Решителната битка за връх Свети Никола. Част II

Около 8 часа сутринта турците, построявайки се в колони, засвириха сигнал за настъпление и вече се раздаде познатото „аллах“, когато няколко гранати от Кръглата и Централната батарея се взривиха в колоните на неприятеля, причинявайки в редиците му силно опустошение, и той отново се разпръсна из храстите. Голяма част настъпващи табори се присъединяваха към своята верига и стрелбата, ако бе възможна, още повече се усили. Горещината бе непоносима; пот „като градушка“ се лееше по почернелите от прашния дим лица, а гърлата бяха съвсем пресъхнали. За да се отиде за вода, трябваше да се стигне до казармите, но малко щастливци се връщаха обратно; по пътя ги застигаше куршум до самия извор, където с особена точност турците насочваха своите изстрели. Около този извор беше натрупана камара тела, а и пътят към него бе означен с върволица от трупове. Без да се съобразяват с очевидната опасност, желаещите не престанаха и сполуката на някои силно подтикваше други. След 12 часа започна да се усеща недостиг на патрони и стрелбата от наша страна започна да оредява. Макар патроните да се донасяха от сандъците за патрони, то изпратените за тях често се връщаха от пътя ранени или падаха убити; когато пък ги донесяха до върха, то разнасянето им  по веригата беше съпроводено с огромни трудности; някои пълзешком се добираха до веригата и предаваха патроните, а други така и оставаха в храстите за вечни времена. Предвид трудната доставка на патроните, ползвахме и тези от убитите си и ранени другари. Вече втори час откак  започнаха да се чуват викове “патрони“ и турците, може би разбирайки нашето положение, още повече засилваха огъня; то и при тях се раздаваше вик „аллах“, но никой не се подаваше; в същото време във веригата беше предадена заповед – да пазим патроните, тъй като до вечерта оставаше много време, а недостигът им можеше да ни постави в твърде незавидно положение.

Около 3 часа групичка турци намисли, промъквайки се незабелязано през храстите, да удари веригата ни по средата, но като че ли нарочно не им се удаде да се доберат съвсем незабелязано, тъй като трябваше да преминат по съвършено открита поляна и затова бяха забелязани от нашите войници; в един миг, като че ли по уговорка, в центъра стрелбата се прекрати, а стрелците се прикриха зад укритията. Турците, не виждайки никого пред себе си, смело се вдигнаха напред, но стрелците ги разстреляха в упор с оръжеен огън, а след това довършваха боя с щиковете; нито един турчин не се върна назад – всички паднаха тук. След около 4 часа турците още веднъж опитаха да се доберат към нас, но имаха пак същия „успех“.

Обаче за съжаление с всеки час сражаващите все повече намаляваха и намаляваха; на някои места веригата дотолкова се прореди, че един човек заемаше пространство от 20 и повече крачки. Десният фланг го заплашваше обкръжаване от цели колони, затова към 6 часа този фланг започна да отстъпва назад, а след него и центърът. Да се командва фронтът на такава пресечена местност като тази, положително нямаше възможност: гласът се заглушаваше от гърма на изстрелите, а подаваните знаци не забелязваха и една десета част от веригата, скрита из храстите. По такъв начин нежеланото отстъпление започна, макар и крачка по крачка.

Независимо от главното нападение на Зелената височина, турците в този ден нападаха и всички останали пунктове на нашите позиции, не оставяйки на спокойствие даже и нашия тил, който настойчиво се стараеха да завладеят. Тук, между Северната височина и Тиловата батарея, бе разположена 2-ра стрелкова рота на Орловския полк (с кап. Никифоров), към която турците напираха масово в продължение на целия ден, но кап. Никифоров пригоди неголямо укритие, зад което сложи ротата, а сам той в това време наблюдаваше приближаването на неприятеля. Допускайки го на съвсем незначително разстояние, кап. Никифоров заповядваше на ротата да стане и произведе няколко залпа, обръщайки турците в бягство, и отново скриваше ротата, а той заемаше своя наблюдателен пост на бруствера. Подобни маневри той прави в продължение на целия ден, полагайки пред своето укрепление цяла грамада от неприятелски тела.

