167 години безсмъртие. Капитан Никола

Капитан Никола, или както е известен още Дядо Никола, е пришалец от Сливен, установил се в Търново абаджия. По всичко изглежда Дядо Никола да е бил от четата на Капитан Георги Стойков Мамарчев – котленец, който участва в войните 1828-1829 г. на Дибича. Според Одринския мир /2 септември 1829 г./ на въстаналите българи от Сливен е била дадена амнистия, а за избавяне от преследване на турците, много българи от Сливен са се изселили в Бесарабия. Капитан Никола в това време е дошъл в Търново и се е предал на мирен труд, обаче не ще е престанал да се сношава с Мамарчева, който бил кмет в окупираната от русите Силистра и да е изпълнявал замислените бунтове в Елена и другаде в Търновско. Връзките на Капитан Никола с градовете: Елена, Лесковец, Габрово, Ореховица и организирване по негова инициатива бунт явствува от народната песен пеяна в Тревненско:

 

„Повдигнал ми се е, мамо, Капитан Никола,

Капитан Никола, мамо, Капитанско чедо:

Със него се пишат, мамо, млади търновчани,

Млади търновчани, мамо, гирджик лесковчани,

Гирджик лесковчани, мамо, сербез еленчани,

Сербез еленчани, мамо, джамбаз ряховчани,

Джамбаз ряховчани, мамо, хайдут габровчани,

Хайдут габровчани, мамо, фудул тревненчани…“.

 

Когато в февруари 1856 г. се издаде хатихомаюнат от Цариград, който даваше нови надежди за подобрение хала на раята, надежди безплодни, както на хатиширифа и тензимата от 1839 и 1844 година, Капитан Никола намираше, че това са голи обещания на турската власт и че свободата ще се извоюва само с пушка в ръка.

На 1 август 1856 г. Капитан Никола слиза от Габровския монастир с 12 души четници и се отправя за града Габрово, гдето е възнамерявал да снеме турското управление, да освободи града и оттук с възстаналите габровци да разшири борбата и в другите околни градове.

Рано в този ден, когато четата е току що излезла от Бичкийнята и в боен ред се отправила за Габрово, била пресрещната от силна потера заптии, които залегнали зад парапетите на моста са открили огън. Капитан Никола дава заповед и сражението се завързва. Един час е траяла престрелката. Надеждата на възстаниците е била, че в тила на турците ще се явят от Габрово възстаналите габровци, но напраздно…

Убити двама четници, други ранени, разколебани и бегащи, трети принудили и воеводата им да отстъпи. Изоставен Капитан Никола се е върнал към Бичкийнята, през к. Жълтеш, преминал е водораздела между жълтешката и тревненска реки на „Сечен камък“ и в колиби Дончовци, 4 клм. до Тревна, се спрел. В градината до кошарите на един дончовченин се е затулил и под сенката на сливовите дървета се е отморявал. Стопанина на къщата, изненадан от тоя неочакван гост, се явява и запитва: „Какъв си ти и защо се криеш тук?“. Капитан Никола е задоволил любопитството на хазаина, като му разказал най-откровено участа си и тая на четата му; съобщил му, че в Тревна, него знаят почти всички чорбаджии, че е дост с тях, че Георги Радков /тогава гайтанджия, а по-сетне свещеник/ му е съмишленик, че мисли, като се мръкне да се добере до Тревна, отгдето вече лесно ще се укрие от преследване на турските власти.

По какви подбуждения неизвестно корибаринът оставя Капитан Никола у дома си да почива и се спуща в Трявна, съобщава на Георгя Радков. Последния взема ракия, хлеб и др. храна и отива в Дончовци да занесе на Капитан Никола, като уредят начина на скриването му. Колибаринът съобщава и на чорбаджи Кънча Генков за събитието. В това време едно заптие извиква чорбаджи Генка в конака. Кънчо Генков отива и тук заварва и други тревненски чорбаджии бледни, угрижени. Мидюринът съобщава грозната вест на Кънча Генкова: „От Габрово са дошли хора да ни явят, че там тази сутрин е слезла една чета комити, водила се борба, че четата е била пръсната, но войводата им се отправил към Тревна. Събрал съм Ви да Ви кажа, че къщите надолу с плочите ще обърна и ще го намеря. Тежко и горко на тревненци, ако го крият и не предават на властта“. Кънчо Генков е изтръпнал и ужасен е открил тайната. Сеймени, каквито тогава имало тук, се въоражават и отправят за колиби Дончовци. Току що Георги Радков се разделил с Капитан Никола и се спущал в Дончовското дере, чува изгърмяване на пушки. Дедо Никола е бил тежко ранен от закритите зад плета сеймени, опитал се е да се защити с пушката си, но турците са го съсекли. Главата му е била отрезана и пренесена през Трявна показана в конака. За миролюбието на тревненските чорбаджии и верноподанническите чувства, позволено им било да занесат главата на Капитан Никола и бъде погребан на местото, гдето е убит. Еполетите, камата му и част от знамето, по думите на роднини на Георги Радков, били прибрани от последния и в 1883 г., на първото чествуване памета на Капитан Никола, били предадени на тревненеца Михаил Икономов, след което са изчезнали в неизвестност.

От 1883 г. редовно всяка година в първия неделен ден преди 1 август /по стар стил/ се чествувал тоя ден от тревненци, като се е отслужвала в колиби Дончовци панахида. В 1906 г. на 50-годишнината от смъртта на революционера, костите му се пренесоха и поставиха в основите на паметника на площада в Тревна и чествуване годишнината ставаше редовно до 1912 г. *, след която дата се заредиха години на войни и едва тая година, на 14 август н.с. се възобновява тоя ден да се чествува, като ден за тревненци, търновци, габровци, еленчани, горно-ореховчани, лясковчани, дреновци с такова значение, както Ботевия ден, 20.V. е за врачанци и всички българи.

 

 

Богомил Даскалов

„Капитан Дядо Никола /По разкази на стари хора от Тревна/“, 14 август 1921 г., издание на Дружеството за културно економическо повдигане на гр. Тревна

 

 

Дълбок поклон пред паметта, героизма и саможертвата му!

 

* След дългогодишни митарства, тленните останки на Капитан Никола, които са препогребвани шест пъти, най-накрая, през 1996 г., намират вечен пристан и покой в лявата конха /ниша/ до олтара на църквата „Св. Архангел Михаил“…

Капитан Дядо Никола
Худ. проф. Асен Василиев,
"Трем на българското възраждане", 1936 г., 1995 г.

Корицата на книгата, "наредена"
от Богомил Даскалов

Паметната плоча на лобното му място в к. Дончовци

Честване на годишнината от гибелта на Капитан Никола,
20-те години на XX век
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Паметникът на Капитан Никола,
издигнат на Възрожденския площад
в Трявна през 1912 г.,
съборен с решение на
Градския народен съвет през 1951 г.