Мидени черупки

С внучето сме на море. Ранна утрин. То сумка сладко, аз разполагам с половин час лично свободно време. Бързо на морето! Ще церя бронхита, ще се надишам на йодни пари!

Половин час лично време, но сладката душичка не излиза от ума ми: я да му събера дребни мидички за залъгалка! Колко са хубави, какви меки цветове! Нали ще го правя поклонник на красотата.

Навеждам се, изправям се, торбичката ми пълнее. Чудни дребни мидки бляскат в нея. Изведнъж на пясъка пред мене – голяма мидена черупка. Плътна, лъскава, сини, черни и седефени отблясъци играят по нея. Грабвам я. От докосването й ток разтърсва душата ми. Рукват спомени и сълзи пълнят очите ми.

Баба! Моята баба Мара – виждам я седнала пред камината: стърже тиква. Очите й ме гледат ласкаво: „Баба ще му направи тиквеник на птичето!“ (Птичето съм аз). Рано излитнах изпод плочестите тревненски стрехи на тревненските колиби, бабо! Не можа да се насити душата ми на топлотата на родния дом, цял живот го сънувам и копнея за него. Виждам изкривените ти от работа ръце, стиснали голямата мидена черупка, стържат тиква за тиквеник. Подарък за баба от дядо ни – няколко мидени черупки от Поморие, когато работел там при вуйчо си уста Генчо Кънев. С мида стържеше, бабо, защото бе по-остра от дървените лъжици. Стъргалката-мида, лъжиците – дървени, тенджерите – бакърени, но сладки са ми и до днес твоите чорбици. Ще съумея ли да оставя такава сладост в устата на моите внучета? С нашите миксери и метални стъргалки? Боя се, боя се, че нашият отпечатък ще е твърде слаб в детските душички. Много сме студени, много сме разсъдливи, много сме заети със себе си, докато вие, бабо, се водехте от вашия вътрешен глас – добротата в сърцата си.

„Не имането, а добротата, бабе, прави от човека човек“ – чувам гласа ти, дето и до днес ме води по белия свят.

 

Кина Резачева

в. „Тревненски зов“, бр. 22/1 юни 1988 г.

Художник - Бисерка Петрова

 

Честит 100-годишен юбилей на тревненските пожарникари!

По сведения на инж. Божидар Христов, бивш началник на РСПБЗН – Трявна, първата пожарна команда била създадена във вълненотекстилната фабрика „Св. Георги“ и разполагала с бутална помпа и бурета за вода, возени в каруца. Тя била собственост на фабриката, но се използвала за гасене на всички възникнали пожари. На 28 август 1923 г. Общинският съвет взел решение за откриване на пожарна команда в общината. Де факто на тази дата било поставено и началото на Тревненската пожарна команда. С въпросното решение практиката да се ползва пожарната техника на фабриката се узаконило, защото в Протокола от заседанието четем следното: „Поради липса на средства, на доброволни начала да се използват двете помпи и известен персонал, с който разполага фабриката „Св. Георги“.

През 1930 г. чрез търг от Германия била доставена една двуколка с моторна пожарна помпа. Тя е била с бандажни гуми и електромагнитно запалване. Возила се с коне и се обслужвала от трима щатни пожарникари. Общината използвала помпата и със стопанска цел. С протокол от 29 януари 1932 г. били определени таксите за използване на пожарната помпа – за изпомпване на геран – 50 лв., на мазе – 150 лв.

Преломната година в развитието на Тревненската пожарна команда била 1940 г. Тогава Общината закупила от Германия автомобилна пожарна кола „Магирус“ за 450 000 лв. По предложение на кмета, управата на Трявна решила да започне строителство на сгради за общинска пожарна охрана с гаражи и битови помещения, а на 16 ноември 1940 г. бил назначен и първия пожарен командир – Филип Маринов Петров от Трявна.

 

Честит юбилей на целия екип на РСПБЗН – Трявна, начело с неговия началник – гл. инспектор Станимир Петков! Бъдете здрави, сърцати и все така всеотдайни в изпълнение на високохуманния си дълг!

Арх. Иван Чолаков „създава“ светлинното шоу на Царевец и променя облика на Старата столица

Вероятно малцина тревненци знаят, че архитектът, които създава  светлинното шоу „Звук и светлина“ и променя облика на Старата столица, е тревненец по произход. Неговото име е арх. Иван Чолаков, който е и първият и единствен кмет на Стария град. Той е носител и на  наградата „Велико Търново”, която се присъжда на изявени е удостоен и със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“.

Арх. Иван Чолаков е роден на 10 март 1942 г. в Трявна. Решението да следва архитектура взема трудно, предвид другата си голяма страст – писането. Дори в един момент сериозно обмисля идеята да следва журналистика. Като ученик, често пише дописки за в. „Борба”. Така или иначе, решава да кандидатства електроника във ВМЕИ – София и архитектура във ВИАС. Приемат го и на двете места. Завършва архитектура през 1967 г. Преддипломният му стаж е в „Главпроект”, в ателието на арх. Никола Николов – по онова време Гл. проектант за Велико Търново. Започва работа на 2 октомври 1967 г. в Районната проектантска организация във Велико Търново. Първият му ръководител е арх. Живко Драгомиров – едно от светилата на великотърновската архитектура. Покрай него и другите му колеги бързо навлязъл в професията, добил и самочувствие.

Още в началото проектите „завалели един след друг“ , споделя той пред журналистката Ана Райковска в „юбилейно“ интервю за в. „Борба“, озаглавено „Иван Чолаков на 80: Архитектът, който създаде „Звук и светлина“ и промени облика на старата столица“. В един момент дори прави 11 проекта едновременно. Първата му самостоятелна работа е кооперацията „Нов живот” в Горна Оряховица. Истинското предизвикателство обаче идва със застрояването на комплекс „Акация” във Велико Търново. Първите кооперации, които ни посрещат в комплекса, наредени една до друга, са негово дело. В проектите проявява с пълна сила таланта си, като търси композиционно разиграване и по-интересни решения.

После идват и другите големи проекти – застрояването на северната част на площада пред Царевец, по венеца на ул. „Пиколо”, с двуетажни сгради. „На това място имаше стари срутени къщи и бе предложено да се направи комплекс с жилища на втория етаж, а на ниво партер и под улицата към реката надолу, да се направят някакви обслужващи туристите обекти – споделя той пред Ана Райковска. - Понеже ми се даде свобода, всичко интересно, което бях гледал и проучвал, го вкарах там. Сега, като дават по телевизията честването на Независимостта, отзад са моите къщи и ми е много приятно”, споделя арх. Чолаков. Най-много емоции му носи комплексът на квартал „Света гора”, на ул. „Теодосий Търновски”. „Беше даден за жилища на университетските преподаватели, а на партерните етажи – за търговия и услуги – разказва арх. Чолаков пред в. „Борба“. Трябва да е било към 1975 г. Когато ми възложиха проекта, изчезнах за почти месец на „домашна работа”, денонощно бях над чертожната маса. Имах голямо желание да предложа нещо, не правено досега в града – нова модерна пластичност на сградите, постигната с традиционните строителни материали. С този обект, вече завършен през 1981 г., участвах в първото световно биенале на архитектурата „Интерарх” – София’81. Станах лауреат и получих специална награда за него”. Друг голям негов обект е Комбинатът за услуги на ул. „Караминков”, където сега се плащат местните данъци и такси. Това е първият му важен контакт със Стария град. По-късно следва застрояването на свлачището под халите, хотелите „Рачев – Болярски” и „Панорама”, жилищната група „Славея”, „Арбанаси палас” и още много обекти в целия регион. Изцяло по негов проект е строена и сградата на Централния военен архив. За нея, след завършването й, получава награда от Министерството на отбраната – бинокъл.

В края на 1977 г. арх. Иван Чолаков става Гл. архитект на В. Търново. След година и половина, по средата на първия мандат на Драгни Драгнев, вече е зам.-председател на Общинския народен съвет и на тази позиция е почти 10 години, до пролетта на 1987 г. През това време участва или пряко ръководи реставрационните работи на Царевец, реконструкцията на старите жилищни квартали, обекти покрай честването на 1300 години България и 800-годишнината от въстанието на Асеневци. Редовно присъства и на заседанията на Общонародния комитет за Велико Търново. И когато въпросът за светлинното шоу „Звук и светлина” идва на дневен ред, арх. Иван Чолаков е включен в творческия колектив. Всъщност с тази знаменита атракция той също оставя ярка следа в съвременната история на Велико Търново, защото нему е поверено да бъде главен отговорник за строителството и изпълнението на аудио-визуалния спектакъл.

Интересните, забавни, а и кризисни моменти покрай осъществяването на „Звук и светлина” са толкова много, че в един момент той дори има намерение да ги събере в книга. Така например почти инфарктна е ситуацията с отливането на голямата, тежаща 4,8 тона камбана. „Камбаните се проектираха и изпълняваха от малка фирма на семейство Маноушкови от Прага – споделя той пред Ана Райковска. - Всичко беше добре, докато се разбра, че голямата камбана не могат да я отлеят. Това можеше да стане в малкото градче Аполда, близо до гр. Ерфурт, ГДР. А графикът за монтирането беше изготвен, включително се знаеше кога ще дойде хеликоптерът. Чета си аз „Работническо дело” и виждам, че в Ловеч гостува партийна делегация от гр. Ерфурт, в която е и първият секретар на Аполда. Паля колата за Ловеч и ги намирам на банкета. Разбрахме се, че и една ракия пих. Прибрах се на другия ден, а след един месец камбаната беше отлята. Много са случаите, в които се е налагало да вземам еднолични решения, но после съм удовлетворен, защото съм преценил правилно”, заключава той.