Със започването на нощта към 12 часа, на тъмносиньото и съвършено безоблачно небе, започна едно от най-величествените явления на природата – лунното затъмнение. Ясният и пълен диск, започвайки от лявата страна, се скриваше все повече и повече, а в полунощ се затъмни окончателно. Но луната не изчезна напълно от очите – мътният ѝ силует все пак се виждаше високо на небето и след няколко минути започна да приема някакъв огненокървав оттенък. От началото на това явление една канонада продължаваше известно време, озарявайки със своето  пламване потъналите в дълбока тъмнина сиви скали – и накрая пълна тишина се въдвори над Шипка. Войниците разправяха, че затъмнението е добър знак за нас.

През деня на 11 август бе убит командира на 6-та рота шт.-кап. Грешанов. Да се определят точно загубите на по-ниските чинове, нямаше възможност; тези загуби станаха известни чак след смяната ни на прохода; т.е. след 20 август.

Разположението на войските на прохода през нощта от 11-ти до 12-ти беше следното: полка (3-та стр. на кап. Петер и 4-та лин. на шт.-кап. Домбровский), 4-та дружина на българското опълчение, 15-та стр. бат., Стоманената батарея и 8 деветфунтови оръдия.

На Страничната позиция: 3-та батарея на Брянския полк, западно от Централната батарея; 2-ра бат. и 2 роти на Брянския полк, в ложементите около Кръглата батарея и в центъра на позициите между Кръглата и Централната батарея; 1-ви бат.(без 4-та рота) и 3-ти бат. (без 3-та стр. рота) на Орловския полк, с части в ложементите, с части като резерв при казармите; 2-ри бат. на Орловския полк в долината между  Северната планина и полегатия склон при Стоманената батарея; 5-та батарея на 9-та артил. бригада, взвод №10 на Донската батарея и взвод 14-ти на артилерийската бригада.

Общият резерв на Главната позиция се състоеше на 12 август сутринта от 3-та батарея на Волинския полк, разположена при шосето, между казармата и сипея при централната батарея, зад направения там през деня огромен окоп.

В Тиловата батарея: 13-та и 14-та стр. бат. и 6 планински оръдия.

Без да се взема предвид пристигането на подкрепления на прохода, турският главнокомандващ не се отказа от намерението си да завладее силно отбраняваните позиции. Това му решение се изрази в атака на скалите и шосето в тила на Кръглата батарея и с упорит бой към Зелени връх. От сутринта започна оръжеен огън. Турците отново се опитаха да поставят оръдия на площадката на южната планинска част на връх Св. Никола, но също безуспешно, както и предните дни. Атаката на източното шосе завърши за тях неуспешно. Турската верига с подкрепление, без стрелба, се хвърли бегом, насочвайки се срещу десния фланг на Стоманената батарея; турците лазеха безразсъдно, показвайки глави, и някои вече се хващаха за дулата на оръдията от Стоманената батарея, но посрещнати тук от щикове, приклади и прътите за чистене на оръдията, а също и от картечния огън на Малката батарея, те се спряха и откриха слаб огън по скалите. Нов залп картечен огън от Малката батарея застави турците да се хвърлят назад.

Атаката, проведена в 12 часа, беше извършена твърде решително. Таборът, поддържан от два други, стремително се хвърли към скалите. Залповете на 4-та линейна рота на Брянския полк и картечният огън на Малката батарея не спряха атакуващите. 4-та рота на Орловския полк с шт.-кап. Домбровский вече встъпи в ръкопашен бой, издържайки натиска, когато пристигна подкрепление за 4-та рота от 15-ти стрелкови батальон, бил до сега в резерв; хвърли се на нож и с това помогна на  4-та рота на Орловците  да заставят турците да отстъпят; отстъпвайки под кръстосан огън, голяма част от турската войска бе унищожена.

Действията в тила на Кръглата батарея започнаха още преди разсъмване. Тук бяха проведени в продължение на целия ден три атаки, но всяка от тях беше отбита от ротите на 13-та стр. батарея. По време на третата атака стрелците допуснаха турците на 200 крачки и сами се хвърлиха на нож с щиковете. Неприятелят бе отблъснат и повече не направи опит да овладее шосето.

