По сведения на Националния военноисторически музей, в началото на август руското командване решава да премине към стратегическа отбрана на всички направления като особено внимание отделя на удържането на старопланинските проходи, разказват историците от НВИМ. Централната османска армия на Сюлейман паша получава задача да овладее Шипченския проход и да премине Стара планина, което е част от замисъла на турското командване за концентрично настъпление в общо направление на Свищов. Отбраната на прохода е поверена на Шипченския отряд (около 7500 души с 27 оръдия) под командването на генерал-майор Николай Столетов със силите на 36-ти Орловски полк, 35-ти Брянски полк и 5 дружини на Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а). На 9 август /21 август н.с./ опълченци и орловци отразяват 9 противникови атаки, а 10 август е използван от двете страни за прегрупиране на силите. Решителният ден за боевете на Шипка е 11 август /23 август н.с./. Сюлейман паша насочва срещу Шипченския отряд 27 000 души с намерението да атакува от всички страни едновременно и да го унищожи. Около 18.00 ч. положението на защитниците на прохода става критично. Патроните свършват и в действие влизат щикове и приклади, повредено оръжие, камъни и откъртени скали. Кризата в отбраната е преодоляна с пристигането на първите 205 войници от 16-ти стрелкови батальон. През следващите три дни Сюлейман паша прави още няколко неуспешни опита да премине през прохода. Общите загуби на Шипченския отряд в бойните действия от 9 до 14 август 1877 г. /21-26 август н.с./ възлизат на 3640 убити, безследно изчезнали и ранени войници, офицери и опълченци. А ето какво споделя за онези паметни дни в своя дневник капитан Владимир Антонович Скварковский от 36-ти Орловски полк:
„До 8 август на Шипченския проход, под началството на г.-м.
Столетов, се намираха следните части: 8 роти на Орловския полк, 5 дружини от
българското опълчение, 2-ра и 5-та батарея на 9-та артилерийска бригада, 4
оръдия на 2-ра планинска батарея, 6 стоманени и 2 планински турски оръдия,
конно-пионерна команда, казашката команда от 30-ти полк и 25-ма
конници-българи. Три и половина сотни, в това число уралската, заемаха село
Шипка и село Ан-Баши по пътя към Калофер. Останалите роти на Орловския полк и
взвод от Донската казашка батареея № 10 заемаха Габрово.
Около 10 часа вечерта на 8 август на позицията пристигнаха
и останалите седем роти на Орловския полк, а преди разсъмване на 9 август –
4-та дружина на българското опълчение, останала на половината път между с.
Шипка и връх Св. Никола, препратена сега на прохода. С пристигането на тези
части, силата на отряда, заемащ позиция на прохода, достигна до 5000 щика и 28
оръдия. Тази войска беше разпределена по следния начин:
На предна позиция, на връх Св. Никола бе 3-ти батальон на
Орловския полк с 2-ра батарея на 9-та артилерийска бригада и с Турската батарея
(от 6 стоманени оръдия на Круп и 2 планински). На връх Св. Никола бе построена
батарея от 4 оръдия, получила названието Голямата батарея; 2 оръдия бяха
поставени в ложементите на скалите и това бе така наречената Малка батарея. На левия
фланг от позицията на връх Св. Никола бяха поставени метални оръдия и 2
деветфунтови оръдия. Пехотата се помещаваше в обикновени ложементи със съвсем
малки профили, а Стоманената батарея бе прикрита с неголеми бруствери. Пред Предната позиция, по пътя бяха заложени рано
сутринта на 9 август фугасни бомби.
На Главната позиция са: 1-ва батарея от Орловците с 5-та
батарея на 9-та артилерийска бригада. Четири оръдия бяха разположени на
Централното възвишение, а други четири – на Северното възвишение, по на юг от
старата турска батарея, обърнати фронтално на север. Тези две батареи бяха
подсилени с ложементи за пехотата.
На Страничната позиция, на Зелената (Волинската) височина
бяха 5-та и 6-та рота. Пътят,
водещ до Плешивата височина, беше затрупан от няколко отсечени големи дървета и
на прочистените площадки бяха издигнати стени от каменни плочи, намерени в
самата планина. От север Страничната позиция беше прикрита с добре направена
преграда от натрупани дървета с ров, построен още от турците. Между Зелената
височина и Централната бяха заложени
фугасни бомби. 2-ра, 3-та и 5-та дружина на българското опълчение, под началството на фл.-ад. полк.
