В дните на дърворезбата. Неизвестни фотографии на резбаря Иван Касев, изваял резбената украса на около 150 черкви у нас

Преди време получих две снимки на резбаря Иван Николов /Колев/ Касев от тревненското село Генчовци. Те са от фамилните архиви на неговите наследници и съм им изключително благодарна за съдействието по уточняване на някои биографични сведения и родословието на майстора. Снимките се публикуват за първи път. Надявам се в близко бъдеще да ви разкажа повече интересни сведения и факти от неговата житейска биография.

Днес ще припомня тезисно някои сведения за майстор Иван Касев от доклада на д-р Румяна Дечева от ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“, поместен в т. 4/2015 г. на сборника с известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуства в Трявна, който публикувах преди време. Подробен списък с изработените от него или в съдружие с други майстори - владишки тронове, иконостаси, олтарни двери, амвони, е отпечатан в енциклопедичния труд на проф. Асен Василиев „Български възрожденски майстори“ /1965 г./. Детайлните сведения се дължат на дългогодишното приятелство между Иван Касев и проф. Василиев, което датира от 1942 г.

Иван Николов Касев е роден през 1881 г. в с. Генчовци, а години по-късно се преселва в търновското село Асеново. Той е син на друг именит майстор – строител и резбар – Никола /Колю/ Иванов Касев /1855-1940/. Още от малък бил впечатлен и очарован от резбата в тревненската църква „Св. Архангел Михаил“, където майка му – Рада Колева Митева, го водела да се причестява, и прерисувал всичко, което виждал в храма. Първоначално учил резбарство при баща си. Когато започнал да дълбае със слабите си още ръце често резбите му се чупели, а баща му ги слепвал и използвал в работата си. Около 1900 г. Иван Касев започнал самостоятелна работа в съдружие със сродника си Недялко Ганчев. С братовчед си Генчо П. Марангозов работил 6-7 години. Плод на съвместната им работа е иконостасът на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, „първенството е обаче на Генчо П. Марангозов“, отбелязва проф. А. Василиев. Двамата работили и резбата за българския павилион на Световното изложение в Лиеж, Белгия през 1905 г., заедно с други тревненски резбари.

Иван Касев е автор на изключително голям брой иконостаси, владишки тронове и малки иконостаси, намиращи се в много църкви основно в Централна и Североизточна България. Интересен факт, описан от Асен Василиев, е употребата на алтернативни материали за пластичната украса на циментовия иконостас в с. Върбица, Плевенско, където майстора работил заедно с Генчо Цанюв през 1900 г. Към намиращата се в селото хума след изпичане и пресяване, те добавяли безир или слънчогледово масло и от тази смес изработвали детайлите за украса.

От кореспонденцията между проф. А. Василиев и Иван Касев става ясно, че майсторът работил от петнадесетата си година и до 1963 г., изрязал резбената украса на около 150 църкви. И въпреки богатата си творческа биография, не успял да се замогне финансово. Особено трудни били 40-те години на миналия век, когато църквите „испаднали“ и почти не се намирала работа. А и съпругата му, „почти саката“, била в тежко здравословно състояние. Наложило се, с помощта на проф. А. Василиев, да продаде старите си инструменти, за да си помогне финансово. А жена му не само се грижела за къшната работа, а правила и позлата /не с бронз/ на църковни резби на някои от места, където той работил.

От последната пощенска картичка до проф. А. Василиев, която носи дата 20 ноември 1965 г., става ясно, че Иван Касев и съпругата му, се преместили да живеят при дъщеря им във Велико Търново. Майсторът починал на 25 октомври 1967 г. в с. Асеново.

„Писмата, писани в залеза на живота на стария резбар, разкриват неговата огромна обич към изкуството на дърворезбата и огорчението му от тежкото положение, в което е изпаднал след дълги години на усилен, но вдъхновен и продуктивен труд“, отбелязва в заключение д-р Дечева.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Резбарят Иван Касев със семейството си
Снимка: Ивайло Димитров

Иван Касев със съпругата и дъщеря си.
На заден план се вижда резбованата рамка
на огледалото, което още се
съхранява от неговите потомци
Снимка: Ивайло Димитров

Майсторът строител и резбар
Никола /Колю/ Касев,
баща на Иван Касев

Владишкият трон от
църквата „Св. Йоан Кръстител“ в с. Бучуковци,
дело на резбаря Иван Касев,
е експониран в Икономовата къща в Дряново
Снимка: Гергана Симеонова - екскурзовод

Фрагмент от Владишкия трон на църквата в Бучуковци
Снимка: Гергана Симеонова - екскурзовод