Решени да атакуваме Гористата височина, генерал Радецки заповяда на старшия началник на Зелената височина сутринта да започне настъпление. За съдействие на тази атака, сутринта на 12 август, на прохода пристигнаха 2-ра бригада на 14-та пехотна дивизия и 3-ти батальон на Житомирския полк, който бе изпратен в долината, през село Стоманец, за обкръжаване на турската позиция на Зелената височина.

На разсъмване на Зелената височина започна оживен стрелкови бой. Турците ни предугадиха и сами преминаха в настъпление. Нашият неголям отряд беше принуден да се ограничи в удържане на превъзхождащия ни по сили противник.

На втория час Страничният отряд бе поддържан от три роти на 2-ри батальон на Житомирския полк. С пристигане на подкреплението, Страничният отряд започна настъпление. Но да се придвижи много напред, не му се удаде, като се има предвид значителните сили на неприятеля, заемащ Гористата височина. Тогава командирът на корпуса заповяда да се изпрати като подкрепление свободната част на 14-та стр. бригада и Страничният отряд бе подсилен с още две роти на 14-ти стрелкови батальон. Но и с пристигането на тези подкрепления, този отряд бе твърде слаб за атака на Гористата височина, заета от превъзхождащите ни сили. По молба на началника на Страничния отряд, в подкрепа бяха насочени две роти на Брянския полк (1-ва и 2-ра лин.) и една рота на Орловския полк (1-ва линейна с прапорщик Горнич-Горницкий).

С пристигането на тези подкрепления, началникът на Страничния отряд два пъти се опита да атакува, изкачвайки се по наклона на Гористата височина, но виждайки значителното превъзходство от свежи сили на неприятеля и имайки само три роти в резерв, не се реши да доведе до край атаката на неприятелските позиции в Гористата височина. Загубите, понесени от Страничния отряд по време на тази атака, бяха твърде значителни. В много от частите бяха изведени от строя всички офицери.

Тъй като нямаше никакви сведения за 3-ти батальон на Житомирския полк, то в Страничния отряд беше получена заповед да се изнесат ранените и да се оттегли от Зелената височина. Турците не ги преследваха. Вечерта на позицията останаха Житомирци, две роти на 14-та стр. бат. и 11-та рота на Брянския полк; останалите роти на Орловския и Брянския полк се върнаха към своите части, а 16-та стр. батарея беше отправена като резерв при Тиловата батарея.

На 12 август за първи път бе доставена на прохода топла храна. С какво удоволствие, след четиридневен пост, войниците унищожаваха превъзходния борш и говеждото!  В първите дни на отбраната за храна като че ли бяхме забравили, а и до нея ли ни беше? Но когато отминеше опасността и всички се убедяхме, че няма турци на Шипка, гладът си казваше своето и се чувстваше осезаемо. През тази нощ, макар и на незавидни легла, за които ни служеха земята и камъните, недежурните части заспаха богатирски сън, без да обръщат внимание на бръмчащите куршуми; към последните (куршумите) така привикнахме, че когато се прекратеше тази музика, то ни се струваше, че нещо не ни достига. В продължение на дни куршумите така нагъсто падаха по всички позиции, че сигурно земята беше изрита от тях. Ротите, намиращи се в ложементите, не по-малко страдаха от неприятелския огън, отколкото тези, които вземаха активно участие в отбраната. Ложементите никак не защитаваха – куршуми от пушки ги пробиваха през цялата дебелина.

Настъпи утрото на 13 август. Срещу Страничния отряд бе тихо. Виждаше се как турците поправяха повредите в своите укрепления. Командирът на корпуса не промени намерението си да завладеем Гористата височина и прониквайки по-навътре огледа местността до батареите, за да завладеем по възможност най-близкия до нашата позиция хребет.