През март 1987 г. е назначен за директор на „Проектантска организация”. Там остава две години, защото на 12 март 1989 г. се провеждат първите демократични избори за новосъздаденото кметство на Стария град, обявено с президентски указ през 1988 г. „Градът беше разделен на 15 района и започнаха предизборни събрания – спомня си той. - И навсякъде хората питат за мене, защото ме познават. В един момент от Партията се паникьосаха, но все пак ни пуснаха да се състезаваме на изборите с Тео (Теофил Теофилов), който беше предпочитаният кандидат.

От 15 секции аз спечелих в 14 и бях избран за кмет на Стария град.

След няма и 10 месеца дойде Десети ноември и първите оплювки, които обрахме, беше, че това кметство било измислена работа, което не беше вярно. Ето, в Пловдив още стои. С решение на временната управа кметството беше закрито през 1991 г. Мисля си, че от „централната власт” в града нещо ревнуваха, че губят тежест, все саботираха работата ни”, връща лентата на спомените арх. Чолаков…

Пенсионира се на 60 години и оттогава е свободно практикуващ архитект със собствена фирма на име „Архич”.

Съвременната архитектура е другата сериозна тема, която го вълнува и „предизвиква“, става ясно от статията на Сашка Александрова за в. „Борба“ /10.03.2017 г./ – „Арх. Иван Чолаков, първият и единствен кмет на Стария град, празнува 75 г.“. Пред журналистката от в. „Борба“ той признава, че не харесва много от изградените нови сгради в старата ни столица, ярките фасади и безумните витрини, но нищо не може да направи.

„Аз съм търновски архитект и държа на лицето на този град. Младите ми колеги понякога залитат към модерното. Нямам нищо против това, но понякога маниерното, приложено в средата на Велико Търново, изглежда по-скоро маниерно, не интересно“, споделя арх. Чолаков, който в съавторство с арх. Румяна Брайнова, преди шест години, прави и проекта за „експонирането на Шишмановата баня“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Арх. Иван Чолаков
Източник: Ана Райковска, в. "Борба"

Арх. Иван Чолаков и арх. Мартин Райниш заедно с Въло Радев,
информират кмета Драгнев за проекта "Звук и светлина"
Източник: Личен архив

Новоизбраният кмет на Стария град -
арх. Чолаков
полага клетва в залата на
Учредителното народно събрание
пред оригинала на Търновската конституция,
12.04.1989 г.
Източник: Личен архив

Сградата на бившият Комбинат за услуги
на ул. "Караминков"
Източник: Ана Райковска, в. "Борба"

Ансамбъл "Пиколо" на площада пред Царевец
Източник: Ана Райковска, в. "Борба"

Арх. Иван Чолаков е удостоен със званието
Почетен гражданин на Велико Търново,
22.03.2013 г.
Източник: в. "Борба"

Решителната битка за връх Свети Никола. Част II

Около 8 часа сутринта турците, построявайки се в колони, засвириха сигнал за настъпление и вече се раздаде познатото „аллах“, когато няколко гранати от Кръглата и Централната батарея се взривиха в колоните на неприятеля, причинявайки в редиците му силно опустошение, и той отново се разпръсна из храстите. Голяма част настъпващи табори се присъединяваха към своята верига и стрелбата, ако бе възможна, още повече се усили. Горещината бе непоносима; пот „като градушка“ се лееше по почернелите от прашния дим лица, а гърлата бяха съвсем пресъхнали. За да се отиде за вода, трябваше да се стигне до казармите, но малко щастливци се връщаха обратно; по пътя ги застигаше куршум до самия извор, където с особена точност турците насочваха своите изстрели. Около този извор беше натрупана камара тела, а и пътят към него бе означен с върволица от трупове. Без да се съобразяват с очевидната опасност, желаещите не престанаха и сполуката на някои силно подтикваше други. След 12 часа започна да се усеща недостиг на патрони и стрелбата от наша страна започна да оредява. Макар патроните да се донасяха от сандъците за патрони, то изпратените за тях често се връщаха от пътя ранени или падаха убити; когато пък ги донесяха до върха, то разнасянето им  по веригата беше съпроводено с огромни трудности; някои пълзешком се добираха до веригата и предаваха патроните, а други така и оставаха в храстите за вечни времена. Предвид трудната доставка на патроните, ползвахме и тези от убитите си и ранени другари. Вече втори час откак  започнаха да се чуват викове “патрони“ и турците, може би разбирайки нашето положение, още повече засилваха огъня; то и при тях се раздаваше вик „аллах“, но никой не се подаваше; в същото време във веригата беше предадена заповед – да пазим патроните, тъй като до вечерта оставаше много време, а недостигът им можеше да ни постави в твърде незавидно положение.

Около 3 часа групичка турци намисли, промъквайки се незабелязано през храстите, да удари веригата ни по средата, но като че ли нарочно не им се удаде да се доберат съвсем незабелязано, тъй като трябваше да преминат по съвършено открита поляна и затова бяха забелязани от нашите войници; в един миг, като че ли по уговорка, в центъра стрелбата се прекрати, а стрелците се прикриха зад укритията. Турците, не виждайки никого пред себе си, смело се вдигнаха напред, но стрелците ги разстреляха в упор с оръжеен огън, а след това довършваха боя с щиковете; нито един турчин не се върна назад – всички паднаха тук. След около 4 часа турците още веднъж опитаха да се доберат към нас, но имаха пак същия „успех“.

Обаче за съжаление с всеки час сражаващите все повече намаляваха и намаляваха; на някои места веригата дотолкова се прореди, че един човек заемаше пространство от 20 и повече крачки. Десният фланг го заплашваше обкръжаване от цели колони, затова към 6 часа този фланг започна да отстъпва назад, а след него и центърът. Да се командва фронтът на такава пресечена местност като тази, положително нямаше възможност: гласът се заглушаваше от гърма на изстрелите, а подаваните знаци не забелязваха и една десета част от веригата, скрита из храстите. По такъв начин нежеланото отстъпление започна, макар и крачка по крачка.

Независимо от главното нападение на Зелената височина, турците в този ден нападаха и всички останали пунктове на нашите позиции, не оставяйки на спокойствие даже и нашия тил, който настойчиво се стараеха да завладеят. Тук, между Северната височина и Тиловата батарея, бе разположена 2-ра стрелкова рота на Орловския полк (с кап. Никифоров), към която турците напираха масово в продължение на целия ден, но кап. Никифоров пригоди неголямо укритие, зад което сложи ротата, а сам той в това време наблюдаваше приближаването на неприятеля. Допускайки го на съвсем незначително разстояние, кап. Никифоров заповядваше на ротата да стане и произведе няколко залпа, обръщайки турците в бягство, и отново скриваше ротата, а той заемаше своя наблюдателен пост на бруствера. Подобни маневри той прави в продължение на целия ден, полагайки пред своето укрепление цяла грамада от неприятелски тела.

Със започването на нощта към 12 часа, на тъмносиньото и съвършено безоблачно небе, започна едно от най-величествените явления на природата – лунното затъмнение. Ясният и пълен диск, започвайки от лявата страна, се скриваше все повече и повече, а в полунощ се затъмни окончателно. Но луната не изчезна напълно от очите – мътният ѝ силует все пак се виждаше високо на небето и след няколко минути започна да приема някакъв огненокървав оттенък. От началото на това явление една канонада продължаваше известно време, озарявайки със своето  пламване потъналите в дълбока тъмнина сиви скали – и накрая пълна тишина се въдвори над Шипка. Войниците разправяха, че затъмнението е добър знак за нас.

През деня на 11 август бе убит командира на 6-та рота шт.-кап. Грешанов. Да се определят точно загубите на по-ниските чинове, нямаше възможност; тези загуби станаха известни чак след смяната ни на прохода; т.е. след 20 август.

Разположението на войските на прохода през нощта от 11-ти до 12-ти беше следното: полка (3-та стр. на кап. Петер и 4-та лин. на шт.-кап. Домбровский), 4-та дружина на българското опълчение, 15-та стр. бат., Стоманената батарея и 8 деветфунтови оръдия.

На Страничната позиция: 3-та батарея на Брянския полк, западно от Централната батарея; 2-ра бат. и 2 роти на Брянския полк, в ложементите около Кръглата батарея и в центъра на позициите между Кръглата и Централната батарея; 1-ви бат.(без 4-та рота) и 3-ти бат. (без 3-та стр. рота) на Орловския полк, с части в ложементите, с части като резерв при казармите; 2-ри бат. на Орловския полк в долината между  Северната планина и полегатия склон при Стоманената батарея; 5-та батарея на 9-та артил. бригада, взвод №10 на Донската батарея и взвод 14-ти на артилерийската бригада.

Общият резерв на Главната позиция се състоеше на 12 август сутринта от 3-та батарея на Волинския полк, разположена при шосето, между казармата и сипея при централната батарея, зад направения там през деня огромен окоп.

В Тиловата батарея: 13-та и 14-та стр. бат. и 6 планински оръдия.

Без да се взема предвид пристигането на подкрепления на прохода, турският главнокомандващ не се отказа от намерението си да завладее силно отбраняваните позиции. Това му решение се изрази в атака на скалите и шосето в тила на Кръглата батарея и с упорит бой към Зелени връх. От сутринта започна оръжеен огън. Турците отново се опитаха да поставят оръдия на площадката на южната планинска част на връх Св. Никола, но също безуспешно, както и предните дни. Атаката на източното шосе завърши за тях неуспешно. Турската верига с подкрепление, без стрелба, се хвърли бегом, насочвайки се срещу десния фланг на Стоманената батарея; турците лазеха безразсъдно, показвайки глави, и някои вече се хващаха за дулата на оръдията от Стоманената батарея, но посрещнати тук от щикове, приклади и прътите за чистене на оръдията, а също и от картечния огън на Малката батарея, те се спряха и откриха слаб огън по скалите. Нов залп картечен огън от Малката батарея застави турците да се хвърлят назад.

