Любопитни факти за Освобождението на Трявна

На Петровден 1877 г., разузнавателна сотня (ескадрон) от донски казаци дошла в Трявна. Дочули за преминаването на Дунава от русите, наплашените турски власти напуснали града. Сотнята заела Трявна без съпротива, посрещната с възторг от местното население. За оня паметен ден – 29 юни (12 юли ст. ст), който се смята за освобождението на нашия град, се знае от спомените на Никола Чушков, Петър Попкойчев, Ангел Кесяков, от записките на Дабко Уста Генчов, от разказите на възрастни хора, използвани от краеведите. Косвени сведения на събитието съдържат полевите записки на полк. Орлов и на ген. майор Дерожински до щаба на армията в Габрово.

Очевидците Чушков и Попкойчев са единодушни за деня на събитието – 29 юни (12 юли). Това се потвърждава от Уста Генчов и от Кесяков. Според краеведите Петър Богданов и Иван Добрев на този ден сотнята, освободила Трявна, е била в Белица и Енчовци.

Подробно описват посрещането на казаците Чушков, Попкойчев и Добрев. То започва с камбанен звън, с поздрави „Добре дошли, братушки!“. „Стари и млади, мъже и жени се трупаха около казаците и техния сотен командир, именуем Андриян, целуваха им ръце и с радостни сълзи и погледи заглеждаха ги от петите до главите“ – отбелязва Чушков.

Авторите на спомените не отминават и огромното впечатление, което правят русите на тревненци. Правят описание на облеклото, въоръжението и конете им, настаняването на сотнята в двора на Школото, където братушките били гостени, а конете им нахранени.

В Енчовци ескадронът, с водач местния опълченец Иван Кънчев, бил посрещнат от поп Шиньо и цялото село. Няколко дни казаците лагерували в ливадата зад църквата, след което отишли на Бедек.

Руската военна част, освободила Трявна, била от състава на отряда на ген. Гурко, в който имало 42 сотни (ескадрона) конница. Дошла от Велико Търново. Не разполагаме с точни данни коя точно е тя. Чушков и Попкойчев в спомените си пишат, че това била казашката сотня с командир Андриян, който загинал на Бедек в края на септември 1877 г.

Според Богданов и Добрев, освободител на Трявна, Белица и Енчовци бил ескадронът, командван от сотника Галдин от състава на тридесети Донски казашки полк. Габровският краевед Иван Савеков допуска, че Трявна е освободена от казаците на Галдин, които направили опит да овладеят Бедек и да установят връзка с отряда на ген. Гурко.

В спомените има различия по отношение на посоката, в която се насочил ескадронът, след като завзел Трявна. Попкойчев отбелязва, че още същия ден казаците се върнали обратно във Велико Търново, а Богданов и Добрев – че заминали за Балкана в района на Бедек.

Освобождението е свързано и с въвеждането на новото гражданско управление. От доклада на полк. Соболев, чиновник с особени поръчения от 26 юли (29 август) и приложената записка на Петко Р. Славейков научаваме, че на 16 юли след събитието в Трявна, било проведено събрание, на което присъствала временната комисия и цялото население. Избрали мухтари (старейшини) – Христо Досев на Горната махала, Кою Кънчев – на Средната и Димитър Златев – на Долната. Петко Р. Славейков бил назначен за околийски началник на Трявна.

Събранието на тревненци намира място и в записките на Уста Генчов. На него били избрани и членове на градския управителен съвет – от Горната махала Христо Досев, а от Долната – Уста Генчо Кънев. Известният майстор работил в конака за кратко време със своя стар приятел Петко Славейков, „назначен първо за председател на общинския съвет в Трявна, сетне тукашен околийски началник“.

За сформирането на първата полицейска управа непосредствено след Освобождението на Трявна пише Чушков. В състава й влезли: полицейски управител Иванчо Бакалов, бившият мюдюрин; мухтаринът Кою Кънчев и Цурю Дамянов, Христо Халача, Георги Калчев и Деню Тодоряка.

Народната памет е запазила деня на Освобождението и събитията, свързани непосредствено с него на почти всички по-големи български селища.

 

Катя Николова

 

* А ето какво пише Дабко Уста Генчов – син на големия Уста Генчо Кънев в статията си „Принос към живота и дейността на Уста Генчо Кънев“ (1923 г.). Публикувам един интересен откъс от нея, който има връзка с фактите и събитията, цитирани в статията на Катя Николова:

 

„Докато в Трявна се чувал екът на артилерийските гърмежи по Шипченския проход от Велико Търново дошли трима офицери, служивши по гражданското управление, заедно с назначения по-сетне за окръжен началник Стефан Смилов (технолог). По нареждане от тяхна страна, в двора на конака се стекли всички граждани разпределени по махали, да изберат членове за нов градски съвет. В присъствието на тримата офицери събранието било отворено от Ст. Смилов, който обяснил преди всичко, че за членове трябва да се изберат почтени хора, които през турския режим не са заемали нито общинска, нито държавна служба. По настояване на граждани от Долня-махала, Уста Генчо Кънев влязъл в градския съвет, въпреки неговото желание. За председател на същия съвет бил назначен П. Р. Славейков, местен жител, който малко по-късно стигнал с бежанците от Стара-Загора. Но той не останал за дълго време в Трявна, защото го извикали на по-висока длъжност в Сливен. Също и Уста Генчо Кънев трябвало да се отдели от работата в градския съвет, понеже го заставили да поправя развалени мостове. По-сетне при едни избори в Трявна той получил вишегласие за кмет, но веднага помолил да бъде освободен от градския съвет, като предприемач на държавни и общински постройки“.

* Снимката е илюстративна

Казашки полк в Търново, юли 1877 г.
Снимка: РИМ - В. Търново