В 7 часа сутринта, на две версти от позицията, в долината, дочухме оживена оръжейна престрелка. 3-ти бат. на Житомирския полк, изпратен вчера да обкръжи турската позиция, започнал изпълнение на своята задача. Веднага на командирите на корпуса беше изпратена заповед на полк. Липинский да атакуват със Страничния отряд Гористата височина от фронта. Под негово разпореждане беше също изпратен 1-ви бат. на Подолския полк. Заповядвайки на Кръглата и Централната батарея да обстрелват върха на Гористата височина  и изпращайки до началника на Предната позиция молба да съдейства на настъплението с артилерийски огън, полк. Липинский тръгна към Зелената височина, вземайки със себе си Орловския полк на майор Катруци. Събрал началниците на частите, той направи следното разпореждане за предстоящата атака: войската беше разделена на три колони; средната, в състав от две роти на 14-ти стр. бат. трябваше да настъпи надлъж по пътя; назначението на тази колона се заключаваше в това, да привлече по възможност вниманието на неприятеля в това направление и да облекчи действията на двете главни атакуващи колони, поради което на стрелците беше заповядано да се спират на преградите за залповете; дясната колона се състоеше от батальона на Житомирци, а лявата – от батальона на Подолците. Тези колони трябваше да настъпват без изстрел, имайки пред себе си гъста верига. Спускайки се от стръмнината в долината, войската трябваше да спре, да се събере, и отпочивайки, точно в 11 часа да продължи движението си към Гористата планина.

При силно пресечената местност, поддържането на връзка между настъпващите колони беше изключително трудно. Когато частите достигнаха подножието на Гористата височина, се оказа, че между средната и лявата колона се е образувал значителен промеждутък, който бе необходимо да запълним. До Главната позиция бе изпратено искане да се изпратят някои от най-близките роти на Брянския полк. От числото на пристигналите роти, 3-та стр. запълни образувалия се промеждутък, а останалите две съставиха резерв.

Атаката започна едновременно от всичките три колони. Отначало  само средната колона започна настъплението и турците обърнаха целия свой огън срещу нея. Но когато от тях бе забелязано движението на веригите, настъпващи вдясно и вляво от пътя, огънят, насочен срещу средната колона, отчасти поотслабна. Веригите на дясната и лявата колона, приближавайки на 500 крачки и достигайки до тук без изстрел, завързаха престрелка. Веднага след това средната колона завзе предните укрепления, състоящи се от неголяма барикада, покрита с камъни. Забелязвайки малобройността на втурналите се, турците проведоха контраатака, но посрещнати от щикове и обкръжени и отдясно, и отляво от Подолци и Житомирци, не издържаха и бяха обърнати в бягство. Натискът на трите колони бе толкова едновременен и стремителен, че резервите на неприятеля не се и опитаха да се задържат в другото укрепление, намиращо се зад първото, и разпръсквайки се в дълга върволица, започнаха бързо-бързо да отстъпват, отбранявайки се неудачно.

Гористата планина премина в наши ръце. Беше около 2 часа след обед. Оставяйки резерв на заетата позиция, полк. Липинский заповяда на началниците на колоните да приберат всички свои части от веригите към този пункт. На командира на корпуса беше изпратено донесение за завземането на Гористата планина и за резултата от огледа на заетата позиция. От този оглед се оказа, че да се задържи последната зад нас, представлява значително затруднение.

В подкрепление на атакуващите войски към командира на корпуса бе изпратен 2-ри бат. на Волинския полк, а на ротите от 14-ти стр. бат. бе заповядано да се присъединят към своя батальон.

Атаката в гористата и пресечена местност силно разстрои редовете на войската. При заемането на ложемента, някои роти, увлечени от успеха, преследвайки отстъпващия неприятел, достигнаха турските укрепления до Плешивото възвишение. Посрещнати тук от свежите резерви на неприятеля, те бяха отбити назад с големи загуби.

С пристигането на 2-ри бат. на Волинския полк, полк. Липинский се реши да продължи движението напред към батареята на Плешивата височина, с цел да направи разузнаване на неприятелската позиция и да прикрие отстъплението на отдалечилите се роти.