кн. Вяземский, се бяха разположили в падината между Северната височина и
Стоманената батарея.
Общо в резерв – бяха 7-ма, 8-ма и 2-ра стрелкова рота на
Орловския полк; 1-ва и 4-та дружина на българското опълчение и 4 оръдия на 2-ра
планинска батарея бяха се разположили по продължение на северната полегатост на
връх Св. Никола. Превързочният пункт разположиха в казармата на този провлак,
тъй като това място бе най-безопасно при неприятелски огън.
На 8 август, при завземането от турците на село Шипка, то
веднага пламна, точно както и всички
български села, видими от планината. В този ден турците не предприеха настъпление.
Нощта на 9 август, подобна на предишната, премина напълно
спокойно, като че ли турците не съществуваха. Всички бяха убедени, че законът
на Мохамед забранява на правоверните нощни нападения, и затова никой и не
помисляше за възможността на нещо решително от тяхна страна; това убеждение
впоследствие се оказа не съвсем правилно.
С разсъмването на 9 август, турците, на гъсти маси,
започнаха да се изкачват на връх Малък Бедек и в седем часа вече се показаха на
него, след което веднага пристъпиха към изкачване и на батарея на върха. От
Предната позиция незабавно бе открит огън по работещите, значително
затруднявайки построяването на батареята. Изкачвайки се на гребена на Малък
Бедек, турската войска на гъсти тълпи започна да се спуска по ската по направление
към Стоманената батарея, разреждайки се при ходенето. По време на това
движение, изпълнено под силния огън на нашите батареи, турците понесоха
значителни загуби. Заемайки с гъсти вериги от по няколко реда стръмния скат,
идващ към седловината, съединяваща Малък Бедек с връх Св. Никола,
неприятелската пехота откри непрестанен огън. Храстите, покриващи ската на
Малък Бедек, се свършваха при седловината. Първите опити на неприятеля да
премине седловината и да се изкачи по ската бяха отбити със силен кръстосан
огън на артилерията и турците бяха принудени да спрат. Съсредоточаването на
значителни сили на Малък Бедек показваше намерението на неприятеля да насочи
главния удар към Стоманената батарея. Затова в 9 часа сутринта ген. Столетов
изведе тук от резерва 1-ва и 4-та дружина и 4-та (на шт.-кап. Домбровский) и
1-ва (на шт.-кап. Розов) стрелкова рота на Орловския полк. В десет часа
сутринта турците започнаха движение по дължината на пътя от Шипка. Командата на
7-ми сапьорски батальон (на поручик Романов), изпратена още от ранно утро за
залагане на фугасни бомби, бе принудена
да отстъпи, като при отстъплението взриви бомбите. Без оглед на
преждевременността на взрива, неприятелят забави настъплението. По това време
на връх Св. Никола се намираха седем роти на Орловския полк, разположени в
следния ред: 3-та стрелкова рота (на кап. Петер), а зад нея в резерв 11-та (на
шт.-кап. Игнатиев) и 12-та (на кап. Домашевич); на шосето – 1-ва стрелкова рота
(на шт.-кап. Розов), направила си прикритие от камъни; около Стоманената, по
двете ѝ страни - 9-та (на кап. Завойко) и 11-та (на шт.-кап. Канакотин), а зад
тях 4-та рота (на шт.-кап Домбровский).
Заемайки площадката на 550 сажена /мярка за дължина, равна на 2134 м./
от Малката батарея и откривайки плътен огън, турците продължаваха да се
изкачват. Малката и Голямата батарея посрещнаха атакуващите ги с картечни
гранати. Предните части не издържаха на този огън и се хвърлиха вдясно и вляво,
но нови колони се изкачваха на площадката, разпръсващи се във вериги. Около 10
часа сутринта атаката на Малката батарея бе отбита с картечни гранати и с огъня
на 1-ва и 3-та стрелкова рота на Орловците. Не по-голям успех имаше и атаката,
водена срещу Голямата батарея по западния склон на връх Св. Никола. Измествайки
се все повече и повече на запад, турците приближиха твърде близо до десния
фланг на Голямата батарея. Произвеждайки залп, неприятелят се хвърли напред, но
с картечите на артилерията и със залпове от 11-та и 12-та рота на Орловския
полк, бе отблъснат назад. Турците направиха още два опита да атакуват Малката
батарея, но все така безуспешно. По време на тези атаки турската войска,
понасяйки силни загуби, бе доведена до безпорядък и Сюлейман паша изпрати за
поддръжка два батальона, за да може под тяхно прикритие да изтегли малко назад
разбитите части.
