Участието на тревненци в Априлската епопея

На 24 април 1876 г. в Горна Оряховица се провежда заседание на Търновския окръжен революционен комитет за доклад и преценка на подготовката за въстание. Присъства и апостолът на Търновски окръг – Стефан Стамболов. Представител на Тревненския революционен комитет е Цаню Захариев, който докладва, че в Трявна има подготвени 50 оки барут и готови до 200 души. Заседанието не било приключило, когато пристига „Кървавото писмо“ на Т. Каблешков. Присъстващите останали учудени и разтревожени от това избързване. Някой казал: „Пак се побъркахме. Ние не сме подготвени за въстание“. Въпреки това се взема решение да се обяви въстание в Търновски окръг. Уточняват набързо кой къде ще иде и каква лозинка /парола/ ще има. Известно е как се развиват събитията по-нататък. Търново, главният град на окръга, не въстава. Главният апостол Ст. Стамболов се укрива уплашен. Определеният за Трявна войвода – Никола Кабакчиев, също се укрива… Цаню Захариев се завръща в Трявна и съобщава решението да се въстане, и, за да не убие духа на тревненци, не споменава, че Н. Кабакчиев се е скрил. Нямало кой да стане войвода.

Когато до тревненци достигат слуховете за обграждането на въстаническата чета в Дряновския манастир и научават, че габровци „излезли“, Ц. Захариев и Васил Михалев отиват в Боженци, за да научат какво става в Габрово. Там установяват връзка с въстаниците Иван П. Габровски /Попчето/ и Тотю Зеленодръвски от с. Нова Махала, от които разбират, че габровци „излезли“ и тръгнали към Троян, а трима войводи, дошли от Влашко, са в Нова махала – Христо Патрев, Тодор Кирков и Станю Гъдев. Тримата заминават за Трявна. Когато тревненци научават, че ще имат предводители, от които ще изберат войвода, Симеон Цонев – Моната, изнася знамето на въстаниците, най-напред пред къщата на Томча Балабана, а по-късно на мегдана, където произнася заветните думи: „Свобода или смърт“. Датата е 5 май 1876 г. Въстанието в Трявна е обявено.

Населението е подготвено а, когато идва решителния час, излизат 90 души. Изпратени с песни от жени и деца, с водач Тодор Оптармана, тревненските въстаници се отправят към Ганев хан. Там пристигат около 50 души. Поради грешки в организацията, лошо въоръжение, колебанието у по-заможните и предателското поведение на Михаил хаджи Икономов, който избягва, увличайки и други, въстаниците намаляват. Едва 25 души пристигат в с. Нова махала, Габровско, където четата тържествено е посрещната от местните жители. С камбанен звън, цветя и песни, отбелязват 6 май, като първи ден на свободата. От близките колиби се присъединяват нови въстаници и четата нараства на около 120 души. За войвода избират Христо Патрев, а Станю Гъдев и Георги Кирков - за негови помощници. Четата полага клетва на 9 май. Два дни по-късно се води бой с башибозуци, който продължава цели пет часа. Три пъти се вдигат турците на „юруш“, но въстаниците успяват да ги отблъснат. Падналият него ден сняг, унищожава голяма част от барута, а пристигането на турска редовна войска, която почти обгражда четата, принуждава въстаниците да се укрият в близките колиби. Една част от тях са избити, други заловени. Започват претърсвания и арести за останалите. Така завършва въоръжения опит за въстание на тревненци.

На 10 май с.г. в Трявна пристига Фазлъ Паша с намерение „да срине това гнездо на комити“. Двете му артилерийски оръдия са насочени срещу града, а тревненци „чували как турците си точат ножовете“. Чорбаджиите на колене молят страховития турски военоначалник за милост. Сами предлагат поне един да дадат за жертва. Хващат младежа Стефан Симеонов, бият го, за да каже, къде се крие Симеон Цонев – Моната, но той не издава нищо. Както и друг път е ставало дума, Фазлъ Паша, когото европейския печат нарича „Коняк паша“, е не само страстен ракиджия, но и много алчен. С гощавки, тревненска ракия, 1000 жълтици и една петолира бакшиш /сума, надвишаваща данъка за 2 години/, събрани от населението, чорбаджиите успяват да склонят свирепия Фазлъ паша да пощади Трявна, като го убеждават, че от града не са излезли никакви въстаници.

Ако той бе установил съществуването на тревненската чета и участието й в сражението, Трявна също щеше да бъде опожарена, като с. Новата махала. А и въстанието е в такива размери, че не предизвиква „бесни изстъпления“, както в Южна България. Най-скъпи жертви дават там, където се водят сраженията.

Не бива да се подценява и принизява участието и готовността за саможертва у ония, които тръгват след знамето от тревненския мегдан и извървяват пътя до края. Въстаниците навсякъде са малка, броена цифра. Хилядите жертви са дадени при поголовното отмъщение и саморазправа на башибозушките орди.