Това движение беше направено с ротата на Волинския полк, 12-та рота на Брянския полк и 40 човека на Подолския полк под личното командване на командира на полка, полк. Духонин. На останалите части бе заповядано да заемат Гористата височина. Приближавайки се до предните турски укрепления, полк. Липинский реши да извърши атака и на тях, за да се възползва от отстъплението на турците и да има възможност безпрепятствено да се оттегли назад. Тази атака бе произведена блестящо, Волинци завладяха първите редове ложементи, Брянци и Подолци – вторите. Турците се хвърлиха към батареята, където бързаха свежите резерви. От този момент се възползва полк. Липинский, за да започне отстъплението. Турците не ни преследваха. По време на това отстъпление полк. Липинский бе контузен в крака.

С пристигането на Гористата височина, от командира на корпуса бе получена заповед: да се определи отряд за завземане на Гористата височина, а останалата войска да се отведе назад. На Плешивата височина бе оставен 2-ри батальон на Волинския полк. Останалите части се оттеглиха на Зелената височина. Беше около 6 часа. Но един батальон бе малко за разполагане на взетата позиция и подполк. Лашкевич, оставен на Гористата планина, помоли за подкрепление. Две роти на Брянския полк бяха отправени в негово разпореждане; пристигнаха тук към 7 ч. вчерта, точно когато в това време турците, получавайки значителни подкрепления, преминаха в настъпление и атакуваха Гористата височина .

Цяла нощ продължаваше упорития бой за Гористата височина. В 11 часа 2-ри батальон на Волинския полк бе сменен от 3-ти бат. на същия този полк под началството на фл.-ад. полк. граф Адлерберг. Макар атаките на турците да бяха отбити, граф Адлерберг докладва, че не може да удържи Гористата височина с намиращите се при него сили и моли за подкрепление. Ген. Радецки не можеше да даде тази подкрепа. В резерва оставаше само Минският полк, уморен до крайност, заради наложителната честа смяна със свежи войски. В съответствие на това, на граф Адлерберг бе заповядано да освободи заеманата от него позиция. Сутринта на 14 август два щурма срещу Гористата височина бяха отблъснати, след което Волинци започнаха отстъпление.

С изчистването на Гористата височина завърши и боя за завземането на прохода. През следващите дни двете страни поддържаха оръжеен и артилерийски огън, но вече се отказаха от атакуване.

„Удържането на Шипченския проход в първите три дена от двата полка пехота и българското опълчение срещу цялата армия на Сюлейман паша – бе написал в своето донесение ген. Радецки – аз приписвам освен на беззаветната храброст на нашите чинове, главно на забележителната самоотверженост на всички офицери, които при всички трудни моменти показваха със своя пример блестяща храброст и пълно презрение към смъртта. За да изброя отличилите се, трябва да спомена всички“.

На 14 август, привечер, корпусният командир, извиквайки при себе си командващия на 1-ви батальон на Орловския полк майор Бойно-Раздевич, му заповяда незабавно с батальона да завземе Зелената височина, по недоразумение останала непревзета от полк. Духонин, отстъпил от върха към Главната позиция. Към 1-ви батальон, вместо 1-ва стр. рота, намираща се на връх Св. Никола, бе назначена 2-ра стр. на кап. Никифоров. Заедно със заповедта да се превземе върха, бе заповядано да не се влиза в престрелка с турците и стрелба да се употреби само в случай на явно нападение. Колкото и да пазехме тишина при движението си към върха, турците обаче ни забелязаха и откриха по нас честа стрелба. По указание на сапьорния офицер, ротите се настаниха, отстъпвайки надясно в ложементите; напред 2-ра стр., а зад нея последователно 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та рота. По цялото направление между храстите, около самите ложементи, се търкаляха множество трупове на турци и на наши войници, останали неприбрани още от 11 август и успели силно да се разложат. Вонята бе толкова силна, особено при нощното настъпление, че на много хора им прилоша; някои трупове отмъкнахме по-далече от ложементите, но това не донесе голяма полза.

