Димитър Горов подпомага финансово Ботевата чета

Това е името на един виден деец по организиране на комитетите и сподвижник на българските възстания от 1868 до 1877 година.

Кой е Димитър Горов? На този въпрос ще ви отговори Ст. Заимов в „Миналото“. – Това е елегантният господин от Гюргево, който постоянно кръстосва Дунава до Русе и обратно, с скъп цилиндър на глава, съпровождащ две високопоставени дами, в дрехите на които се таят писма, вестници – революционна поща, назначена да се предаде в Русе на известната баба Тонка Обретенова. Важното държане и аристократически маниери са внушавали респект на турската полиция, която не се е осмелявала да провери, какво се крие под тая чокойска вънкашност.

Димитър Горов е роден в Пещера /28 юни 1840 г./ и още от млади години забягва във Влашко, гдето с труд сполучва да събере завидно материално състояние; купил си е в Гюргево къща и дюкяни, като отваря работилница за спермацетови свещи и сапун…

Към 1869 г. се оженва за Иванка Кънчева, сестра на Ангел Кънчев, от Трявна. Жена му му става главна сподвижница и помощница по пренасяне на кореспонденцията от букурещкия Централен революционен комитет, назначена за вътрешността на България.

Къщата на Горов в Гюргево е била известна под име „казармата“, понеже там е било свърталището на всичката, прокудена от България, младеж – емиграция. Всички тия хъшове, под нов вид на работници в свещарницата, се хранят и приютяват с средства на Д. Горов, който пък се е грижел да ги легитимира пред ромънските власти, да се разправя с полицейски участъци и освобождава провинени в простъпки буйните младежи - българи.

В дома му не липсвала най-комфортна мобилировка на чокойски салон; най-скъпи бижута са блестели по пръстите и главата на жена му. Тук, в къщата му, е заседавал редовно Гюргевския революционен комитет. Много пъти тук са ставали съвещания с участието на водачите революционери от Букурещ: Хр. Ботев, Ст. Стамболов, Драсов, Капитан Райчо Николов и др. Покойният свещеник П. Франгов от Бяла Черква, който като четник в поп Харитоновата чета, след разбиването й в Дряновския монастир, забягва във Влашко – 1876 г., се установява работник при Горова. Отец Франгов дава някои сведения по живота на емигрантите българи в Гюргево.

Д. И. Горов е взел живо участие по организиране четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа /1868 г./, иждивил е не малко парични средства при въоръжението й, и сам е придружил възстаниците до слизането им на български бряг, при с. Вардим.

Също тъй Горов е поставил на разположение на Хр. Ботев не малко парични средства по екипиране на четата му. Тръгнал е с четата и придружил Хр. Ботев на парахода „Радецки“ до последното ромънско пристанище – Бикет, срещу Оряхово. От Бикет Горов си е взел сбогом с четата и войводата й, получил е последните нареждания от Хр. Ботев, като е отнесъл и известната прокламация, с която Ботевата чета излиза и обявява на европейските правителства целта на възстанието.

Д. И. Горов, като сподвижник на Ст. Стамболова, иждивява средства и отпечатва книгата: „Песни и стихотворения“ от Ст. Стамболов, като се подписва издател.

С обявяване на руско-турската война в 1877 г., Горов разпродава на безценица всичкия си недвижим имот, разплаща големите си задължения в Влашко, пренася в България приборите и инвентаря от работилницата си, и тръгва с руските войски, като пътеводител – аташе.

Горова придружава и жена му, макар и с силно разстроено здраве. Горов оставя жена си да лежи болна в Трявна, при родните й, а той заминава по Стара планина. Жената на Горов умира в Трявна, гдето е погребана в двора на черквата „Св. Георги“. Погребението й е извършено с военни почести – свирила е руската военна музика /първи случай да се свири на погребение в Трявна/.

След Освобождението и сключването на мира, Д. Горов се прибра в Трявна, установява се тук и отваря наново работилницата си за свещи и сапун. Колкото налични суми е имал, влага ги в предприятието, обаче Трявна не е Гюргево и в скоро време той бива принуден да удари ключ на работилницата и с голи ръце да тръгне да търси работа.

Ст. Стамболов е принуждавал Горова да заеме някаква държавна служба; последният отказвал отначало, но неволята го принудила и той става околийски началник, първо в с. Дерманци, а сетне в Плевен.

Преди да заеме тази си длъжност, Горов се венчал за втори път за дъщерята на патриота свещеник Константин /Кою/ Витанов. Ст. Стамболов му е кумувал.

При една опасна служебна работа – преследване на разбойници, Горов се силно простудява, заболява и в невъзможност да продължава службата, напуща и се прибира с семейството си в Трявна – на „Тепавиците“ – дома на поп Коя. Гръдната болест го поваля в гроба на 7 декемврий /ст. ст./ 1881 година.

На смъртното си легло Д. Ив. Горов е казал на жена си:

- Ето, тия три франка са останали от всичкия ми имот… Запали ми една свещ с тях на гроба.

Погребението на Д. И. Горов се извърши в Трявна, с подобаващи почести. Гробът му е на старите гробища „Калето“. Две години след смъртта на Горов, умира и детенцето му, което бива погребано в същия гроб на баща си.

[…]

Сведения за живота на Горова могат да се дадат повече, обаче, книги, писма, архиви от него са били прибрани още в 1884 г. от Захари Стоянов и Ст. Стамболов, за да се издействувала пенсия за жената на Горова. Никаква пенсия не бе отпусната на вдовицата, а писмата и документите са неизвестно где. Според думите на жената на Горов, между документите на мъжа й имало една подробна сметка за разходвани от Горов суми по организиране на четата на Ботева; всяка дадена сума е била заверявана с подписи на Хр. Ботев, Ст. Стамболов и др., които обещавали на Горова, че след освобождението на България, държавата ще му повърне всички тия суми.

[…] … дълг имат тревненци, частно и българското общество да отдадат заслужена почест на тоя скромен патриот. Нека поне се постави един скромен паметник на гроба му в Трявна **.

 

 

Д. Даскалов *

гр. Трявна

 

сп. „Нива“, бр. 45/4 септември 1931 г. /Оригиналното заглавие на статията е Димитър Иванов Горов/

 

* Със сигурност, авторът на статията е Богомил Даскалов, а грешният инициал, най-вероятно се дължи на техническа грешка

 

** През 1950 г. тленните останки на Димитър Горов са пренесени в родната му Пещера и положени тържествено в паметника-костница в градския парк. Дълбок поклон и Светла му памет!

 

Дълбок поклон и пред паметта и подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!

Христо Ботев
Снимка: НБКМ

Димитър Горов
Снимка: НБКМ

Йорданка Горова заедно със синовете си
Димитър и Атанас
Снимка: НБКМ

Дмитър Горов с първата си съпруга
Иванка Горова, 1876 г.
Снимка: НБКМ

Димитър Горов и втората му съпруга
Цветана, 1880 г.
Снимка: НБКМ

Дмитър Горов като
околийски началник
в Плевен
Снимка: сп. "Нива"