От известните по-сетнешни събития при преследването и търсенето на въстаниците, прави впечатление следното: в продължение на 6 месеца Цаню Захариев и брат му Кънчо, са укривани все от жени, бедни колибарки, без да знаят съпрузите им. Имената им не са достигнали до нас, защото Ц. Захариев ги нарича с имената на мъжете им – Колювица, Кънювица, Митювица. Показателен е фактът, че братята Захариеви, преди да отидат в колиби Новаковци, където ги укрила майката на тяхната слугиня, почукали на вратата на поп Кою Витанов. И този прочут резбар, с неоценим принос за тревненското резбарско и зографско изкуство, който приема Васил Левски и Георги Измирлиев у дома си, подпомага с пари Тревненския комитет, не само не им отваря вратата на дома си, но ги пропъжда с грубост и заплаха – „Бре, проклети сине, ти запали цялата Трявна, само нашата къща не беше запалил, дойде и нея ли да запалиш. Оттук да се махаш!“, а синът му Марко добавя: „Далеч да бягаш… хайде, върви си, върви си, че ми се спи!“…

Единствената жертва от тревненските въстаници, е зографът Петър Генчев, който е предаден от Хуба Илиева от Димиев хан. А Богомил Даскалов, записал сведение, че въстаника е предаден от съпругата на Стойно Качавуна.

След въстанието са арестувани 30 души. От тях осъдени са: Георги Генков – на 7 години, синът му Стефан Г. Генков – на 5 години затвор и по-късно заловения Георги Калчов – на 5 години. За сравнително леките присъди, интересни сведения разказва Юрдан П. Тодоров в своите „Воспоминания по въстанията в Търновски санджак през 1876 година и по съденето на българските въстаници в Търново“ (1879 г.)/, които публикувахме преди време.

Тревненец, за дейността на когото, трябва да се отдели специално внимание е архимандрит Кесарий /1833-1910/ със светското име Кънчо Цанев Кънчев – Даскалов от Даскаловата фамилия. Той е председател на Революционния комитет в Копривщица. От 1870 г. до обесването на В. Левски, метохът в Копривщица, където архимандрит Кесарий е духовник, служи за убежище и скривалище на Апостола.

В последната героична проява на Априлското въстание – преминаването на Ботевата чета от Влашко в България, участват тревненците Кънчо Петров Скорчев и Захария поп Петров, участник в Тревненската чета, който след разпръсването й, бяга във Влашко и се записва в Ботевата чета. И двамата доживяват Освобождението на България.

Като четник от четата на Таньо войвода, която преминава Дунава на 16 май 1876 г., загива тревненецът Кара Петър /Г. Иванова – тази история ще ви разкажем в отделна публикация/.

 

 

Подготви Галина Иванова по доклада на Кънчо Пенчев и Иванка Бонева - „Участие на тревненци в борбите за Освобождение на България от турско робство“, публикуван в сборника, посветен на 120-та годишнина от рождението на Ангел Кънчев, 1972 г.

 

***

В архива на Христо Н. Даскалов е запазено ценно писмо от тревненския въстаник Георги Генков, което Богомил Даскалов публикува във в. „Пробуда“ /бр. 14/15 януари 1931 г./, в рубриката „Архив на Трявна“, със заглавие „Документи по въстанието в Трявна през 1876 г.“. Припомняме, че по спомени на еленчанина Юрдан П. Тодоров, един от седмината български съдии в Извънредната комисия в Търново, сформирана специално за процеса срещу бунтовниците, Георги Цанев Генков (р. 1817 г.) /внук на чорбаджи Генко Петров/ бил осъден на 7-годишен затвор в окови във Видинската крепост, а синът му Стефан Генков и Георги Калчев - на 5-годишен затвор.

А ето и текстът на писмото, който публикуваме дословно:

„77 II януарий видин из терсаната /крепост/

Г. Христу никифорув, след поздравлението ни идими да ви явими днес чи са намервами в видин от търнову на пратиха в русчук преди три месеца сполучихми и видинската тъмница стана осям месица как сме паднали в затвор сас синаси и синми стефан е затворен ама той остана в търнуву апък домашни нито знам на койса огън та от толкова Трявна нази от браха за най-първи востанници и тое сас никола на цаня райкова сас клеветата той ми е първия клеветник спореди него ще теглими за едно цяло селу да теглими пет години джеза /глоба/ ако даде бог живот и здрави и и него ше притеглим и друго нема що дати се фаля от каде харчлъка сми много къси ако имати времи и ако обичати малко пари проводети ни ако ни проводити пак също който даде книгата ми можи да проваждаш и на мию нещо та сас неговото писмо за едно ако не друго молимва барим по едно писму да пиши ти можи даси известен каде нази /Б. Д. Трявна, която в турско време се е наричала село, както и Елена, Габрово, Дряново. Христо Н. Даскалов е бил учител във Враца от 1872 до 1879 г./ какво е и що е и наскоро ако ви са случи чиляк за да провождати книга каде селу пиши в писмото си изаради нази чи си на разбрал живу издрави и нема друго що да ви пиша оставам во здрави.

         Ваш приятел Георги Цаню Генков.

Георги Калчув трявна и той заедно сас мене колкото другар за разговорка“

Зографът Цаню Захариев

Зографът Васил Михалев

Зографът Симеон Цонюв - Моната

Христо Патрев - войводата на Тревненската чета

Тодор Кирков - помощник на войводата

Станю Гъдев Гунев - помощник на войводата

Петър Генчев -
единствената жертва от Тревненската чета

"Четата на зографите", отляво-надясно:
Петко Отвъденеца, Цаню Захариев, Цаню Д. Стойчев, Васил Михалев
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Георги Генков - внук на чорбаджи Генко Петров,
въстаник в Тревненската чета,
който е осъден на 7-годишен затвор, в окови,
във Видинската крепост
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Архимандрит Кесарий -
председател на Революционния комитет
в Копривщица

Кънчо Петров Скорчев - въстаник в Ботевата чета