Строго изпълнявайки заповедта на корпусния командир, ротите, сгърчени от нощния студ и северния вятър, с нетърпение очакваха утрото. Няма нищо по-неприятно да си постоянно нащрек и нищо да не виждаш, вследствие на тъмнината. В лагера на турците видимо всичко се успокои; не се чуваха повече гласове, само от време на време изтрещяваше обичайният изстрел на часовите, даващи знак за своето присъствие. Еднообразната, скучна нощ започна да кара много от хората да заспиват, когато изведнъж турците отправиха по нас два залпа и след това по всичките им позиции се раздаде силното „аллах“; в същото време над главите ни прелетяха три гранати и отново всичко се успокои. Защо произлезе тази тревога в турския лагер – бе неизвестно; обаче трябваше да се предположи, че им се е сторило нападение. Дочакахме най-накрая и утрото. Турците откриха по цялата позиция учестена стрелба, на която от наша страна, съгласно заповедта, не бе даден никакъв отговор. Но стоенето без работа в ложементите силно доскучава и ето, във 2-ра рота, намираща се отпред, направиха чучело, облякоха го във войнишки мундир и го издигнаха на бруствера; веднага турците откриха по него учестен огън и няколко куршума действително го уцелиха. Това развлечение скоро ни омръзна и ни се прииска сами да постреляме. Фелдфебелът на стрелковата рота, отличен стрелец, измоли разрешение да пусне няколко куршума. След първия изстрел, преминаващият по гребена на бруствера турчин - падна, оказа се, че дистанцията е на 600 крачки. След това някакви четирима турци, както бе видно – началници, излязоха на гребена на бруствера и с бинокли започнаха да оглеждат нашата позиция. Фелдфебелът отправи друг изстрел и един от средата падна, а останалите трима се разбягаха, а после се върнаха и бързо отмъкнаха падналия в укреплението под прикритието на бруствера. Някакъв грамаден на ръст негър, минавайки на мястото, където лежаха много убити от нашите, започна да ги изхвърля от скалите, но се раздаде трети изстрел и зад труповете на руснаците се претърколи и турчинът. Няколкото от тези успешни изстрела изиграха своята роля – турците започнаха рядко да се показват.

На 15 август, освен обичайната оръжейна и артилерийска престрелка, нищо особено нямаше, така че този ден можеше да се нарече „ден за отдих“. След залез слънце 1-ви бат. на Орловския полк бе сменен от батальона на Волинския полк, който до това време заемаше Зелената височина, заради което бе наименуван Волинският.

16 август бе забележителен с унищожаването на стрелците, убежищата на които до това време никак не ни се удаваше да открием. Чува се изстрел, знаеш от каква посока е изпратен, но дим не се вижда. Дълго всички търсения оставаха безполезни; накрая на отряд разузнавачи от 2-ра стр. рота на Орловския полк му се удаде да ги открият. Приближавайки се постепенно по звука, те стигнали най-накрая до това място, където изстрелите се чуват, а стрелящите не се виждат. Един войник намислил да се покатери на дърво, надявайки се оттам да види стрелящите; действително след известно време той обявил на другарите си, че ги вижда, но веднага след това паднал от дървото, поразен смъртоносно от скритите турци. След стрелците излезли и разузнавачи от българските дружини, които действително проследили убийците и хвърляйки се в тяхното укритие, ги изклали всичките. Оказа се, че турците заемали пещера в голяма скала с два отвора отгоре; единият отвор служел за вход, а другият е бил предназначен за стрелба; както този, така и другият отвор е прекрасно маскиран с растителност, непречеща обаче на стрелбата. В скалата бе намерен голям запас от различни хранителни припаси и цели сандъци с патрони; по всичко бе видно, че турците са отседнали тук от няколко дена. Тази скала бе взривена и по този начин и самото място унищожено.

Преди връх Св. Никола турците бяха построили много ложементи, за основа на които са им послужили трупи, които тук се търкаляха в изобилие, иззад които отначало само са стреляли, но после, посипвайки ги със земна пръст, са образували бруствер, приближаващ се към скалите на 150 крачки; т.е. на най-точен изстрел. Всяка нощ изникваха нови укрепления и скоро цялата планина на Св. Никола беше обиколена с ложементи на няколко реда. Турските трупове до края на отбраната не се прибираха и гниеха на открито. Понякога нашите се опитваха да съберат най-близките до нас тела, но всеки път по работещите се откриваше огън и работата се прекратяваше. При такова множество разлагащи се тела и такива горещи дни, каквито бяха през месец август, трябваше да се боим от появата на някакви заразни болести, на което може би и разчитаха турците, препятствайки прибирането на телата; но Бог ни опази от тези беди и даже съвсем обикновени заболявания не се забелязваха.