Атаката, проведена в 12 часа, беше извършена твърде решително. Таборът, поддържан от два други, стремително се хвърли към скалите. Залповете на 4-та линейна рота на Брянския полк и картечният огън на Малката батарея не спряха атакуващите. 4-та рота на Орловския полк с шт.-кап. Домбровский вече встъпи в ръкопашен бой, издържайки натиска, когато пристигна подкрепление за 4-та рота от 15-ти стрелкови батальон, бил до сега в резерв; хвърли се на нож и с това помогна на  4-та рота на Орловците  да заставят турците да отстъпят; отстъпвайки под кръстосан огън, голяма част от турската войска бе унищожена.

Действията в тила на Кръглата батарея започнаха още преди разсъмване. Тук бяха проведени в продължение на целия ден три атаки, но всяка от тях беше отбита от ротите на 13-та стр. батарея. По време на третата атака стрелците допуснаха турците на 200 крачки и сами се хвърлиха на нож с щиковете. Неприятелят бе отблъснат и повече не направи опит да овладее шосето.

Решени да атакуваме Гористата височина, генерал Радецки заповяда на старшия началник на Зелената височина сутринта да започне настъпление. За съдействие на тази атака, сутринта на 12 август, на прохода пристигнаха 2-ра бригада на 14-та пехотна дивизия и 3-ти батальон на Житомирския полк, който бе изпратен в долината, през село Стоманец, за обкръжаване на турската позиция на Зелената височина.

На разсъмване на Зелената височина започна оживен стрелкови бой. Турците ни предугадиха и сами преминаха в настъпление. Нашият неголям отряд беше принуден да се ограничи в удържане на превъзхождащия ни по сили противник.

На втория час Страничният отряд бе поддържан от три роти на 2-ри батальон на Житомирския полк. С пристигане на подкреплението, Страничният отряд започна настъпление. Но да се придвижи много напред, не му се удаде, като се има предвид значителните сили на неприятеля, заемащ Гористата височина. Тогава командирът на корпуса заповяда да се изпрати като подкрепление свободната част на 14-та стр. бригада и Страничният отряд бе подсилен с още две роти на 14-ти стрелкови батальон. Но и с пристигането на тези подкрепления, този отряд бе твърде слаб за атака на Гористата височина, заета от превъзхождащите ни сили. По молба на началника на Страничния отряд, в подкрепа бяха насочени две роти на Брянския полк (1-ва и 2-ра лин.) и една рота на Орловския полк (1-ва линейна с прапорщик Горнич-Горницкий).

С пристигането на тези подкрепления, началникът на Страничния отряд два пъти се опита да атакува, изкачвайки се по наклона на Гористата височина, но виждайки значителното превъзходство от свежи сили на неприятеля и имайки само три роти в резерв, не се реши да доведе до край атаката на неприятелските позиции в Гористата височина. Загубите, понесени от Страничния отряд по време на тази атака, бяха твърде значителни. В много от частите бяха изведени от строя всички офицери.

Тъй като нямаше никакви сведения за 3-ти батальон на Житомирския полк, то в Страничния отряд беше получена заповед да се изнесат ранените и да се оттегли от Зелената височина. Турците не ги преследваха. Вечерта на позицията останаха Житомирци, две роти на 14-та стр. бат. и 11-та рота на Брянския полк; останалите роти на Орловския и Брянския полк се върнаха към своите части, а 16-та стр. батарея беше отправена като резерв при Тиловата батарея.

На 12 август за първи път бе доставена на прохода топла храна. С какво удоволствие, след четиридневен пост, войниците унищожаваха превъзходния борш и говеждото!  В първите дни на отбраната за храна като че ли бяхме забравили, а и до нея ли ни беше? Но когато отминеше опасността и всички се убедяхме, че няма турци на Шипка, гладът си казваше своето и се чувстваше осезаемо. През тази нощ, макар и на незавидни легла, за които ни служеха земята и камъните, недежурните части заспаха богатирски сън, без да обръщат внимание на бръмчащите куршуми; към последните (куршумите) така привикнахме, че когато се прекратеше тази музика, то ни се струваше, че нещо не ни достига. В продължение на дни куршумите така нагъсто падаха по всички позиции, че сигурно земята беше изрита от тях. Ротите, намиращи се в ложементите, не по-малко страдаха от неприятелския огън, отколкото тези, които вземаха активно участие в отбраната. Ложементите никак не защитаваха – куршуми от пушки ги пробиваха през цялата дебелина.

Настъпи утрото на 13 август. Срещу Страничния отряд бе тихо. Виждаше се как турците поправяха повредите в своите укрепления. Командирът на корпуса не промени намерението си да завладеем Гористата височина и прониквайки по-навътре огледа местността до батареите, за да завладеем по възможност най-близкия до нашата позиция хребет.

В 7 часа сутринта, на две версти от позицията, в долината, дочухме оживена оръжейна престрелка. 3-ти бат. на Житомирския полк, изпратен вчера да обкръжи турската позиция, започнал изпълнение на своята задача. Веднага на командирите на корпуса беше изпратена заповед на полк. Липинский да атакуват със Страничния отряд Гористата височина от фронта. Под негово разпореждане беше също изпратен 1-ви бат. на Подолския полк. Заповядвайки на Кръглата и Централната батарея да обстрелват върха на Гористата височина  и изпращайки до началника на Предната позиция молба да съдейства на настъплението с артилерийски огън, полк. Липинский тръгна към Зелената височина, вземайки със себе си Орловския полк на майор Катруци. Събрал началниците на частите, той направи следното разпореждане за предстоящата атака: войската беше разделена на три колони; средната, в състав от две роти на 14-ти стр. бат. трябваше да настъпи надлъж по пътя; назначението на тази колона се заключаваше в това, да привлече по възможност вниманието на неприятеля в това направление и да облекчи действията на двете главни атакуващи колони, поради което на стрелците беше заповядано да се спират на преградите за залповете; дясната колона се състоеше от батальона на Житомирци, а лявата – от батальона на Подолците. Тези колони трябваше да настъпват без изстрел, имайки пред себе си гъста верига. Спускайки се от стръмнината в долината, войската трябваше да спре, да се събере, и отпочивайки, точно в 11 часа да продължи движението си към Гористата планина.

При силно пресечената местност, поддържането на връзка между настъпващите колони беше изключително трудно. Когато частите достигнаха подножието на Гористата височина, се оказа, че между средната и лявата колона се е образувал значителен промеждутък, който бе необходимо да запълним. До Главната позиция бе изпратено искане да се изпратят някои от най-близките роти на Брянския полк. От числото на пристигналите роти, 3-та стр. запълни образувалия се промеждутък, а останалите две съставиха резерв.

Атаката започна едновременно от всичките три колони. Отначало  само средната колона започна настъплението и турците обърнаха целия свой огън срещу нея. Но когато от тях бе забелязано движението на веригите, настъпващи вдясно и вляво от пътя, огънят, насочен срещу средната колона, отчасти поотслабна. Веригите на дясната и лявата колона, приближавайки на 500 крачки и достигайки до тук без изстрел, завързаха престрелка. Веднага след това средната колона завзе предните укрепления, състоящи се от неголяма барикада, покрита с камъни. Забелязвайки малобройността на втурналите се, турците проведоха контраатака, но посрещнати от щикове и обкръжени и отдясно, и отляво от Подолци и Житомирци, не издържаха и бяха обърнати в бягство. Натискът на трите колони бе толкова едновременен и стремителен, че резервите на неприятеля не се и опитаха да се задържат в другото укрепление, намиращо се зад първото, и разпръсквайки се в дълга върволица, започнаха бързо-бързо да отстъпват, отбранявайки се неудачно.

Гористата планина премина в наши ръце. Беше около 2 часа след обед. Оставяйки резерв на заетата позиция, полк. Липинский заповяда на началниците на колоните да приберат всички свои части от веригите към този пункт. На командира на корпуса беше изпратено донесение за завземането на Гористата планина и за резултата от огледа на заетата позиция. От този оглед се оказа, че да се задържи последната зад нас, представлява значително затруднение.

В подкрепление на атакуващите войски към командира на корпуса бе изпратен 2-ри бат. на Волинския полк, а на ротите от 14-ти стр. бат. бе заповядано да се присъединят към своя батальон.

Атаката в гористата и пресечена местност силно разстрои редовете на войската. При заемането на ложемента, някои роти, увлечени от успеха, преследвайки отстъпващия неприятел, достигнаха турските укрепления до Плешивото възвишение. Посрещнати тук от свежите резерви на неприятеля, те бяха отбити назад с големи загуби.

С пристигането на 2-ри бат. на Волинския полк, полк. Липинский се реши да продължи движението напред към батареята на Плешивата височина, с цел да направи разузнаване на неприятелската позиция и да прикрие отстъплението на отдалечилите се роти.

Това движение беше направено с ротата на Волинския полк, 12-та рота на Брянския полк и 40 човека на Подолския полк под личното командване на командира на полка, полк. Духонин. На останалите части бе заповядано да заемат Гористата височина. Приближавайки се до предните турски укрепления, полк. Липинский реши да извърши атака и на тях, за да се възползва от отстъплението на турците и да има възможност безпрепятствено да се оттегли назад. Тази атака бе произведена блестящо, Волинци завладяха първите редове ложементи, Брянци и Подолци – вторите. Турците се хвърлиха към батареята, където бързаха свежите резерви. От този момент се възползва полк. Липинский, за да започне отстъплението. Турците не ни преследваха. По време на това отстъпление полк. Липинский бе контузен в крака.