В 11,30 часа сутринта пристигнаха на превала 1-ви и 3-ти
батальон на 35-ти пехотен Брянски полк, а около 2 часа пристигна и 2-ри
батальон на същия полк и се разположиха край Северната и Централната част на
планинския връх. Следобед пристигна на прохода началникът на Габровския отряд
г.-м. Дерожинский.
Скоро след пристигането на Брянския полк, турците, под
прикритието на артилерийски огън от Бедек, започнаха атака срещу Стоманената
батарея. Минавайки през седловината със силни викове „аллах“, те бързо
започнаха да се изкачват по полегатия скат на връх Св. Никола. Турските рогове
свиреха за атака. Водената твърде енергично атака обаче завърши неуспешно.
Поразени от кръстосания огън на артилерията и посрещнати със залповете на 1-ва
стрелкова, 4-та, 9-та и 10-та рота, турските маси не издържаха, поколебаха се и
се върнаха назад, застилайки своя път с трупове.
Но не задълго си отдъхнаха защитниците на Предната позиция
след тази атака. Отново засвириха турските рогове (зурли) и неприятелят пак започна
настъпление, поемайки този път надясно и отправяйки се срещу левия фланг на
Стоманената батарея. Тази атака също така беше отблъсната със залпове от
намиращата се тук пехота и с огъня на артилерията. Опитите на турците да
поставят през това време батарея на север от Малък Бедек, на височината,
наречена Вранино гнездо, всеки път биваха осуетявани от съсредоточения огън на
батареята при Главната позиция.
До късно вечерта продължаваха атаките, насочени срещу левия
фланг; атаки, по време на които атакуващите понесоха огромни загуби от убити и
ранени. Най-енергична беше водената атака около 3 часа следобед. Отделни
купчинки смелчаци, изкачили се по обраслите с храсталак стръмнини, бяха близо,
но и този път неприятелят не издържа на картеча и оръжейните залпове на
пехотата и се хвърли назад. Вече съвсем се стъмни, когато беше направена
последна атака от сгъстени части. И тази атака също бе отбита, както и
предишните.
Боят на 9 август приключи, но през цялата нощ от двете
страни се поддържаше рядък оръжеен огън. Настъпващата нощ не донесе почивка за
изтощените защитници на прохода. В очакване на атака, на следващия ден бе
пристъпено към всевъзможно усилване на позициите. На батареите работеха: на
Главната позиция - команди, назначени от Брянския полк, а на Предната – от
Орловския полк. Още от вчера хората силно страдаха от жажда. Вода се налагаше
да се доставя от извора в долината, под страшния оръжеен огън на противника; в
продължение на цялата нощ се наложи да се направи запас от вода за следващия
ден. Всички свободни манерки и ведра
бяха напълнени. От страна на турците също произтичаше дейност; чуваше се как
чукаха турски кирки и мотики по каменистия терен. На връх Малък Бедек бяха
запалени сигнални огньове.
В продължение на целия ден – 9 август, в промеждутъците
между един или друг щурм, поддържайки само разреден огън, ротите си строяха
укрития от камъни и пръст, изривайки земята с щиковете и по този начин с всеки
изминал час позицията ставаше все по-недостъпна, а у защитниците се вселяваше
убеждението, че са непобедими.
