Българското участие в световните търговски изложения в края на XIX и началото на XX век. За първи път тревненци представят родния си град на изложението в Анверс през 1894 г.

Интересни сведения за участието на България в световните търговски изложения от края на XIX и началото на XX век, откриваме в книгата на Лиляна Велева за историята на търговско-индустриалните камари у нас *. В допълнение, попаднах и на няколко официални каталога за българското участие във въпросните изложения, благодарение на които до нас достигат имената на редица тревненци, представили Трявна и Тревненския край на престижните форуми в чужбина. Темата е твърде интересна, но е само база за по-нататъшни и по-задълбочени проучвания по въпроса, които биха допълнили и обогатили летописната ни история с още сведения и факти за нашите предприемчиви и будни предшественици в зората на „Новото време“…

Началото на световните търговски изложения датира от 1851 г. Престижният международен форум в „областта на културата и индустрията“ се провежда в Лондон, Англия. Събитието, първо по рода си, се подготвя и провежда от Кралска комисия, създадена година по-рано от кралица Виктория. Нейн председател и Главен организатор е съпругът й - Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съвместно с видния бизнесмен и музеен деятел Хенри Коул - негов приятел и пръв помощник. Изложението е посетено и от много знаменитости, сред които: Чарлз Дарвин, Орлеанското кралско семейство, писателите Шарлот Бронте, Луис Карол, Джордж Елиът и др. То е много успешно и приключва със значителна печалба от 186 000 британски лири.

Дебютът на България в световните търговски изложения се състои 42 години по-късно, по време на 17-то им издание, което се провежда от 1 май до 18 октомври 1893 г. в Чикаго, САЩ. В групата участници е и Алеко Константинов, който описва своите впечатления в пътеписа си “До Чикаго и назад”. Управителят на Българският павилион, който е сред официалните делегати на изложението, е пловдивчанинът Вълко Шопов - земеделски предприемач, индустриалец, търговец, председател на Пловдивската търговско- индустриална камара (1905-1908 г. и 1913-1918 г.), общински съветник, народен представител в ХІІІ ОНС, Кмет на Пловдив и т.н. Изложението е посветено на 400-та годишнина от откриването на Америка и е популярно, като „Колумбовото изложение“. То е разположено на 290 хектара площ и в него вземат участие 19 страни и 30 колонии. Посетено е от 27 500 000 души. За съжаление, не успях да открия имената на участниците от България, но в един от официалните каталози на изложението е отбелязано, че страната ни се представя предимно със своите килими, вероятно чипровски, както и с производството на коприна, розово масло и сребърни съдове, дело на потомствени майстори от Видин.

На следващата, 1894 година, в белгийският град Анверс отново се събират производители и търговци от различни краища на света, сред които и 1054 участници от България. Сред тях е и фабрикантът Димитър Златев от Трявна, внук на уста Димитър Ошанеца, един от основателите на първата текстилна фабрика на Трявна – „Александър I“ /1881 г./, притежател и на тютюнева фабрика в града. Той участва в категорията „Вълнени тъкани“, а в други три - „Копринени шнурчета за часовник“, „Каросерия и тапицерия“ и „Военни оръжия, укрепления, оборудване, транспортни материали, военна топография и география и др.“ е записано името на тревненския казас З. Д. Пандурски /вероятно Златю/Златко Димитров Пандурски/, също от Трявна. В последната категория, до неговото име стои и това на още един тревненец - Митю Тачев. Вероятно това е първото участие на тревненци на световно търговско изложение в чужбина. В рекламния каталог се споменава още и за красивите тревненски гайтани, както и за проучването на въглищните залежи в Балкана - между Трявна и Твърдица.