С пристигането на Гористата височина, от командира на корпуса бе получена заповед: да се определи отряд за завземане на Гористата височина, а останалата войска да се отведе назад. На Плешивата височина бе оставен 2-ри батальон на Волинския полк. Останалите части се оттеглиха на Зелената височина. Беше около 6 часа. Но един батальон бе малко за разполагане на взетата позиция и подполк. Лашкевич, оставен на Гористата планина, помоли за подкрепление. Две роти на Брянския полк бяха отправени в негово разпореждане; пристигнаха тук към 7 ч. вчерта, точно когато в това време турците, получавайки значителни подкрепления, преминаха в настъпление и атакуваха Гористата височина .

Цяла нощ продължаваше упорития бой за Гористата височина. В 11 часа 2-ри батальон на Волинския полк бе сменен от 3-ти бат. на същия този полк под началството на фл.-ад. полк. граф Адлерберг. Макар атаките на турците да бяха отбити, граф Адлерберг докладва, че не може да удържи Гористата височина с намиращите се при него сили и моли за подкрепление. Ген. Радецки не можеше да даде тази подкрепа. В резерва оставаше само Минският полк, уморен до крайност, заради наложителната честа смяна със свежи войски. В съответствие на това, на граф Адлерберг бе заповядано да освободи заеманата от него позиция. Сутринта на 14 август два щурма срещу Гористата височина бяха отблъснати, след което Волинци започнаха отстъпление.

С изчистването на Гористата височина завърши и боя за завземането на прохода. През следващите дни двете страни поддържаха оръжеен и артилерийски огън, но вече се отказаха от атакуване.

„Удържането на Шипченския проход в първите три дена от двата полка пехота и българското опълчение срещу цялата армия на Сюлейман паша – бе написал в своето донесение ген. Радецки – аз приписвам освен на беззаветната храброст на нашите чинове, главно на забележителната самоотверженост на всички офицери, които при всички трудни моменти показваха със своя пример блестяща храброст и пълно презрение към смъртта. За да изброя отличилите се, трябва да спомена всички“.

На 14 август, привечер, корпусният командир, извиквайки при себе си командващия на 1-ви батальон на Орловския полк майор Бойно-Раздевич, му заповяда незабавно с батальона да завземе Зелената височина, по недоразумение останала непревзета от полк. Духонин, отстъпил от върха към Главната позиция. Към 1-ви батальон, вместо 1-ва стр. рота, намираща се на връх Св. Никола, бе назначена 2-ра стр. на кап. Никифоров. Заедно със заповедта да се превземе върха, бе заповядано да не се влиза в престрелка с турците и стрелба да се употреби само в случай на явно нападение. Колкото и да пазехме тишина при движението си към върха, турците обаче ни забелязаха и откриха по нас честа стрелба. По указание на сапьорния офицер, ротите се настаниха, отстъпвайки надясно в ложементите; напред 2-ра стр., а зад нея последователно 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та рота. По цялото направление между храстите, около самите ложементи, се търкаляха множество трупове на турци и на наши войници, останали неприбрани още от 11 август и успели силно да се разложат. Вонята бе толкова силна, особено при нощното настъпление, че на много хора им прилоша; някои трупове отмъкнахме по-далече от ложементите, но това не донесе голяма полза.

Строго изпълнявайки заповедта на корпусния командир, ротите, сгърчени от нощния студ и северния вятър, с нетърпение очакваха утрото. Няма нищо по-неприятно да си постоянно нащрек и нищо да не виждаш, вследствие на тъмнината. В лагера на турците видимо всичко се успокои; не се чуваха повече гласове, само от време на време изтрещяваше обичайният изстрел на часовите, даващи знак за своето присъствие. Еднообразната, скучна нощ започна да кара много от хората да заспиват, когато изведнъж турците отправиха по нас два залпа и след това по всичките им позиции се раздаде силното „аллах“; в същото време над главите ни прелетяха три гранати и отново всичко се успокои. Защо произлезе тази тревога в турския лагер – бе неизвестно; обаче трябваше да се предположи, че им се е сторило нападение. Дочакахме най-накрая и утрото. Турците откриха по цялата позиция учестена стрелба, на която от наша страна, съгласно заповедта, не бе даден никакъв отговор. Но стоенето без работа в ложементите силно доскучава и ето, във 2-ра рота, намираща се отпред, направиха чучело, облякоха го във войнишки мундир и го издигнаха на бруствера; веднага турците откриха по него учестен огън и няколко куршума действително го уцелиха. Това развлечение скоро ни омръзна и ни се прииска сами да постреляме. Фелдфебелът на стрелковата рота, отличен стрелец, измоли разрешение да пусне няколко куршума. След първия изстрел, преминаващият по гребена на бруствера турчин - падна, оказа се, че дистанцията е на 600 крачки. След това някакви четирима турци, както бе видно – началници, излязоха на гребена на бруствера и с бинокли започнаха да оглеждат нашата позиция. Фелдфебелът отправи друг изстрел и един от средата падна, а останалите трима се разбягаха, а после се върнаха и бързо отмъкнаха падналия в укреплението под прикритието на бруствера. Някакъв грамаден на ръст негър, минавайки на мястото, където лежаха много убити от нашите, започна да ги изхвърля от скалите, но се раздаде трети изстрел и зад труповете на руснаците се претърколи и турчинът. Няколкото от тези успешни изстрела изиграха своята роля – турците започнаха рядко да се показват.

На 15 август, освен обичайната оръжейна и артилерийска престрелка, нищо особено нямаше, така че този ден можеше да се нарече „ден за отдих“. След залез слънце 1-ви бат. на Орловския полк бе сменен от батальона на Волинския полк, който до това време заемаше Зелената височина, заради което бе наименуван Волинският.

16 август бе забележителен с унищожаването на стрелците, убежищата на които до това време никак не ни се удаваше да открием. Чува се изстрел, знаеш от каква посока е изпратен, но дим не се вижда. Дълго всички търсения оставаха безполезни; накрая на отряд разузнавачи от 2-ра стр. рота на Орловския полк му се удаде да ги открият. Приближавайки се постепенно по звука, те стигнали най-накрая до това място, където изстрелите се чуват, а стрелящите не се виждат. Един войник намислил да се покатери на дърво, надявайки се оттам да види стрелящите; действително след известно време той обявил на другарите си, че ги вижда, но веднага след това паднал от дървото, поразен смъртоносно от скритите турци. След стрелците излезли и разузнавачи от българските дружини, които действително проследили убийците и хвърляйки се в тяхното укритие, ги изклали всичките. Оказа се, че турците заемали пещера в голяма скала с два отвора отгоре; единият отвор служел за вход, а другият е бил предназначен за стрелба; както този, така и другият отвор е прекрасно маскиран с растителност, непречеща обаче на стрелбата. В скалата бе намерен голям запас от различни хранителни припаси и цели сандъци с патрони; по всичко бе видно, че турците са отседнали тук от няколко дена. Тази скала бе взривена и по този начин и самото място унищожено.

Преди връх Св. Никола турците бяха построили много ложементи, за основа на които са им послужили трупи, които тук се търкаляха в изобилие, иззад които отначало само са стреляли, но после, посипвайки ги със земна пръст, са образували бруствер, приближаващ се към скалите на 150 крачки; т.е. на най-точен изстрел. Всяка нощ изникваха нови укрепления и скоро цялата планина на Св. Никола беше обиколена с ложементи на няколко реда. Турските трупове до края на отбраната не се прибираха и гниеха на открито. Понякога нашите се опитваха да съберат най-близките до нас тела, но всеки път по работещите се откриваше огън и работата се прекратяваше. При такова множество разлагащи се тела и такива горещи дни, каквито бяха през месец август, трябваше да се боим от появата на някакви заразни болести, на което може би и разчитаха турците, препятствайки прибирането на телата; но Бог ни опази от тези беди и даже съвсем обикновени заболявания не се забелязваха.

От 15 август стана относително спокойно; турците не се опитваха повече да завладеят прохода с открита сила, а напротив – сами започнаха да се укрепяват на заетите от тях позиции, поддържайки през деня престрелката, а през нощта се окопаваха в земята. Така преминаха дните 17-ти, 18-ти, 19-ти и 20 август. На 20-ти Орловският полк трябваше да бъде сменен от Подолския полк и да се отправи за възстановяване долу, от което действително имаше необходимост. Когато вече съвършено се стъмни, пристигна на прохода Подолският полк. Предавайки на ротните командири на Подолския полк всичко, отнасящо се до тези ложементи, които се издаваха, ротите на Орловския полк постепенно започнаха де се спускат от превала долу в корпусния щаб, разположен на 5 версти от прохода, около главния превързочен пункт. Целият път от прохода до корпусния щаб, в пълния смисъл на думата, беше заприщен от артилерия, зарядни и патронни сандъци, така че хората трябваше да се промушват отстрани, единично, един подир друг на върволица. Към 12 часа през нощта 1-ви батальон с 2-ра стр. рота на Орловците пристигна в щаба и по личното указание на корпусния командир, се настани за нощуване около полевите болнични палатки. 2-ри и 3-ти батальон на същия полк с 1-ва стр. рота спряха около Брянския полк, сменен малко по-рано, около къщичка, наречена впоследствие „Брянска“. Палатките, освен една, бяха празни и затова офицерите от 1-ви батальон се настаниха в една от тях и подкрепяйки се с войнишки борш и сухари, заспаха здрав сън, отдавна не изпитвали подобно удобство като покрив, слама под хълбоците си и пълна безопасност. Само дежурните часови бодърстваха.