Нападението на турците към скалите, извършено около 3 часа
следобед, се отличаваше с особена настойчивост и имаше моменти, когато турците
вече се докопваха до върха, а заемащата скалите полурота на 3-та стрелкова рота
(на подпоручик Дружинин) едва удържаше натиска, но на помощ към нея пристигна
9-та рота (на кап. Завойко) и с общи усилия турците бяха отблъснати от скалите;
останалите живи от тях заседнаха зад най-близките до скалите камъни и оттам не
даваха възможност на нашите да погледнат, поразявайки всеки с точен огън; да се
изтикат турците иззад тези природни укрития беше възможно само отгоре и в
дадения случай нямаше други средства, освен да се прибегне до помощта на
камъни, хвърляни отгоре върху заседналите турци, което беше изпълнено доста
успешно и болшинството турци бяха претрепани. Немалко ни безпокоеше, както в
този ден, така и в следващите, шайка турци, заседнала на закрито вляво от пътя
и непрекъснато обстрелваща целия път до самия връх Св. Никола; по всеки движещ
се по пътя конник или пешеходец, се произвеждаха по няколко изстрела, в
повечето случаи сполучливи; така за един ден на 9 август бяха убити и ранени до
40 човека. Тази шайка беше така добре
замаскирана с намиращи се там предмети, че денем не се забелязваше дима от
изстрелите, а нощем – огънчетата. Няколко пъти доброволци разузнавачи се
опитаха да открият тяхното убежище, но винаги резултатът беше плачевен; малко
от доброволците се завръщаха живи – болшинството ставаха жертва на невидимите
стрелци.
Сандъците с патрони, както полковите, така и за българското
опълчение, се съхраняваха долу в ниското на пътя. Удивително е, че турците,
виждащи ги от планината, не им обърнаха нужното внимание; тези сандъци стояха
съвършено открити и на турците не би им струвало голяма трудност да ги
унищожат; наистина на 9 август турците хвърлиха по тях няколко гранати и една
от тях попадна и подпали сандъка на българското опълчение, но от присъстващите
там по-ниски чинове, този сандък беше отделен настрани от другите; за
потушаването на сандъка се разпореждаше полковият инструктор на Орловския полк
поручик Карпенко.
Няма как да не спомена тук за храбрите български дружини.
Както е известно, две дружини – 1-ва и 4-та, в намален състав, заемаха източния
склон на вр. Св. Никола; заетото от тях неголямо пространство беше обрасло с
млади храсти, позволяващи на турците да се приближат на най-близко разстояние.
Неведнъж турците се добираха до самия връх, но всеки път дружинниците ги
отблъскваха с приклади и камъни. В това място по време на самия бой опълченците
си бяха направили прикрития от камъни, които впоследствие се ползваха и от
другата войска; храстите, след премахване на турците, бяха изсечени.
На 9 август, както и на 10, 11 и 12, топла храна не се
доставяше и хората се хранеха само със сухари и вода, тъй като докарването на
топла храна в тези дни беше съвсем невъзможно; всеки път, по който биха могли
да преминат кухните, силно се обстрелваше от турците.
На 10 август от ранно утро започна силен оръжеен огън;
турците издигнаха за една нощ ложементи, из които обстрелваха от три страни
връх Св. Никола. От 6 часа сутринта турската артилерия откри огън. Батареята им
на Малък Бедек, наречена Деветооката, по числото на видените амбразури, беше
значително подсилена и на площадката, южно от Св. Никола, неприятелят заложи
нова батарея. Цял ден продължи артилерийската борба. Нашата артилерия не можеше
да поддържа силен огън от страх да не изразходва снарядите; въпреки това
стеснено действие, в този ден тя бе твърде сполучлива. Турската батарея,
разположена на площадката, бе принудена да замълчи. Също безуспешно турците се
стремяха да поставят батарея на север от връх Малък Бедек, на така наречената
Захарна глава. Губейки няколко разбити оръдия, те бяха принудени да се откажат
от своите намерения.
Опитите им да атакуват връх Св. Никола от юг и запад, бяха
отбити с лекота. Тези опити далеч не бяха толкова енергични, както предния ден.
Видно бе, че турският главнокомандващ се бе отказал от съставения първоначален
план – да завладеят Стоманената батарея.
Намерението на неприятеля да действа срещу нашия десен
фланг проличаваше от: изкопните работи, направени на Плешивата височина, добре
забелязващи се с бинокъла; опита им да изкачат на тази височина оръдие, което
бе съборено в стръмнината от изстрелите на Голямата батарея, и най-накрая –
появяването в клисурата срещу Зелената (Волинската) височина на неголяма
пехотна колона, отстъпила след откриването на огън от нашата верига.
