Как резбата на тревненските майстори спасила града през бунтовната 1876 година

През бурната 1876 г. тревненци също дали своята дан в борбата срещу поробителите. Те се вдигнали с оръжие и се включили в боевете при с. Нова махала, Габровско. Най-смелият резбар и иконописец Симеон Цонев – Моната, издигнал знамето и го забил на площада в Трявна. Било 5 май 1876 г.

Пандурите и двамата заптии, които служели в Трявна, изчезнали още щом видели знамето на въстаниците. Но въстанието било потушено от турските войски, водени от Фазлъ паша, които се отправили с топовете си към Трявна. Пашата знаел за тревненските бунтовници, но какъв е броят им и каква съпротива са били в състояние да окажат, никой не можел да каже. Войските заели височините над Трявна. Пашата изпратил един млад офицер в града, понеже предполагал, че „бунтовниците“ все още се държат там.

Тревненските чорбаджии не знаели къде да заведат офицера, за да разговарят с него. Във всяка къща той можел да види нещо, което не бивало да се вижда. На Иванчо Бакалов, началник на Трявна, дошло на ум да го заведат в църквата. В момента там било най-удобно и празно.

Позачудил се офицерът на такъв странен прием, но влязъл в църквата. Меката светлина от свещите и кандилата насочила погледа му към хубавата резба на иконостаса и трона *. Той се приближил, загледал се с учудване и възхищение в украсата. Той дори опипвал с пръсти релефа на дървените цветя и птици. Изглеждало сякаш забравил за какво е дошъл… Офицерът бил млад и рус. Сигурно бил боснянин. От Босна били най-добрите войници на султана по онова време. А босняните са помохамеданчени славяни. Може славянската кръв да е заговорила у него, може нещо друго да е било, но офицерът се опомнил, две бръчки прорязали челото му и той строго съобщил, че турската войска трябва веднага да влезе в Трявна и ако някой се опита да се противи, градът ще бъде опожарен. Градските първенци приели ултиматума мълчаливо, макар че дотогава турска войска в Трявна не била влизала.

Отишъл си младият офицер. Чорбаджиите се втурнали да изчистят къщите от укритите комити, но комитите вече се били пръснали по околните колиби и в горите.

Следобед се задала турската войска. Градът бил пуст и тих. Начело на войската вървял същият млад офицер, а след него към 50 души войници. Други части зад него не се виждали. Спрели войниците в центъра на градчето, пред църквата. Офицерът дал някаква команда, войниците се запътили към църквата и влезли вътре. Там поп Кою дочитал молитвата си. Той никога не бил виждал такива богомолци. Ръцете му затреперали от страх. Но турците не го забелязвали. Офицерът заговорил нещо и войниците с отворени от учудване уста се загледали в църковната резба. Те също поглаждали с пръсти дървените цветя и птици. Някои се усмихвали, други разглеждали безучастно църквата. Турците, които трябвало да накажат бунтарския град, сякаш забравили защо са дошли. Чудната резба на поп Кою и на баща му Папа Витан насочила мисълта им към хубавите, слънчеви поляни, към тревите и цветята, към широкия и красив свят.

Когато излезли от църквата, никой от тях нямал желание да граби и да пали тоя беден град, в който не се виждала жива душа.

Така резбата на тревненските майстори спасила града.

Турците си заминали мирно, както дошли. Но дали хората са разбрали какво е станало, не се знае. Попът не могъл да обясни нищо, пък и нямало да му повярват. Това и сега звучи като легенда. Започнала войната за освобождението на България – много сурова, много жестока война, не останало място за легенди…

 

 

Димитър Друмев

Из книгата „Тревненското резбарско изкуство“, 1962 г.

 

 

* Според проучванията на Д. Друмев, иконостасът бил изработен през 1820-1821 г. под ръководството и с участието на Поп Витан Коюв, брат му Симеон и дядо Дончо от Божковци. Владишкият /Архиерейският/ трон е дело на Поп Кою Витанов.

** В статията на Вера Христова - „В Трявна не е било Ориент, в Трявна е било само Европа“, която публикувахме в групата преди три години, се споменава за същата легенда, разказана от L. Hardtman на страниците на „Дойче Алгемайне Цайтунг” в приложението му „Цайтбилдер” от 16 март 1941 г. Той посетил Трявна през 1940 г. После статията му била препечатана от Богомил Даскалов в бр. 157 на „Общински вестник Трявна” /1941 г./, със заглавие „Дървото проповядва”…

 

*** Снимките на фрагменти от красивата, резбена украса на църквата, са дело на фотографа Димитър Сотиров - Митака