През месец август Орловският полк понесе следните загуби:               убити – командирът на 6-та рота шт.-кап. Грешанов и 123 по-ниски чинове; ранени – кап. Завойко, поручиците – Соколовский, Якубенко и подпоручиците Чертков, Глоба, Скуляни; контузени – майор Базилевич, подпоручиците Балясний, Карпенко и Романовски, прапорщик Супруненко. По-ниски чинове – 445 ранени.

На 21 август, едва започна да разсъмва, когато  неочаквано бяхме събудени от изстрели, раздаващи се по посока на село Зелено дърво; скоро селото пламна  и затова нямаше съмнение, че са го нападнали черкези, имайки навика да унищожават всичко, което им попаднеше под ръка. Веднага корпусният командир ген. Радецки заповяда на 1-ви батальон на Орловците с 2-ра стр. рота, под командването на майор Бойно-Раздевич, да се придвижат за подкрепа на българските дружини, заемащи това село.

В един миг батальонът беше готов и с бърза крачка започна да се спуска в долината, отделяща възвишението, на което се намираше селото Зелено дърво, и тази, на която бе разположен корпусният щаб. От мястото до селото ни се струваше, че няма повече от 3-4 версти, но поради невъзможност да се върви по пряка посока, се оказа доста повече. В долината се намираше неголямо, живописно разположено селце, по брега на бистър планински ручей, с няколко воденици. В това място батальонът прегради пътя на Якутския полк на полк. Красновски, отиващ също към Зелено дърво от Габрово. Около ручея няколко ранени дружинници обливаха с вода своите рани и правеха превръзки; от тях научихме, че казаците са прогонили черкезите и тях повече ги няма в Зелено дърво. Нападението се случило по следния начин: село Зелено дърво било заето от дружина на българското опълчение, състояща се от необучени новобранци, затова ежедневно им провеждали обучение; обучавали ги руски унтер-офицери, съставляващи кадри на дружината. На 21 сутринта, по време на провеждане на учение, черкезите, незабелязани от никого, налетели на обучаващите се и започнали да съсичат който им попадне. Дружинниците, съвсем объркани, се разбягали на всички страни и отчаяна съпротива оказали само кадровите руски войници, които обаче били посечени всичките. Приключвайки с хората, черкезите се нахвърлили на селото, запалили църквата и започнали да грабят имуществото на българите, но в това време се появили казаците и ги принудили да напуснат, като оставили убити на място няколко човека и много ранени коне.

След 2 часа батальонът получи заповед да заеме отделно издигащата се височина между село Зелено дърво и корпусния щаб и оттам да наблюдава за движението на неприятеля. От върха на тази планина се откриваше прелестен изглед на цялата околност, а най-важно от всичко бе, че Плешивата височина ни беше като на длан. Не повече от две версти ни отделяха от неприятеля, затова батальонът лесно можеше да бъде забелязан с просто око и неприятелят с лекота би могъл да ни тревожи с артилерийски огън; за щастие скатовете на планината бяха покрити с гъсти гори, скриващи сгъстените военни части, и бе достатъчно да се поставят наблюдателни постове, неиздаващи действителните сили. Меката трева  и гъстата сянка доставяха на батальона прекрасен отдих, но не достигаше само водата; освен неголямо количество кал, процеждаща се от недрата на планината – ни капка влага. Около 6 часа вечерта ни беше заповядано да отстъпим към корпусния щаб, където пристигнахме в 10 часа вечерта, тъй като през цялото време се лутахме, и само изпратените от корпусния щаб хора, изведоха батальона от това затънтено планинско място.

От 21 август целият Орловски полк бе настанен при главната квартира на корпусния командир; в дълги палатки се поместваше подвижната болница на 9-та пехотна дивизия. Намирайки се тук, полкът се ползва известно време от пълно спокойствие, освен 3-ти батальон, който беше отправен в манастира Св. Николай, лежащ на няколко версти от корпусния щаб.

Макар на Шипка, както и преди, да не преставаха да боботят оръдията и да трещят оръжейните изстрели, от тях полкът се отделяше на такова разстояние, че никой не помисляше за опасност. Тук бяха получени за ротите по 10 знака за отличие на Военния орден, които веднага бяха раздадени (след присъждането им от по-ниските чинове) на отличилите се повече от всички други.

На 27 август спокойствието на този бивак беше нарушено по съвсем неочакван начин. Във 2-рия час на деня турците, настанявайки батарея зад Волинския връх, насочиха огъня към нашия бивак и към главната квартира на корпусния командир. Гранатите, една след друга, така успешно попадаха, че нито една от тях не излезе от района на бивака. Една граната попадна в пирамидата от пушки на 2-ра стр. рота и съвършено унищожи четири от тях; друга падна пред палатката на корпусния командир, не причинявайки обаче никаква вреда; след първите две следваха още много, съвършено безвредни обаче за хората. Виждайки невъзможността да се остане на избраното място, ген. Радецки заповяда да се прибере подвижния лазарет, а полкът да се отдръпне назад. Като за изпращане последната граната се взриви между две запрегнати лазаретни линейки, но освен уплаха на конете, нямаше никаква повреда. Бързо полкът очисти мястото на престоя ни и се оттегли към Габрово, където разположи бивака на северната страна на града. Тук потече напълно мирен и спокоен живот, макар и с тези неудобства, които обикновено има при бивачния живот и с които полкът отдавна е свикнал…“.

Из „Боева хроника“ на 36-ти пехотен Орловски полк за периода 1877–1878 г., съставена от капитан Скварковский – капитан на Орловския полк

Превод: Виолета Зидарова, която ни предостави и дневника на кап. Скварковский

"Бой за Шипка”, худ. Димитър Гюдженов

„Шипка, пристигането на Стрелковия ескадрон на ген. Радецки
в разгара на боевете, 23 август 1877 г.“, худ. Хосе Луис Пелисер

Останки от укрепяването на стоманената батарея с
върха "Вране гняздо" на Шипченски проход, 1880 г.
Източник: НБКМ

146 години от Шипченската епопея. Дълбок поклон пред паметта на героите! Решителната битка за връх Свети Никола. Част I

По сведения на Националния военноисторически музей, в началото на август руското командване решава да премине към стратегическа отбрана на всички направления като особено внимание отделя на удържането на старопланинските проходи, разказват историците от НВИМ. Централната османска армия на Сюлейман паша получава задача да овладее Шипченския проход и да премине Стара планина, което е част от замисъла на турското командване за концентрично настъпление в общо направление на Свищов. Отбраната на прохода е поверена на Шипченския отряд (около 7500 души с 27 оръдия) под командването на генерал-майор Николай Столетов със силите на 36-ти Орловски полк, 35-ти Брянски полк и 5 дружини на Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а). На 9 август /21 август н.с./ опълченци и орловци отразяват 9 противникови атаки, а 10 август е използван от двете страни за прегрупиране на силите. Решителният ден за боевете на Шипка е 11 август /23 август н.с./. Сюлейман паша насочва срещу Шипченския отряд 27 000 души с намерението да атакува от всички страни едновременно и да го унищожи. Около 18.00 ч. положението на защитниците на прохода става критично. Патроните свършват и в действие влизат щикове и приклади, повредено оръжие, камъни и откъртени скали. Кризата в отбраната е преодоляна с пристигането на първите 205 войници от 16-ти стрелкови батальон. През следващите три дни Сюлейман паша прави още няколко неуспешни опита да премине през прохода. Общите загуби на Шипченския отряд в бойните действия от 9 до 14 август 1877 г. /21-26 август н.с./ възлизат на 3640 убити, безследно изчезнали и ранени войници, офицери и опълченци. А ето какво споделя за онези паметни дни в своя дневник капитан Владимир Антонович Скварковский от 36-ти Орловски полк:

„До 8 август на Шипченския проход, под началството на г.-м. Столетов, се намираха следните части: 8 роти на Орловския полк, 5 дружини от българското опълчение, 2-ра и 5-та батарея на 9-та артилерийска бригада, 4 оръдия на 2-ра планинска батарея, 6 стоманени и 2 планински турски оръдия, конно-пионерна команда, казашката команда от 30-ти полк и 25-ма конници-българи. Три и половина сотни, в това число уралската, заемаха село Шипка и село Ан-Баши по пътя към Калофер. Останалите роти на Орловския полк и взвод от Донската казашка батареея № 10 заемаха Габрово.

Около 10 часа вечерта на 8 август на позицията пристигнаха и останалите седем роти на Орловския полк, а преди разсъмване на 9 август – 4-та дружина на българското опълчение, останала на половината път между с. Шипка и връх Св. Никола, препратена сега на прохода. С пристигането на тези части, силата на отряда, заемащ позиция на прохода, достигна до 5000 щика и 28 оръдия. Тази войска беше разпределена по следния начин:

На предна позиция, на връх Св. Никола бе 3-ти батальон на Орловския полк с 2-ра батарея на 9-та артилерийска бригада и с Турската батарея (от 6 стоманени оръдия на Круп и 2 планински). На връх Св. Никола бе построена батарея от 4 оръдия, получила названието Голямата батарея; 2 оръдия бяха поставени в ложементите на скалите и това бе така наречената Малка батарея. На левия фланг от позицията на връх Св. Никола бяха поставени метални оръдия и 2 деветфунтови оръдия. Пехотата се помещаваше в обикновени ложементи със съвсем малки профили, а Стоманената батарея бе прикрита с неголеми бруствери. Пред   Предната позиция, по пътя бяха заложени рано сутринта на 9 август фугасни бомби.

На Главната позиция са: 1-ва батарея от Орловците с 5-та батарея на 9-та артилерийска бригада. Четири оръдия бяха разположени на Централното възвишение, а други четири – на Северното възвишение, по на юг от старата турска батарея, обърнати фронтално на север. Тези две батареи бяха подсилени с ложементи за пехотата.

