден на 2 януари 1900 г. в с. Късовци (днес квартал на гр. Плачковци) в семейство на самобитен резбар. Истинското му име е Николай Цанев Нейков, използва и псевдонимите Валерий Есен и Николаус, с които подписва ранните си публикации във в. "К’во да е". Като ученик в Априловската гимназия издава под псевдонима Любокрас (заедно с Ванимил - Димо Димитров) стихосбирката "Под разцъфналите липи" (1918), редактира и списание "Луна" (1919). Авангардната му стихосбирка "Нула. Хулигански елегии" (1923) излиза с псевдонима Н. Янтар, даден му от издателя Гео Милев. Ръкописът на книгата редакторът на списание "Пламък" получава от Светослав Минков, тъй като по това време поетът следва архитектура в Дрезден и Берлин. Вече завършил висшето си образование, Николай Марангозов работи като архитект и активно публикува в списание "Златорог", явно стимулиран от редактора Владимир Василев. Лирическата поема "На повратки в село" (1940, преработвана в следващите издания) предизвиква широк обществен отзвук. Близки до народнопесенната стилистика на тази творба са и поемите "Легенди" (1943), "Заник и поник в Балкана" и "Родословие". Най-значимата книга на Марангозов е антологичната "Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919-1943" (1948). След това издава множество стихосбирки, включително и за деца, които нямат значима стойност. Умира на 3 ноември 1967 г. в София.

** Илюстрация: "Интериор на църква", 1920 г., худ. Нягул Станчев