През 1897 г. домакин на международното търговско изложение е белгийската столица Брюксел. Разположено на площ от 132 хектара, то се провежда от 24 април до 8 ноември, и в него вземат участие 27 страни, сред които и България. Според официалната статистика то е посетено от 7 800 000 души. Що се отнася до изложителите от България, то те са „по-големи и известни производители и търговци“. Тяхното финансиране се поема от държавата и от Софийската, Пловдивската, Русенската и Варненската търговски камари, които по искане на МТЗ трябва да отделят от бюджетите си по 2000 лв. Въпреки краткото време за подготовка и възникналите трудности, участието е успешно и мнозина българи се завръщат у нас с награди. За съжаление, не успях да открия сведения за участниците в изложението.

Едно от най-грандиозните международни търговски изложения, което бележи огромен ръст и по посещаемост, се провежда от 15 април до 12 ноември 1900 г. в Париж, Франция. Разположено е на площ от 120 хектара, а в него вземат участие 58 държави, сред които и България. Изложението е посетено от 50 860 801 души. Фонтанът с бликаща розова вода в Българският павилион, предизвиква най-голям интерес сред посетителите и се превръща в истинска сензация на изложението. Въпреки, че както разказва Владимир Балчев в статията си „България пред чудесата на новия век“, парижани и гостите на изложението, нямат възможност дълго да му се наслаждават, тъй като „изящният фонтан“ се разваля и, за да усетят аромата на българското розово масло, посетителите са принудени да си купят от скъпите мускалчета. За още една  конфузна ситуация разказва В. Балчев, а именно - по време на официалното откриване на Българският павилион, е организиран коктейл. След като разглеждат всички експонати, официалните гости са поканени да опитат подбрани български специалитети и питиета. Но, докато всички разглеждат експозициите, неизвестни крадци се промъкват до бюфета и задигат цялата храна, напитките, че и кошниците с цветя. Както пише, В. Балчев в статията си, публикувана на сайта „Под тепето“, родната преса не пропуска да отрази с известна доза сарказъм въпросните „скандали“ и ехидно отбелязва, че вместо във Варненско и Русенско, където по това време избухват селските бунтове, българското правителство трябва да обяви военно положение в Париж… Въпреки споменатите конфузни ситуации, десетки български фирми и производители се завръщат у нас с награди, но по-детайлни сведения за участниците, вкл. и от България, не успях да открия.

В края на 1903 г. и началото на 1904 г. страната ни получава нови покани за изложения в Сент Луис, Лион, Пилзен, Капщад и Лиеж. Решено е България да участва в престижните форуми в Сент Луис /САЩ/ и Лиеж /Белгия/. Пряк помощник на правителството в организиране на поредната проява е Софийската търговско-индустриална камара. Одобрените експонати се събират от МТЗ от началото на март 1904 г., своевременно е подготвена и първата пратка от 3 вагона, която е изпратена в САЩ и пристига там през май. Публикувани са важни съобщения за всички, които имат намерение да осъществят дългото, около 12-дневно пътуване, подробно е посочена и стойността на билетите, маршрутите и пр. Американските железници правят отстъпки във връзка с изложението, като един билет с валидност 15 дни струва 23,5 $, за 60 дни 29, 35$, общ билет за отиване и връщане, който важи за цялото време на изложението, струва 34$.

Световното изложение в Сейнт Луис, САЩ се провежда от 30 април до 1 декември 1904 г. и е разположено на площ от 500 хектара. Държавите – участнички, сред които и България, са 60. Броят на посетителите е 19 694 855.

Българският отдел е разположен в Двореца на индустрията. Със съдействието на проф. Б. Шатц от рисувалното училище в София, са подредени всички експонати, а от Париж е пренесен и “Розовият фонтан”, който и тук е “най-оригиналното творение в целия Дворец”.

България приключва участието си в изложението със 125 награди в различни раздели на земеделското, занаятчийското и индустриалното производство, както и за експонати на изящните изкуства и пр. В изложението вземат участие и представители на мина „Принц Борис“ край Плачковци.

През 1905 година, гр. Лиеж, Белгия, става средище на поредното голямо международно изложение, посветено на 75-та годишнина от независимостта на Белгия. То се провежда от 27 април до 28 ноември и в него вземат участие 31 държави. Изложението, разположено на площ от 70 хектара, е посетено от 7 000 000 души.