На Страничната позиция, на Зелената (Волинската) височина бяха         5-та и 6-та рота. Пътят, водещ до Плешивата височина, беше затрупан от няколко отсечени големи дървета и на прочистените площадки бяха издигнати стени от каменни плочи, намерени в самата планина. От север Страничната позиция беше прикрита с добре направена преграда от натрупани дървета с ров, построен още от турците. Между Зелената височина и Централната  бяха заложени фугасни бомби. 2-ра, 3-та и 5-та дружина на българското  опълчение, под началството на фл.-ад. полк. кн. Вяземский, се бяха разположили в падината между Северната височина и Стоманената батарея.

Общо в резерв – бяха 7-ма, 8-ма и 2-ра стрелкова рота на Орловския полк; 1-ва и 4-та дружина на българското опълчение и 4 оръдия на 2-ра планинска батарея бяха се разположили по продължение на северната полегатост на връх Св. Никола. Превързочният пункт разположиха в казармата на този провлак, тъй като това място бе най-безопасно при неприятелски огън.

На 8 август, при завземането от турците на село Шипка, то веднага  пламна, точно както и всички български села, видими от планината. В този ден турците не предприеха настъпление.

Нощта на 9 август, подобна на предишната, премина напълно спокойно, като че ли турците не съществуваха. Всички бяха убедени, че законът на Мохамед забранява на правоверните нощни нападения, и затова никой и не помисляше за възможността на нещо решително от тяхна страна; това убеждение впоследствие се оказа не съвсем правилно.

С разсъмването на 9 август, турците, на гъсти маси, започнаха да се изкачват на връх Малък Бедек и в седем часа вече се показаха на него, след което веднага пристъпиха към изкачване и на батарея на върха. От Предната позиция незабавно бе открит огън по работещите, значително затруднявайки построяването на батареята. Изкачвайки се на гребена на Малък Бедек, турската войска на гъсти тълпи започна да се спуска по ската по направление към Стоманената батарея, разреждайки се при ходенето. По време на това движение, изпълнено под силния огън на нашите батареи, турците понесоха значителни загуби. Заемайки с гъсти вериги от по няколко реда стръмния скат, идващ към седловината, съединяваща Малък Бедек с връх Св. Никола, неприятелската пехота откри непрестанен огън. Храстите, покриващи ската на Малък Бедек, се свършваха при седловината. Първите опити на неприятеля да премине седловината и да се изкачи по ската бяха отбити със силен кръстосан огън на артилерията и турците бяха принудени да спрат. Съсредоточаването на значителни сили на Малък Бедек показваше намерението на неприятеля да насочи главния удар към Стоманената батарея. Затова в 9 часа сутринта ген. Столетов изведе тук от резерва 1-ва и 4-та дружина и 4-та (на шт.-кап. Домбровский) и 1-ва (на шт.-кап. Розов) стрелкова рота на Орловския полк. В десет часа сутринта турците започнаха движение по дължината на пътя от Шипка. Командата на 7-ми сапьорски батальон (на поручик Романов), изпратена още от ранно утро за залагане  на фугасни бомби, бе принудена да отстъпи, като при отстъплението взриви бомбите. Без оглед на преждевременността на взрива, неприятелят забави настъплението. По това време на връх Св. Никола се намираха седем роти на Орловския полк, разположени в следния ред: 3-та стрелкова рота (на кап. Петер), а зад нея в резерв 11-та (на шт.-кап. Игнатиев) и 12-та (на кап. Домашевич); на шосето – 1-ва стрелкова рота (на шт.-кап. Розов), направила си прикритие от камъни; около Стоманената, по двете ѝ страни - 9-та (на кап. Завойко) и 11-та (на шт.-кап. Канакотин), а зад тях 4-та рота (на шт.-кап Домбровский).  Заемайки площадката на 550 сажена /мярка за дължина, равна на 2134 м./ от Малката батарея и откривайки плътен огън, турците продължаваха да се изкачват. Малката и Голямата батарея посрещнаха атакуващите ги с картечни гранати. Предните части не издържаха на този огън и се хвърлиха вдясно и вляво, но нови колони се изкачваха на площадката, разпръсващи се във вериги. Около 10 часа сутринта атаката на Малката батарея бе отбита с картечни гранати и с огъня на 1-ва и 3-та стрелкова рота на Орловците. Не по-голям успех имаше и атаката, водена срещу Голямата батарея по западния склон на връх Св. Никола. Измествайки се все повече и повече на запад, турците приближиха твърде близо до десния фланг на Голямата батарея. Произвеждайки залп, неприятелят се хвърли напред, но с картечите на артилерията и със залпове от 11-та и 12-та рота на Орловския полк, бе отблъснат назад. Турците направиха още два опита да атакуват Малката батарея, но все така безуспешно. По време на тези атаки турската войска, понасяйки силни загуби, бе доведена до безпорядък и Сюлейман паша изпрати за поддръжка два батальона, за да може под тяхно прикритие да изтегли малко назад разбитите части.

В 11,30 часа сутринта пристигнаха на превала 1-ви и 3-ти батальон на 35-ти пехотен Брянски полк, а около 2 часа пристигна и 2-ри батальон на същия полк и се разположиха край Северната и Централната част на планинския връх. Следобед пристигна на прохода началникът на Габровския отряд г.-м. Дерожинский.

Скоро след пристигането на Брянския полк, турците, под прикритието на артилерийски огън от Бедек, започнаха атака срещу Стоманената батарея. Минавайки през седловината със силни викове „аллах“, те бързо започнаха да се изкачват по полегатия скат на връх Св. Никола. Турските рогове свиреха за атака. Водената твърде енергично атака обаче завърши неуспешно. Поразени от кръстосания огън на артилерията и посрещнати със залповете на 1-ва стрелкова, 4-та, 9-та и 10-та рота, турските маси не издържаха, поколебаха се и се върнаха назад, застилайки своя път с трупове.

Но не задълго си отдъхнаха защитниците на Предната позиция след тази атака. Отново засвириха турските рогове (зурли) и неприятелят пак започна настъпление, поемайки този път надясно и отправяйки се срещу левия фланг на Стоманената батарея. Тази атака също така беше отблъсната със залпове от намиращата се тук пехота и с огъня на артилерията. Опитите на турците да поставят през това време батарея на север от Малък Бедек, на височината, наречена Вранино гнездо, всеки път биваха осуетявани от съсредоточения огън на батареята при Главната позиция.

До късно вечерта продължаваха атаките, насочени срещу левия фланг; атаки, по време на които атакуващите понесоха огромни загуби от убити и ранени. Най-енергична беше водената атака около 3 часа следобед. Отделни купчинки смелчаци, изкачили се по обраслите с храсталак стръмнини, бяха близо, но и този път неприятелят не издържа на картеча и оръжейните залпове на пехотата и се хвърли назад. Вече съвсем се стъмни, когато беше направена последна атака от сгъстени части. И тази атака също бе отбита, както и предишните.

Боят на 9 август приключи, но през цялата нощ от двете страни се поддържаше рядък оръжеен огън. Настъпващата нощ не донесе почивка за изтощените защитници на прохода. В очакване на атака, на следващия ден бе пристъпено към всевъзможно усилване на позициите. На батареите работеха: на Главната позиция - команди, назначени от Брянския полк, а на Предната – от Орловския полк. Още от вчера хората силно страдаха от жажда. Вода се налагаше да се доставя от извора в долината, под страшния оръжеен огън на противника; в продължение на цялата нощ се наложи да се направи запас от вода за следващия ден. Всички свободни  манерки и ведра бяха напълнени. От страна на турците също произтичаше дейност; чуваше се как чукаха турски кирки и мотики по каменистия терен. На връх Малък Бедек бяха запалени сигнални огньове.

В продължение на целия ден – 9 август, в промеждутъците между един или друг щурм, поддържайки само разреден огън, ротите си строяха укрития от камъни и пръст, изривайки земята с щиковете и по този начин с всеки изминал час позицията ставаше все по-недостъпна, а у защитниците се вселяваше убеждението, че са непобедими.

Нападението на турците към скалите, извършено около 3 часа следобед, се отличаваше с особена настойчивост и имаше моменти, когато турците вече се докопваха до върха, а заемащата скалите полурота на 3-та стрелкова рота (на подпоручик Дружинин) едва удържаше натиска, но на помощ към нея пристигна 9-та рота (на кап. Завойко) и с общи усилия турците бяха отблъснати от скалите; останалите живи от тях заседнаха зад най-близките до скалите камъни и оттам не даваха възможност на нашите да погледнат, поразявайки всеки с точен огън; да се изтикат турците иззад тези природни укрития беше възможно само отгоре и в дадения случай нямаше други средства, освен да се прибегне до помощта на камъни, хвърляни отгоре върху заседналите турци, което беше изпълнено доста успешно и болшинството турци бяха претрепани. Немалко ни безпокоеше, както в този ден, така и в следващите, шайка турци, заседнала на закрито вляво от пътя и непрекъснато обстрелваща целия път до самия връх Св. Никола; по всеки движещ се по пътя конник или пешеходец, се произвеждаха по няколко изстрела, в повечето случаи сполучливи; така за един ден на 9 август бяха убити и ранени до 40 човека. Тази шайка  беше така добре замаскирана с намиращи се там предмети, че денем не се забелязваше дима от изстрелите, а нощем – огънчетата. Няколко пъти доброволци разузнавачи се опитаха да открият тяхното убежище, но винаги резултатът беше плачевен; малко от доброволците се завръщаха живи – болшинството ставаха жертва на невидимите стрелци.