От 15 август стана относително спокойно; турците не се опитваха повече да завладеят прохода с открита сила, а напротив – сами започнаха да се укрепяват на заетите от тях позиции, поддържайки през деня престрелката, а през нощта се окопаваха в земята. Така преминаха дните 17-ти, 18-ти, 19-ти и 20 август. На 20-ти Орловският полк трябваше да бъде сменен от Подолския полк и да се отправи за възстановяване долу, от което действително имаше необходимост. Когато вече съвършено се стъмни, пристигна на прохода Подолският полк. Предавайки на ротните командири на Подолския полк всичко, отнасящо се до тези ложементи, които се издаваха, ротите на Орловския полк постепенно започнаха де се спускат от превала долу в корпусния щаб, разположен на 5 версти от прохода, около главния превързочен пункт. Целият път от прохода до корпусния щаб, в пълния смисъл на думата, беше заприщен от артилерия, зарядни и патронни сандъци, така че хората трябваше да се промушват отстрани, единично, един подир друг на върволица. Към 12 часа през нощта 1-ви батальон с 2-ра стр. рота на Орловците пристигна в щаба и по личното указание на корпусния командир, се настани за нощуване около полевите болнични палатки. 2-ри и 3-ти батальон на същия полк с 1-ва стр. рота спряха около Брянския полк, сменен малко по-рано, около къщичка, наречена впоследствие „Брянска“. Палатките, освен една, бяха празни и затова офицерите от 1-ви батальон се настаниха в една от тях и подкрепяйки се с войнишки борш и сухари, заспаха здрав сън, отдавна не изпитвали подобно удобство като покрив, слама под хълбоците си и пълна безопасност. Само дежурните часови бодърстваха.

През месец август Орловският полк понесе следните загуби:               убити – командирът на 6-та рота шт.-кап. Грешанов и 123 по-ниски чинове; ранени – кап. Завойко, поручиците – Соколовский, Якубенко и подпоручиците Чертков, Глоба, Скуляни; контузени – майор Базилевич, подпоручиците Балясний, Карпенко и Романовски, прапорщик Супруненко. По-ниски чинове – 445 ранени.

На 21 август, едва започна да разсъмва, когато  неочаквано бяхме събудени от изстрели, раздаващи се по посока на село Зелено дърво; скоро селото пламна  и затова нямаше съмнение, че са го нападнали черкези, имайки навика да унищожават всичко, което им попаднеше под ръка. Веднага корпусният командир ген. Радецки заповяда на 1-ви батальон на Орловците с 2-ра стр. рота, под командването на майор Бойно-Раздевич, да се придвижат за подкрепа на българските дружини, заемащи това село.

В един миг батальонът беше готов и с бърза крачка започна да се спуска в долината, отделяща възвишението, на което се намираше селото Зелено дърво, и тази, на която бе разположен корпусният щаб. От мястото до селото ни се струваше, че няма повече от 3-4 версти, но поради невъзможност да се върви по пряка посока, се оказа доста повече. В долината се намираше неголямо, живописно разположено селце, по брега на бистър планински ручей, с няколко воденици. В това място батальонът прегради пътя на Якутския полк на полк. Красновски, отиващ също към Зелено дърво от Габрово. Около ручея няколко ранени дружинници обливаха с вода своите рани и правеха превръзки; от тях научихме, че казаците са прогонили черкезите и тях повече ги няма в Зелено дърво. Нападението се случило по следния начин: село Зелено дърво било заето от дружина на българското опълчение, състояща се от необучени новобранци, затова ежедневно им провеждали обучение; обучавали ги руски унтер-офицери, съставляващи кадри на дружината. На 21 сутринта, по време на провеждане на учение, черкезите, незабелязани от никого, налетели на обучаващите се и започнали да съсичат който им попадне. Дружинниците, съвсем объркани, се разбягали на всички страни и отчаяна съпротива оказали само кадровите руски войници, които обаче били посечени всичките. Приключвайки с хората, черкезите се нахвърлили на селото, запалили църквата и започнали да грабят имуществото на българите, но в това време се появили казаците и ги принудили да напуснат, като оставили убити на място няколко човека и много ранени коне.