Около следобед от Габрово пристигна взвод на Донската
казашка батарея № 10, изискан предния ден със съгласието на ген. Дерожинский и
разположен на Кръглата батарея. Ген. Дерожинский, канейки се да замине и
оставяйки за началник на позицията на прохода ген. Столетов, направи следното
разпореждане: 1) Частите на Орловския полк, намиращи се на Предната позиция,
трябваше да бъдат сменени от части на Брянския полк и да бъдат на разположение
като резерв; 2) Предвид вероятните
решителни действия от страна на турците, позицията се разделя на участъци;
отбраната на Предната позиция се възлага на фл.-ад. полк. граф Толстой,
Главната и Страничната – на полк. Липинский; командването на българските
дружини в долината между северната планинска част и Стоманената батарея се
възлага на фл.-ад. полк. княз Вяземский; 3) Смяната на войските на връх Св.
Никола трябва да бъде направена вечерта, предвид силното обстрелване на
позицията с оръжеен и артилерийски огън.
Заедно с това, за обезпечаване съобщенията с Габрово,
откъдето се очакваха и подкрепления, ген. Дерожинский съветваше ген. Столетов
да устрои зад Главната позиция, на верста и половина по шосето, опорен пункт,
където би могло да бъдат поставени планински оръдия.
Разпределението на войските на позициите в нощта на 10
срещу 11 август беше следното:
На Предната позиция, под общото командване на фл.-ад. полк.
граф Толстой: 1-ви батальон на Брянския полк, 3-та стрелкова рота на Орловския
полк, 1-ва и 4-та дружина на българското опълчение, 2-ра батарея на 9-та
артилерийска бригада и Стоманената батарея. За началник на отбраната при Стоманената батарея бе
оставен командирът на 3-ти батальон на Орловския полк – подполковник Хоменко,
като най-запознат с позицията.
На Главната позиция, под общото командване на полк.
Липинский: са 2-ри бат. на Брянския полк и 3-та бат. на същия полк, заемайки
2,5 роти в Зелени връх и имайки останалите 2,5 роти в ложементите западно от
Централната батарея. Отбраната на Зелената височина беше възложена на командира на 2-ри бат.
подполковник Шваба. 2-ри бат. на Орловския полк
бе в центъра на позицията, между Северната височина и Централната
батарея. 3-ти батальон на същия този полк (без 9-та стр. рота) и 1-ва стр. рота
да се разположи по протежение на ложементите, западно от шосето; 1-ви батальон
на Орловския полк (без 1-ва стр. рота) остава в общия резерв по протежението на
казармите.
В долината между Северната височина и Стоманената батарея,
под командването на фл.-ад. полк. княз Вяземский, са: 2-ра, 3-та и 5-та дружина
на българското опълчение.
В продължение на цялата нощ на позициите се правеха
поправки – укрепваха се батареи и ложементи; хората се запасиха с вода за
предстоящия ден.
При разсъмването на 11 август, батарея, поставена от
турците на Плешивата височина, откри силен огън по Главната позиция.
Едновременно с това от Предната позиция бе забелязано движение на гъсти колони,
отправящи се за обкръжаване на нашето разположение. Стрелбата, открита от
батареите на Предната позиция по неприятелските колони, предизвика огън от
Деветооката и Ниската батарея на площадката. Канонадата загърмя по всички
линии.
Получавайки донесение в 5 часа сутринта за движение на
четири големи неприятелски колони срещу Зелената височина, полк. Липинский
изпрати да имат на разположение с подполк. Шваба 1,5 роти – полуротата на 3-та
стрелкова рота и 9-та линейна рота от Брянския полк. Неприятелските колони,
спускайки се от Плешивата височина, в същото време се стараеха да обкръжат
Зелената височина по южната долина. В продължение на час подполк. Шваба със
своя малък отряд удържаше атаката, но постоянното усилване на неприятеля,
насочващ част от силите си по на север от Зелената височина, го принуди да се
обърне към началника на Главната позиция с молба за подкрепление. Отправяйки
две роти от Орловския полк – 3-та линейна (на подпоруч. Жученко) и 6-та (на
шт.-кап. Грешанов), полковник Липинский му изпрати заповед да се държат до
последен дъх.
