Кънчо Генчов и неговите храмове във Врачанско

Днес ще ви разкажа накратко за още един непознат тревненски майстор - дюлгерин, чиято идентичност ми беше трудно да установя и поради липса на достатъчно сведения. Оказа се, че той е брат на майстор Събчо Генчов Събков /1835-1927/, родом от с. Радино, който се преселва в тревненското село Енчовци, където умира „на преклонна възраст“ и е най-добрият ученик на уста Павли Колев от с. Бижовци. За неговите градежи вече ви разказах в предходни публикации. За съжаление, не успях да открия никакви сведения за брат му Кънчо. Според кратката справка в Държавен архив – Враца за храм „Св. Възнесение“ във врачанското село Мраморен, майстор на храма, строен около 1885 г., е „Кунчо Генчов от Трявна“. Зографията е дело на Рачо Тихолов от Габрово, син на зографа-казасин Тихол Генев Казаса /1800-1875/, родом от Тревненско, преселил се в Габрово.

За идентифицирането на майстора, особено ми помогна една статия на Сийка Танкова за село Мраморен и неговите две църкви – „старата“ „Св. Спас“ и „новата“ – „Св. Възнесение“ в сайта „Карта на времето /Дигитален архив на регион Враца XX век“/. От публикацията става ясно, че по същото време са построени храмовете в селата Баница и Голямо Пещене, които са сходни по своите архитектурни белези. В епохалния си труд „Български възрожденски майстори“, единствен проф. Асен Василиев споменава, че при строежа на църквата /„Св. Георги“/ в Голямо Пещене /1884 г./, Кънчо Генчов, „брат на майстор Събчо Генчов“, „не свързал добре свода на църквата и той паднал“. Наложило се дядо Събчо да започне наново сградата, а вероятно брат му я довършил. Още любопитни сведения за храма, откриваме на сайта „Карта на времето“, позоваващи се на архивни документи от 1898 г., съхранявани в Държавен архив – Враца. От тях става ясно, че църквата „Св. Георги“ в Голямо Пещене, е дело на „майстор Кунчо Генчев от Трявна, Рачо Тихонов, Качо и Кунчо Генчев от Трявна – и ваятел“. Тя била построена на „ново място“ и осветена от Врачанския митрополит Константин“. Тези данни са „събрани“ от „поручика от техническа дружина Уста Генчев“ /Бел. Г. Иванова – със сигурност става въпрос за Дабко Устагенчов – син на уста Генчо Кънев/, по „поръка“ на редакционния комитет на „Българско отечество“ във връзка с „изучаване на архитектурната, църковната живопис и скулптурата на всички църкви в Княжеството, в които се извършва богусложение”.

Според сведенията на Банишкият свещеник Младен Кирков от 1898 г., църквата „Св. Възнесение Христово“ /1884 г./ в с. Баница, е построена от тревненеца Къньо Славов, който работи съвместно с други „майстори-зидари от Трявна“. За съжаление, не успях да установя неговата самоличност, тъй като липсват архивни документи във фонда на Църковното настоятелство при храма в ДА – Враца.

Припомням, че по това време във Врачанско работи майстор Къню Денюв /р. 1845 г./ от Околиите /Тревненско/, племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия. Той строи в съдружие с друг майстор от Тревненско – Генчо Ганчев Кънев от Генчовци /1845-1915 г./, също племенник и ученик на Уста Генчо Големия, с когото строят църквите в селата: Осен /1884/ и Галатин /1884 г./. Самият уста Генчо Кънев строи църквата в с. Царевец през 1884 г.

За съжаление, не успях да открия други градежи на майстор Кънчо Генчов, който едва ли е построил само въпросните две църкви във Врачанско. Надявам се, ако е оставил потомци, да успеем да обогатим неговата житейска и творческа биография.

 

  

Подготви

Галина Иванова

Църквата "Св. Възнесение" в с. Мраморен
Снимка: www.kartanavremeto-vratsa.org

Храм "Св. Възнесение" с. Баница

Църквата "Св. Георги" в с. Голямо Пещене