България получава възможност отново да се представи пред белгийската общественост и многобройните посетители от цял свят. Нашият павилион, наричан от белгийската преса “Дворецът на България”, е открит в тържествена обстановка на 10 юли. Равносметката от участието в Лиеж е повече от оптимистична. Страната ни участва с 944 изложители, а освен по броя на участниците, заема първо място сред балканските страни и по получените награди. Най-голям дял от наградените експонати се пада на „българските храни“, производството на вина, ракии и коняци и пр. Някои от изложителите получават повече от една награда при оценяването им в различни категории.

Известен факт е, че резбованата украса на мебелите за „Двореца на България“ в Лиеж, е дело на резбаря Генчо Марангозов, родом от с. Генчовци, Тревненско. Това е и първата му голяма поръчка, възложена му от мебелната фабрика на Иван Бруха. Талантливият тревненски резбар, работи заедно с други именити свои колеги - брат си Ганчо Петров, Генчо Цанев и Недялко Ганчев от с. Генчовци /племенници на уста Генчо Кънев/ и Тотю Славков от с. Куманите. В световното изложение, вземат участие петима тревненци, някои от които в повече от една категория, както и едно дружество:

• Ø „Селскостопански хранителни продукти от растителен произход“:

 Иван Минев от с. Раданци /царевица/

• Ø „Консерви от месо, риба, зеленчуци и плодове“:

Иван Т. Касатов /Kassatoff/ и Иван Костов от Трявна /пестил/;

Иван Тодоров&Син от с. Раданци /пестил/;

Иван Минев от с. Раданци /пестил/

• Ø „Вина и винени спиртни напитки, сиропи и ликьори, различни спиртни напитки, индустриални алкохоли, различни напитки“:

Иван Минев от с. Раданци /сливова ракия/

• Ø „Експлоатация на мини и кариери“:

Въглища и кокс от мина „Принц Борис“ край Нейковци

• Ø „Дантели, бродерии и гарнитури“:

Цанко Пандурски от Трявна /вълнени каишки, шнурове за часовници и др./

През следващата 1906 г., домакин на международното световно изложение е Милано, Италия. То се провежда от 28 април до 11 ноември и е разположено на площ от 100 хектара. В него вземат участие 34 държави, сред които и България. Посетено е от над 10 млн. души. За съжаление, не успях да открия каталога на изложението с категориите и имената на участниците.

През май 1907 г. в Лондон, Англия се провежда Първото Балканско изложение. За участие в него са поканени България, Сърбия, Румъния и Черна гора. Само Румъния отклонява поканата поради ангажимента си в Букурещкото изложение, което се провежда през същата година. За представяне на изложението са одобрени общо 5000 кг. брашна, жита, ориз и други земеделски произведения, включително 52 бутилки високо качествено вино от розово грозде приготвено в Садовското земеделско училище и др. За нашата експозиция са подбрани много грънчарски и резбарски изделия. Дирекция на статистиката изготвя общо 21 фотографии, диаграми, карти с търговска, финансова, образователна, демографска и пр. статистика. МТЗ също подготвя 20 картограми посветени на развитието на българската търговия в периода 1879 -1905 г.; събрани са материали за своеобразен музей от пчеларски уреди и принадлежности, системи от кошери, българска литература по пчеларство, което впоследствие се предвижда да послужи за основаване на пчеларска станция в София. За изложението в Лондон са подбрани над 50 картини от най-известните ни по онова време художници и пр. В препечатан отзив от в. “Queen” се посочва: “българи и сърби изглежда са едни от най-напредничавите народи в изкуството и в техните секции се виждат работи, които обещават много на артистичното развитие”, специално е подчертан таланта на творци като Митов, Мърквичка и Вешин, а за българското резбарство оценката е кратка, но многозначителна - “съвършенство в ръчната работа”.