Около 7 часа сутринта турците предприеха настъпление и от
източната страна по двете дерета, срещу ложементите, заети от българското
опълчение. За подкрепление на 2-ра, 3-та и 5-та дружина беше отправен от
Предната позиция граф Толстой с две роти на 1-ва и 4-та дружина. Няколко пъти
неприятелят се опитваше да атакува, но всеки път оръжейните залпове на тези
атаки бяха отблъсквани и то с големи загуби.
Опасявайки се за нашите съобщения с Габрово, ген. Столетов
реши да пристъпи към създаване на батарея в тила на позицията, на далечна
могила, където бе най-удобното издигане на шосето. Той помоли да му отделят от
резерва четири планински оръдия, полурота от 6-та рота на Брянския полк и
полурота на Орловския полк с юнкера Черепанов. Заедно с това ген. Столетов пое
върху себе си отбраната на тила.
Пристигането на двете роти Орловци на Зелената височина не
само възстанови боя там, но даже турците бяха принудени около 8,30 часа да се
отдръпнат назад. При този бой началникът на Страничния отряд подполк. Шваба бе
силно контузен в гърдите.
В 10 часа сутринта беше получена записка до ген.
Дерожинский от корпусния командир ген. Радецки със следното съдържание:
„Пристигнах тук (в Габрово) в 9 и 15 ч.; войските ще пристигнат в 1 часа през
нощта. Изпратих при вас Малцев, за да узнае от вас, къде е по-добре да се
отиде, за да се заставят турците да се махнат. Иска ми се да мина в тила им.
Върнете Малцев до 3 часа през нощта тук
и му разкажете подробно; 9-фунтовите заряди ще пристигнат през нощта и
веднага ще бъдат отправени при вас с волове. Радецки“.
В десет часа гъста турска верига се показа на края на
храсталака в тила на Кръглата батарея.
Постепенното усилване на неприятеля срещу Зелената
височина принуди полк. Липинский да
насочи там, в около 10 часа сутринта, още една рота – 2-ра линейна (на шт.-кап.
Скваровский). Пристигането на тази рота значително подобри положението на
нещата при Зелени връх; всички атаки на фронта бяха отбити и нашата верига
малко се придвижи напред. В 11,30 часа полк. Липинский изпрати следното
донесение в Габрово от името на ген. Дерожинский: „Аз съм сега между провлака и
нашия десен фланг преди фугасните бомби. В планината изпратих майор Базилевич
(от Орловския полк), възлагайки му по възможност да събере ротите и да удържат, въпреки
всичко. Нашите се придвижиха напред. Аз не си чувствам краката, тъй като моите
коне, заедно с други, избягаха някъде назад и аз извършвам цялата операция
пешком. Атаката е около всички позиции, но вече вяло. Горещината е непоносима.
Очакваме пристигане на свежи сили. Полк. Липинский“
Положението на нещата около следобеда беше сравнително
добро. Всички атаки на турците бяха отбити. Опитите им да се промъкнат до
шосейния път, в тила на позициите, също претърпяха неуспех. Но от 12 часа
неприятелят значително подсили войската си, действаща по долината на
Иметлийския път. Без да се ограничава атаката по фронта, значителни сили
обкръжават десния фланг на Страничния отряд. Измъчени от осемчасовия упорит
бой, ротите с мъка удържат напора на свежи сили. В два часа от командващия
отряда при Зелената височина, майор Базилевич, беше получена записка: „1 часа.
Веригата е проредена в средата. Нужна ни е подкрепа. В резерв държа един взвод за
разнасяне на патрони по веригата. Подробности ще предам по поруч. Денисов.
Майор Базилевич“.
Раненият офицер, донесъл тази записка, съобщи на полк.
Липинский, че Страничният отряд понася силни загуби; неприятелят обкръжава
фланговете и няма възможност да се удържат позициите, ако не бъдат изпратени
подкрепления.
Донасяйки за това на ген. Столетов, началникът на Главната
позиция писа: „В гората няма възможност да се удържим, защото настъпват масово.
Седем роти вече са въведени, а повече няма. Полк. Липинский“.
В същото време полк. Липинский се обърна към началника на
Предната позиция с молба да му изпрати, ако е възможно, поне една рота. Тази
молба беше изпълнена. Пристигналата 1-ва линейна рота от Брянския полк, бе
разположена като резерв.