След 2 часа батальонът получи заповед да заеме отделно издигащата се височина между село Зелено дърво и корпусния щаб и оттам да наблюдава за движението на неприятеля. От върха на тази планина се откриваше прелестен изглед на цялата околност, а най-важно от всичко бе, че Плешивата височина ни беше като на длан. Не повече от две версти ни отделяха от неприятеля, затова батальонът лесно можеше да бъде забелязан с просто око и неприятелят с лекота би могъл да ни тревожи с артилерийски огън; за щастие скатовете на планината бяха покрити с гъсти гори, скриващи сгъстените военни части, и бе достатъчно да се поставят наблюдателни постове, неиздаващи действителните сили. Меката трева  и гъстата сянка доставяха на батальона прекрасен отдих, но не достигаше само водата; освен неголямо количество кал, процеждаща се от недрата на планината – ни капка влага. Около 6 часа вечерта ни беше заповядано да отстъпим към корпусния щаб, където пристигнахме в 10 часа вечерта, тъй като през цялото време се лутахме, и само изпратените от корпусния щаб хора, изведоха батальона от това затънтено планинско място.

От 21 август целият Орловски полк бе настанен при главната квартира на корпусния командир; в дълги палатки се поместваше подвижната болница на 9-та пехотна дивизия. Намирайки се тук, полкът се ползва известно време от пълно спокойствие, освен 3-ти батальон, който беше отправен в манастира Св. Николай, лежащ на няколко версти от корпусния щаб.

Макар на Шипка, както и преди, да не преставаха да боботят оръдията и да трещят оръжейните изстрели, от тях полкът се отделяше на такова разстояние, че никой не помисляше за опасност. Тук бяха получени за ротите по 10 знака за отличие на Военния орден, които веднага бяха раздадени (след присъждането им от по-ниските чинове) на отличилите се повече от всички други.

На 27 август спокойствието на този бивак беше нарушено по съвсем неочакван начин. Във 2-рия час на деня турците, настанявайки батарея зад Волинския връх, насочиха огъня към нашия бивак и към главната квартира на корпусния командир. Гранатите, една след друга, така успешно попадаха, че нито една от тях не излезе от района на бивака. Една граната попадна в пирамидата от пушки на 2-ра стр. рота и съвършено унищожи четири от тях; друга падна пред палатката на корпусния командир, не причинявайки обаче никаква вреда; след първите две следваха още много, съвършено безвредни обаче за хората. Виждайки невъзможността да се остане на избраното място, ген. Радецки заповяда да се прибере подвижния лазарет, а полкът да се отдръпне назад. Като за изпращане последната граната се взриви между две запрегнати лазаретни линейки, но освен уплаха на конете, нямаше никаква повреда. Бързо полкът очисти мястото на престоя ни и се оттегли към Габрово, където разположи бивака на северната страна на града. Тук потече напълно мирен и спокоен живот, макар и с тези неудобства, които обикновено има при бивачния живот и с които полкът отдавна е свикнал…“.

Из „Боева хроника“ на 36-ти пехотен Орловски полк за периода 1877–1878 г., съставена от капитан Скварковский – капитан на Орловския полк

Превод: Виолета Зидарова, която ни предостави и дневника на кап. Скварковский

"Бой за Шипка”, худ. Димитър Гюдженов

„Шипка, пристигането на Стрелковия ескадрон на ген. Радецки
в разгара на боевете, 23 август 1877 г.“, худ. Хосе Луис Пелисер

Останки от укрепяването на стоманената батарея с
върха "Вране гняздо" на Шипченски проход, 1880 г.
Източник: НБКМ