Общият брой на нашите изложители през 1907 г. е 2000 – различни учреждения, дружества, училища, частни производители и пр. След селекцията и оценките на журито, България завършва представянето си в Лондон с 2080 награди във всички категории, като някои от участниците получават повече от едно отличие. Награди получават и сътрудници и организатори на българската секция. Много от експонатите са продадени, като общата стойност на продажбите възлиза на 70-80 000 лева.

В престижния световен форум участват и 20 тревненци, някои от които се състезават в повече от една категория, както и две тревненски дружества. За съжаление, не успях да открия информация за наградените участници в нито едно от изложенията, но публикувам имената на тревненци, представили нашия край на Първото Балканското изложение в Лондон:

• Ø Сарашки и други кожени изделия:

Митю Василев от Трявна /пълен комплект сбруя за коне/

• Ø Селскостопански продукти и зеленчуци:

Пейко Армянов от с. Армянковци /червена пшеница/;

Грозю Йовчев /ръж/ и Цвятко Тахов /пшеница „Колос“/ от с. Иван Димов;

Боню Христов от с. Мечевци /пшеница и боб/;

Миню Иванов /червена пшеница/ и Иван Минев /царевица/ – от с. Раданци;

Ангел Койчев от Раевци /овес и царевица/.

• Ø Пчелни продукти:

Пчеларско дружество „Пчела“ – Трявна /мед и пчелни продукти/

Рачо К. Попов от Трявна /мед и пчелни продукти/

• Ø Плодни дръвчета и плодове:

Грозю Г. Койчев от с. Иван Димов /сушени сливи/;

Иван Г. Койчев от с. Нейковци /пестил/;

Никифор Цонев от с. Нейковци /ябълки/;

Миню Иванов от с. Раданци /пестил/;

Димитър Николов от с. Раданци /пестил/;

Георги Христов от с. Раданци /пестил/;

Пеню Иванов от с. Черновръх /пестил/.

• Ø Вина и ракии:

Боню Христов от с. Мечевци /сливова ракия/;

Никифор Цонев от с. Нейковци /сливова ракия/;

Миню Иванов от с. Раданци /сливова ракия/;

Димитър Николов от с. Раданци /сливова ракия/;

Георги Христов от с. Радевци /сливова ракия/;

Йонко Казасов от Трявна /сливова ракия/.

• Ø Експлоатация на мини и кариери:

Мина „Принц Борис“ край Нейковци

• Ø Декорация на обществени и частни сгради

Генчо П. Марангозов от Трявна /резбар/

• Ø Килими, мокети, гоблени и др. материали:

Цветана Н. Бончева от Трявна

• Ø Вълнени прежди и платове:

Недю Илев от Трявна

• Ø Прибори за хранене и ковачница

Колю Драганов от Трявна.

Историята на българското участие в престижните световни търговски форуми продължава през същата, 1907 г., със специализирания международен конгрес по търговията със спиртни питиета, който се провежда във френския град Бордо. Същевременно, през лятото на 1907 г. унгарската столица Будапеща, става домакин на хлебарска изложба. Наред с унгарското хлебопроизводство, артикули представят и участници от Германия, Франция, Италия, Португалия, Испания и др. България е представена от Софийското еснафско хлебарско сдружение.

Любопитен момент от историята на българското участие на световните изложения в края на XIX и началото на XX в., е че художественото оформление на българските павилиони на девет от изложенията /1905 г., Лиеж/, /1906 г., Милано/, /1907 г., Лондон/ и др., е дело на живописеца Харалампи Тачев /1875-1944/ - първият български художник-декоратор. Той завършва първият випуск на Държавно рисувално училище в София в класа на Иван Мърквичка. Награден е със златни медали на изложенията в Милано и Лондон, със сребърен на изложението в Лиеж. В продължение на две години Харалампи Тачев изработва Манифестът за независимостта на България от 1908 г. Важният документ е изключителен шедьовър на калиграфското, гравьорското, леярското, рисувалното, ювелирното и занаятчийското изкуство.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* „Търговско-индустриалните камари в България /1894-1919/ (Организация и дейност)“, Лиляна Велева, 2005 г.