Между впрочем турците се подсилиха против Страничния
отряд. В 2 часа
майор Базилевич за втори път изпрати молба за подкрепа: „Г. полковник. Нямаме сили
да се удържим. Моля да изпратите подкрепление. Майор Базилевич“.
Изпращайки 5-та рота
на Орловския полк (първоначално шт.-кап. Балясний е ранен по път, а след това и
прап. Карпов), от числото на стоящите преди в провлака, и предвиждайки, че това
подкрепление няма задълго да поправи положението на нещата, полк. Липинский
започна да губи надежда да удържи Зелената височина. „Кажете истината“, писа
той, „ще има ли, или няма да получим свежа помощ, вече е два часа следобед“.
Отговорът на ген. Столетов показва какви тежки минути е
преживявал в това време отрядът: „Свежа помощ няма, вземи полудружината, но
знай, че ще се отслаби левият фланг. До Радецки изпратих полк. Депрерадович. Да
пази Бог нашата позиция. Столетов“.
Ранени пристигаха в такова голямо количество, че нямаше
къде да ги настаним в казармата на превързочните пунктове. Средства за
превръзки съвсем не достигаха. Съдираха кърпи, палатки – всичко, което
попаднеше под ръка. Чак в 3 часа, когато шосето зад Главната позиция се
обстрелваше малко по-слабо, беше заповядано да се насочват ранените зад
Тиловата батарея.
В 4 часа пристигна от Предната позиция още една рота на
Брянския полк заедно с полк. граф Толстой. Около 4 часа положението на битката
беше близо до критичното. Огромната загуба на хора в Страничния отряд, имайки
предвид многочислеността на неприятеля, заемащ гората на северното възвишение,
правеше невъзможно удържането на Страничната позиция. Резервът на Главната
позиция беше изразходван целият, с изключение на две роти на Брянския полк,
които бяха едва достатъчни за завземане на горните ложементи между Централната
и Кръглата батарея. Останалите в резерва 7-ма и 8-ма рота на Орловския полк
получиха специално назначение: 7-ма беше взета за защита на Тиловата батарея (с
кап. Середенко), а 8-ма трябваше да подкрепя българските дружини (с кап.
Батурин); артилерията изстреля почти всички заряди, освен картеча. В тила
позициите на черкезите проведоха атака срещу Планинската батарея, но бяха
отбити. Началникът на Главната позиция осведоми ротите на Страничния отряд, че
в случай на невъзможност да се удържат задълго, трябва да се оттеглят по
провлака и да заемат ложементите. На подпоручика на 7-ма сапьорна батарея
Романов бе заповядано да държи галваническата батарея в готовност, но без
специална заповед, да не взривяват.
Към 5 часа ротите на Страничния отряд отстъпиха в
ложементите, пред които бяха бомбите, с изключение на 3-та линейна рота на
Орловския полк и части на 2-ра линейна на същия този полк, продължаващи да удържат заетите от тях позиции. Загубите,
понесени от тези роти в течение на непрекъснатия дванадесетчасов бой, бяха огромни.
Движението на две роти на 1-ва дружина от връх Св. Никола към Тиловата батарея,
дългата върволица от ранени, отправена по това време от превързочния пункт по
шосето към тила, и най-накрая отстъплението на Страничния отряд пред фугасните
бомби – всичко това даваше повод да се стигне до заключението, че започва общо
отстъпление. Обслужващите Кръглата батарея, изваждайки затворите на оръдията,
по заповед на командира на батареята полк. Бенецкий, очистиха укреплението.
Това недоразумение застрашаваше с най-съдбоносни последствия битката.
Началникът на Главната позиция, забелязвайки започващото
отстъпление, се обърна към граф Толстой с молба да поеме под свое командване
най-високите ложементи и да опита да продължи боя със залпове на далечна
дистанция по турците, заемащи края на гората, а сам се хвърли към шосето, за да
обясни на хората, че отстъпление няма. Благодарение на това, започващият
безпорядък беше спрян. Тръгналите си части незабавно заеха свободните
ложементи, а към тях примъкнаха леко ранените. На шосето бе поставен караул със
заповед да не пропуска никого в тил, освен тежко ранените. На полк. Бенецкий бе
изпратена заповед отново да заеме батареята и да открие огън, което и беше
изпълнено веднага. Масата турци, заели края на гората пред бомбите, бяха
посрещнати с отчетливи залпове, от което спряха и не се решаваха да се втурнат
към нашата позиция. Между другото помощта бе близо.