Сандъците с патрони, както полковите, така и за българското опълчение, се съхраняваха долу в ниското на пътя. Удивително е, че турците, виждащи ги от планината, не им обърнаха нужното внимание; тези сандъци стояха съвършено открити и на турците не би им струвало голяма трудност да ги унищожат; наистина на 9 август турците хвърлиха по тях няколко гранати и една от тях попадна и подпали сандъка на българското опълчение, но от присъстващите там по-ниски чинове, този сандък беше отделен настрани от другите; за потушаването на сандъка се разпореждаше полковият инструктор на Орловския полк поручик Карпенко.

Няма как да не спомена тук за храбрите български дружини. Както е известно, две дружини – 1-ва и 4-та, в намален състав, заемаха източния склон на вр. Св. Никола; заетото от тях неголямо пространство беше обрасло с млади храсти, позволяващи на турците да се приближат на най-близко разстояние. Неведнъж турците се добираха до самия връх, но всеки път дружинниците ги отблъскваха с приклади и камъни. В това място по време на самия бой опълченците си бяха направили прикрития от камъни, които впоследствие се ползваха и от другата войска; храстите, след премахване на турците, бяха изсечени.

На 9 август, както и на 10, 11 и 12, топла храна не се доставяше и хората се хранеха само със сухари и вода, тъй като докарването на топла храна в тези дни беше съвсем невъзможно; всеки път, по който биха могли да преминат кухните, силно се обстрелваше от турците.

На 10 август от ранно утро започна силен оръжеен огън; турците издигнаха за една нощ ложементи, из които обстрелваха от три страни връх Св. Никола. От 6 часа сутринта турската артилерия откри огън. Батареята им на Малък Бедек, наречена Деветооката, по числото на видените амбразури, беше значително подсилена и на площадката, южно от Св. Никола, неприятелят заложи нова батарея. Цял ден продължи артилерийската борба. Нашата артилерия не можеше да поддържа силен огън от страх да не изразходва снарядите; въпреки това стеснено действие, в този ден тя бе твърде сполучлива. Турската батарея, разположена на площадката, бе принудена да замълчи. Също безуспешно турците се стремяха да поставят батарея на север от връх Малък Бедек, на така наречената Захарна глава. Губейки няколко разбити оръдия, те бяха принудени да се откажат от своите намерения.

Опитите им да атакуват връх Св. Никола от юг и запад, бяха отбити с лекота. Тези опити далеч не бяха толкова енергични, както предния ден. Видно бе, че турският главнокомандващ се бе отказал от съставения първоначален план – да завладеят Стоманената батарея.

Намерението на неприятеля да действа срещу нашия десен фланг проличаваше от: изкопните работи, направени на Плешивата височина, добре забелязващи се с бинокъла; опита им да изкачат на тази височина оръдие, което бе съборено в стръмнината от изстрелите на Голямата батарея, и най-накрая – появяването в клисурата срещу Зелената (Волинската) височина на неголяма пехотна колона, отстъпила след откриването на огън от нашата верига.

Около следобед от Габрово пристигна взвод на Донската казашка батарея № 10, изискан предния ден със съгласието на ген. Дерожинский и разположен на Кръглата батарея. Ген. Дерожинский, канейки се да замине и оставяйки за началник на позицията на прохода ген. Столетов, направи следното разпореждане: 1) Частите на Орловския полк, намиращи се на Предната позиция, трябваше да бъдат сменени от части на Брянския полк и да бъдат на разположение като резерв;  2) Предвид вероятните решителни действия от страна на турците, позицията се разделя на участъци; отбраната на Предната позиция се възлага на фл.-ад. полк. граф Толстой, Главната и Страничната – на полк. Липинский; командването на българските дружини в долината между северната планинска част и Стоманената батарея се възлага на фл.-ад. полк. княз Вяземский; 3) Смяната на войските на връх Св. Никола трябва да бъде направена вечерта, предвид силното обстрелване на позицията с оръжеен и артилерийски огън.

Заедно с това, за обезпечаване съобщенията с Габрово, откъдето се очакваха и подкрепления, ген. Дерожинский съветваше ген. Столетов да устрои зад Главната позиция, на верста и половина по шосето, опорен пункт, където би могло да бъдат поставени планински оръдия.

Разпределението на войските на позициите в нощта на 10 срещу 11 август беше следното:

На Предната позиция, под общото командване на фл.-ад. полк. граф Толстой: 1-ви батальон на Брянския полк, 3-та стрелкова рота на Орловския полк, 1-ва и 4-та дружина на българското опълчение, 2-ра батарея на 9-та артилерийска бригада и Стоманената батарея. За началник  на отбраната при Стоманената батарея бе оставен командирът на 3-ти батальон на Орловския полк – подполковник Хоменко, като най-запознат с позицията.

На Главната позиция, под общото командване на полк. Липинский: са 2-ри бат. на Брянския полк и 3-та бат. на същия полк, заемайки 2,5 роти в Зелени връх и имайки останалите 2,5 роти в ложементите западно от Централната батарея. Отбраната на Зелената височина  беше възложена на командира на 2-ри бат. подполковник Шваба. 2-ри бат. на Орловския полк  бе в центъра на позицията, между Северната височина и Централната батарея. 3-ти батальон на същия този полк (без 9-та стр. рота) и 1-ва стр. рота да се разположи по протежение на ложементите, западно от шосето; 1-ви батальон на Орловския полк (без 1-ва стр. рота) остава в общия резерв по протежението на казармите.

В долината между Северната височина и Стоманената батарея, под командването на фл.-ад. полк. княз Вяземский, са: 2-ра, 3-та и 5-та дружина на българското опълчение.

В продължение на цялата нощ на позициите се правеха поправки – укрепваха се батареи и ложементи; хората се запасиха с вода за предстоящия ден.

При разсъмването на 11 август, батарея, поставена от турците на Плешивата височина, откри силен огън по Главната позиция. Едновременно с това от Предната позиция бе забелязано движение на гъсти колони, отправящи се за обкръжаване на нашето разположение. Стрелбата, открита от батареите на Предната позиция по неприятелските колони, предизвика огън от Деветооката и Ниската батарея на площадката. Канонадата загърмя по всички линии.

Получавайки донесение в 5 часа сутринта за движение на четири големи неприятелски колони срещу Зелената височина, полк. Липинский изпрати да имат на разположение с подполк. Шваба 1,5 роти – полуротата на 3-та стрелкова рота и 9-та линейна рота от Брянския полк. Неприятелските колони, спускайки се от Плешивата височина, в същото време се стараеха да обкръжат Зелената височина по южната долина. В продължение на час подполк. Шваба със своя малък отряд удържаше атаката, но постоянното усилване на неприятеля, насочващ част от силите си по на север от Зелената височина, го принуди да се обърне към началника на Главната позиция с молба за подкрепление. Отправяйки две роти от Орловския полк – 3-та линейна (на подпоруч. Жученко) и 6-та (на шт.-кап. Грешанов), полковник Липинский му изпрати заповед да се държат до последен дъх.

Около 7 часа сутринта турците предприеха настъпление и от източната страна по двете дерета, срещу ложементите, заети от българското опълчение. За подкрепление на 2-ра, 3-та и 5-та дружина беше отправен от Предната позиция граф Толстой с две роти на 1-ва и 4-та дружина. Няколко пъти неприятелят се опитваше да атакува, но всеки път оръжейните залпове на тези атаки бяха отблъсквани и то с големи загуби.

Опасявайки се за нашите съобщения с Габрово, ген. Столетов реши да пристъпи към създаване на батарея в тила на позицията, на далечна могила, където бе най-удобното издигане на шосето. Той помоли да му отделят от резерва четири планински оръдия, полурота от 6-та рота на Брянския полк и полурота на Орловския полк с юнкера Черепанов. Заедно с това ген. Столетов пое върху себе си отбраната на тила.

Пристигането на двете роти Орловци на Зелената височина не само възстанови боя там, но даже турците бяха принудени около 8,30 часа да се отдръпнат назад. При този бой началникът на Страничния отряд подполк. Шваба бе силно контузен в гърдите.

В 10 часа сутринта беше получена записка до ген. Дерожинский от корпусния командир ген. Радецки със следното съдържание: „Пристигнах тук (в Габрово) в 9 и 15 ч.; войските ще пристигнат в 1 часа през нощта. Изпратих при вас Малцев, за да узнае от вас, къде е по-добре да се отиде, за да се заставят турците да се махнат. Иска ми се да мина в тила им. Върнете Малцев до 3 часа през нощта тук  и му разкажете подробно; 9-фунтовите заряди ще пристигнат през нощта и веднага ще бъдат отправени при вас с волове. Радецки“.

В десет часа гъста турска верига се показа на края на храсталака в тила на Кръглата батарея.

Постепенното усилване на неприятеля срещу Зелената височина  принуди полк. Липинский да насочи там, в около 10 часа сутринта, още една рота – 2-ра линейна (на шт.-кап. Скваровский). Пристигането на тази рота значително подобри положението на нещата при Зелени връх; всички атаки на фронта бяха отбити и нашата верига малко се придвижи напред. В 11,30 часа полк. Липинский изпрати следното донесение в Габрово от името на ген. Дерожинский: „Аз съм сега между провлака и нашия десен фланг преди фугасните бомби. В планината изпратих майор Базилевич (от Орловския полк), възлагайки му по възможност  да събере ротите и да удържат, въпреки всичко. Нашите се придвижиха напред. Аз не си чувствам краката, тъй като моите коне, заедно с други, избягаха някъде назад и аз извършвам цялата операция пешком. Атаката е около всички позиции, но вече вяло. Горещината е непоносима. Очакваме пристигане на свежи сили. Полк. Липинский“

Положението на нещата около следобеда беше сравнително добро. Всички атаки на турците бяха отбити. Опитите им да се промъкнат до шосейния път, в тила на позициите, също претърпяха неуспех. Но от 12 часа неприятелят значително подсили войската си, действаща по долината на Иметлийския път. Без да се ограничава атаката по фронта, значителни сили обкръжават десния фланг на Страничния отряд. Измъчени от осемчасовия упорит бой, ротите с мъка удържат напора на свежи сили. В два часа от командващия отряда при Зелената височина, майор Базилевич, беше получена записка: „1 часа. Веригата е проредена в средата. Нужна ни е подкрепа. В резерв държа един взвод за разнасяне на патрони по веригата. Подробности ще предам по поруч. Денисов. Майор Базилевич“.