Откриването на Голямото изложение в Лондон, 1851 г.,
худ. Дейвид Робъртс, 1852 г.

Плакат на Световното търговско изложение в Чикаго, 1893 г.

Колумбийското изложение в Чикаго, 1893 г.

Плакатът на
Световното изложение в Анверс, 1894 г.

Павилионът на България на
Световното изложение в Анверс, 1894 г.
Източник: ЦДА

Българския павилион на изложението в Анверс, интериор.
Източник: ЦДА

Българския павилион на изложението в Анверс, интериор.
Източник: ЦДА

Фабрикантът Димитър Златев,
участник в изложението в Анверс,
заедно със семейството си

Плакатът на
Световното изложение в Брюксел, 1897 г.

Плакатът на
Световното изложение в Париж, 1900 г.
Източник: L'exposition de Paris (1900),
илюстровано издание с множество снимки и
статии за изложението

Световното изложение в Париж, 1900 г.
Източник: Официален илюстрован каталог на изложението

Българският павилион на
Световното изложение в Париж, 1900 г.
Източник: Официален илюстрован каталог
на изложението

Българският павилион на
международното изложение в Париж, 1900 г.
Източник: L'exposition de Paris (1900),
илюстровано издание с множество снимки
и статии за изложението

Витрината на производител на
есенция от розово масло, Париж, 1900 г.
Източник: L'exposition de Paris (1900),
илюстровано издание с множество снимки и
статии за изложението

Плакатът на
Световното изложение в Сейнт Луис, 1904 г.

Панорамен поглед към Световното изложение в Сейнт Луис, 1904 г.
Източник: Интернет

Павилионът на България на световното изложение в Сейнт Луис
Източник: Bulgaria at the Universal Exposition,
Saint Louis, 1904 /Official Catalogue/

Павилионът на България на
световното изложение в Сейнт Луис, интериор
Източник: Bulgaria at the Universal Exposition,
Saint Louis, 1904 /Official Catalogue/

Павилионът на България на
световното изложение в Сейнт Луис, интериор
Източник: Bulgaria at the Universal Exposition,
Saint Louis, 1904 /Official Catalogue/

Картичка на мина "Принц Борис" край Плачковци

Плакатът на
Световното изложение в Лиеж, 1905 г.

Каталогът на България с участниците
в Световното изложение в Лиеж, 1905 г.

Българският павилион на Световното изложение в Лиеж
Изтоник: ЦДА

Интериор от българският павилон в Лиеж
Изтоник: ЦДА

Интериор от българският павилон в Лиеж
Изтоник: ЦДА

Плакатът на Световното търговско
изложение в Милано, 1906 г.

Българският павилион на Световното изложение в Милано
Източник: ЦДА

Българският павилион на Световното изложение в Милано - интериор
Източник: ЦДА

Българският павилион на Световното изложение в Милано - интериор
Източник: ЦДА

Българският павилион на
Световното изложение в Милано - интериор
Източник: ЦДА

Плакатът на
Първото Балканско изложение
в Лондон, 1907 г.

Българският павилион на Първото Балканско изложение в Лондон, 1907 г.
Източник: ЦДА

Фонтанът с розова вода в Българския павилион
на изложението в Лондон
Източник: ЦДА

Щандът със зърнени храни, брашно, вино и
спиртни напитки в Българския павилион в Лондон
Източник: ЦДА

Щандът на майсторите - резбари на
изложението в Лондон
Източник: ЦДА

Българският павилион в Лондон - интериор
Източник: ЦДА

Българският павилион в Лондон - интериор
Източник: ЦДА

Прочутият ни майстор-резбар Генчо Марангозов
също е сред участниците в
Първото Балканско изложение в Лондон
Източник: СМРЗИ - Трявна