Около 6 часа, в тази минута, когато Страничното възвишение
беше почти очистено и неприятелят със застрашаващо обкръжение стягаше нашата
позиция, пристигна на прохода главната част от стрелковата бригада – 150
човека, покачени на казашки коне. Бързайки към Тиловата батарея, тази команда
бегом се хвърли по пътя към Главната позиция и образува свеж резерв.
Около 6,30 часа се приближи 16-ти стрелкови батальон,
следващ най-първи бригадата, и беше насочен от командира на корпуса от
Планинската батарея в долината, по наклона на Зелената височина, към фланга на
турците. В същото време частите, заемащи ложементите срещу фугасите, по заповед
на началника на Главната позиция, с песни преминаха в настъпление. Посрещайки
настъпващите отначало със силен огън, турците обаче не издържаха удара и бяха
обърнати в бягство, очиствайки върха зад фугасите.
Без оглед на продължителния и труден бой и силната умора на
хората, нощта на 11 срещу 12 август не можа да премине спокойно. Необходимо
беше да се превозят и пренесат от позицията маса тежко ранени хора до главния
превързочен пункт, намиращ се на четири версти назад; трябваше да се съберат
убитите ни другари и да им се изкопае гроб; необходимо бе да се попълнят със
снаряди батареите; те бяха доставени на позицията в 1 часа след пладне. За това
бяха необходими работници, а освен това голямо число работници трябваха и на
батареите за поправяне и издигане на укрития.
Дружините от българското опълчение, силно пострадали в
течение на тридневния бой, бяха отправени към Габрово за заемане пътя от
Габрово до с. Зелено дърво.
С пристигането на 4-та стрелкова бригада, положението на
защитниците на прохода се измени към значително подобрение. Надеждата да се
защити прохода се превърна в увереност. На следващия ден трябваше да се
приближат части на 14-та пехотна дивизия и на командира на корпуса не се
налагаше да се ограничава с пасивна отбрана, а да предприеме и проведе частично
настъпление, с цел да завладее Плешивата височина.
Изобразявайки общия ход на битката от 11 август, няма да
бъде излишно да се посочат някои подробности. Зелената височина, точно както и
противоположната – изцяло са покрити с храсти и неголеми дървета; тези две
възвишения се отделят едно от друго с твърде дълбока долина, наклоните на които
на някои места са скалисти и оголени; тази долина отделяше сражаващите се,
скрити в зеленината, и само димът показваше посоката и разположението на
веригите. Непрекъснатите оръдейни и оръжейни изстрели се смесваха в някакъв общ
кънтеж, непрекъсващ нито за миг. Куршуми се стелеха и прелитаха така начесто,
че много дървета бяха лишени от листата си, падащи от горе, както в есенните
дни. Гранати, попадащи в каменистия терен, действаха като картеч.
(Следва)
Из „Боева хроника“ на 36-ти пехотен Орловски
полк за периода 1877–1878 г., съставена от капитан Скварковский – капитан на
Орловския полк
Превод: Виолета
Зидарова, която ни предостави и дневника на кап. Скварковский
* В Руско-турската война /1877-1878/, вземат участие над
200 тревненци
 |
| Руските позиции на връх Св. Никола /Шипка/: 1. Голямата /Николаевска/ батарея; 2. Малката батарея; 3. Стоманената /турска/ батарея; 4. „Орлово гнездо“ Източник: www.forumnauka.bg |
 |
| Опълченците правят окопи Източник: "Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война 1877-1878. Въспоменания на запасния подполковник С. И. Кисов", 1902 г. |
 |
| Посрещането на турската атака от 4-та дружина с камъни и части от счупени пушки Източник: "Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война 1877-1878. Въспоменания на запасния подполковник С. И. Кисов", 1902 г. |
 |
| Пета дружина посреща турските атаки със залпове Източник: "Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война 1877-1878. Въспоменания на запасния подполковник С. И. Кисов", 1902 г. |
 |
| Опълченци пред паметника на Капитан Дядо Никола, Трявна, 1929 г. Източник: СМРЗИ - Трявна |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.