Раненият офицер, донесъл тази записка, съобщи на полк. Липинский, че Страничният отряд понася силни загуби; неприятелят обкръжава фланговете и няма възможност да се удържат позициите, ако не бъдат изпратени подкрепления.

Донасяйки за това на ген. Столетов, началникът на Главната позиция писа: „В гората няма възможност да се удържим, защото настъпват масово. Седем роти вече са въведени, а повече няма. Полк. Липинский“.

В същото време полк. Липинский се обърна към началника на Предната позиция с молба да му изпрати, ако е възможно, поне една рота. Тази молба беше изпълнена. Пристигналата 1-ва линейна рота от Брянския полк, бе разположена като резерв.

Между впрочем турците се подсилиха против Страничния отряд.                       В 2 часа майор Базилевич за втори път изпрати молба за подкрепа:                   „Г. полковник. Нямаме сили да се удържим. Моля да изпратите подкрепление. Майор Базилевич“.

Изпращайки  5-та рота на Орловския полк (първоначално шт.-кап. Балясний е ранен по път, а след това и прап. Карпов), от числото на стоящите преди в провлака, и предвиждайки, че това подкрепление няма задълго да поправи положението на нещата, полк. Липинский започна да губи надежда да удържи Зелената височина. „Кажете истината“, писа той, „ще има ли, или няма да получим свежа помощ, вече е два часа следобед“.

Отговорът на ген. Столетов показва какви тежки минути е преживявал в това време отрядът: „Свежа помощ няма, вземи полудружината, но знай, че ще се отслаби левият фланг. До Радецки изпратих полк. Депрерадович. Да пази Бог нашата позиция. Столетов“.

Ранени пристигаха в такова голямо количество, че нямаше къде да ги настаним в казармата на превързочните пунктове. Средства за превръзки съвсем не достигаха. Съдираха кърпи, палатки – всичко, което попаднеше под ръка. Чак в 3 часа, когато шосето зад Главната позиция се обстрелваше малко по-слабо, беше заповядано да се насочват ранените зад Тиловата батарея.

В 4 часа пристигна от Предната позиция още една рота на Брянския полк заедно с полк. граф Толстой. Около 4 часа положението на битката беше близо до критичното. Огромната загуба на хора в Страничния отряд, имайки предвид многочислеността на неприятеля, заемащ гората на северното възвишение, правеше невъзможно удържането на Страничната позиция. Резервът на Главната позиция беше изразходван целият, с изключение на две роти на Брянския полк, които бяха едва достатъчни за завземане на горните ложементи между Централната и Кръглата батарея. Останалите в резерва 7-ма и 8-ма рота на Орловския полк получиха специално назначение: 7-ма беше взета за защита на Тиловата батарея (с кап. Середенко), а 8-ма трябваше да подкрепя българските дружини (с кап. Батурин); артилерията изстреля почти всички заряди, освен картеча. В тила позициите на черкезите проведоха атака срещу Планинската батарея, но бяха отбити. Началникът на Главната позиция осведоми ротите на Страничния отряд, че в случай на невъзможност да се удържат задълго, трябва да се оттеглят по провлака и да заемат ложементите. На подпоручика на 7-ма сапьорна батарея Романов бе заповядано да държи галваническата батарея в готовност, но без специална заповед, да не взривяват.

Към 5 часа ротите на Страничния отряд отстъпиха в ложементите, пред които бяха бомбите, с изключение на 3-та линейна рота на Орловския полк и части на 2-ра линейна на същия този полк, продължаващи  да удържат заетите от тях позиции. Загубите, понесени от тези роти в течение на непрекъснатия дванадесетчасов бой, бяха огромни. Движението на две роти на 1-ва дружина от връх Св. Никола към Тиловата батарея, дългата върволица от ранени, отправена по това време от превързочния пункт по шосето към тила, и най-накрая отстъплението на Страничния отряд пред фугасните бомби – всичко това даваше повод да се стигне до заключението, че започва общо отстъпление. Обслужващите Кръглата батарея, изваждайки затворите на оръдията, по заповед на командира на батареята полк. Бенецкий, очистиха укреплението. Това недоразумение застрашаваше с най-съдбоносни последствия битката.

Началникът на Главната позиция, забелязвайки започващото отстъпление, се обърна към граф Толстой с молба да поеме под свое командване най-високите ложементи и да опита да продължи боя със залпове на далечна дистанция по турците, заемащи края на гората, а сам се хвърли към шосето, за да обясни на хората, че отстъпление няма. Благодарение на това, започващият безпорядък беше спрян. Тръгналите си части незабавно заеха свободните ложементи, а към тях примъкнаха леко ранените. На шосето бе поставен караул със заповед да не пропуска никого в тил, освен тежко ранените. На полк. Бенецкий бе изпратена заповед отново да заеме батареята и да открие огън, което и беше изпълнено веднага. Масата турци, заели края на гората пред бомбите, бяха посрещнати с отчетливи залпове, от което спряха и не се решаваха да се втурнат към нашата позиция. Между другото помощта бе близо.

Около 6 часа, в тази минута, когато Страничното възвишение беше почти очистено и неприятелят със застрашаващо обкръжение стягаше нашата позиция, пристигна на прохода главната част от стрелковата бригада – 150 човека, покачени на казашки коне. Бързайки към Тиловата батарея, тази команда бегом се хвърли по пътя към Главната позиция и образува свеж резерв.

Около 6,30 часа се приближи 16-ти стрелкови батальон, следващ най-първи бригадата, и беше насочен от командира на корпуса от Планинската батарея в долината, по наклона на Зелената височина, към фланга на турците. В същото време частите, заемащи ложементите срещу фугасите, по заповед на началника на Главната позиция, с песни преминаха в настъпление. Посрещайки настъпващите отначало със силен огън, турците обаче не издържаха удара и бяха обърнати в бягство, очиствайки върха зад фугасите.

Без оглед на продължителния и труден бой и силната умора на хората, нощта на 11 срещу 12 август не можа да премине спокойно. Необходимо беше да се превозят и пренесат от позицията маса тежко ранени хора до главния превързочен пункт, намиращ се на четири версти назад; трябваше да се съберат убитите ни другари и да им се изкопае гроб; необходимо бе да се попълнят със снаряди батареите; те бяха доставени на позицията в 1 часа след пладне. За това бяха необходими работници, а освен това голямо число работници трябваха и на батареите за поправяне и издигане на укрития.

Дружините от българското опълчение, силно пострадали в течение на тридневния бой, бяха отправени към Габрово за заемане пътя от Габрово до с. Зелено дърво.

С пристигането на 4-та стрелкова бригада, положението на защитниците на прохода се измени към значително подобрение. Надеждата да се защити прохода се превърна в увереност. На следващия ден трябваше да се приближат части на 14-та пехотна дивизия и на командира на корпуса не се налагаше да се ограничава с пасивна отбрана, а да предприеме и проведе частично настъпление, с цел да завладее Плешивата височина.

Изобразявайки общия ход на битката от 11 август, няма да бъде излишно да се посочат някои подробности. Зелената височина, точно както и противоположната – изцяло са покрити с храсти и неголеми дървета; тези две възвишения се отделят едно от друго с твърде дълбока долина, наклоните на които на някои места са скалисти и оголени; тази долина отделяше сражаващите се, скрити в зеленината, и само димът показваше посоката и разположението на веригите. Непрекъснатите оръдейни и оръжейни изстрели се смесваха в някакъв общ кънтеж, непрекъсващ нито за миг. Куршуми се стелеха и прелитаха така начесто, че много дървета бяха лишени от листата си, падащи от горе, както в есенните дни. Гранати, попадащи в каменистия терен, действаха като картеч.

 

(Следва)

 

Из „Боева хроника“ на 36-ти пехотен Орловски полк за периода 1877–1878 г., съставена от капитан Скварковский – капитан на Орловския полк

Превод: Виолета Зидарова, която ни предостави и дневника на кап. Скварковский

 

* В Руско-турската война /1877-1878/, вземат участие над 200 тревненци

Руските позиции на връх Св. Никола /Шипка/:
1. Голямата /Николаевска/ батарея;
2. Малката батарея;
3. Стоманената /турска/ батарея;
4. „Орлово гнездо“
Източник: www.forumnauka.bg

Опълченците правят окопи
Източник: "Българското опълчение в освободителната
Руско-Турска война 1877-1878.
Въспоменания на запасния подполковник С. И. Кисов", 1902 г.

Посрещането на турската атака от 4-та дружина с камъни и
части от счупени пушки
Източник: "Българското опълчение в
освободителната Руско-Турска война 1877-1878.
Въспоменания на запасния подполковник С. И. Кисов", 1902 г.

Пета дружина посреща турските атаки със залпове
Източник: "Българското опълчение в
освободителната Руско-Турска война 1877-1878.
Въспоменания на запасния подполковник С. И. Кисов", 1902 г.

Опълченци пред паметника на Капитан Дядо Никола, Трявна, 1929 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна